ПИСМО ДО …
Здравей…,
Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а СЕГА, запазвайки СТАНДАРТ`а на предишните си писма, и в рамките на сегашните 24 ЧАСА да си дойда на ДУМА`та, докато си пия кафето в КАФЕНЕ`-то, за да обсъдя с Тебе поредната заформяща се АФЕРА…
Отдавна не съм ти писал. Причини много. Главната е, че вероятно вече никой няма да публикува моите писма до Тебе и това обезсмисля труда да Ти пиша. Разкриха самоличността ми и това вероятно ще бъде първата причина никоя медия вече да не публикува писмата ми. Вероятно всяка медия ще има своите причини. И вероятно тези причини ще бъдат основателни, поради което и не мога да им се сърдя. Както Ти си го казал преди векове – човек каквото сам си направи, никой не може да му го направи…
Реших за последно да пробвам. Дано прочетеш писмото.
Предизвикаха ме да Ти пиша три твърдения, изречени през последния месец от три популярни твои лица.
Първото твърдение беше: “България е министър-председателска република.”
Второто твърдение беше: “Президентските избори приличат на избори за шеф на Коза Ностра – всичко е обвито в мъгла.”
Третото твърдение беше: “Луд умора няма, само се поти.”
Не бих им обърнал внимание, ако бяха изречени от видни политолози, социолози, антрополози, философи, психолози и прочие специалисти по актуалното Ти състояние – народопсихологическо и общественополитическо, държавно и демографско-етнически структурирано. Защото това им е хляба…
Не бих им обърнал внимание и ако бяха изречени от опитни номенклатурни апаратчици, от традиционните сиви кардинали. Макар, че те нямат навика открито да заявяват в публичното пространство мислите си…
Изрекоха ги наистина едни твои деца. Обикновени. Както са обикновени тревите, храстите, дърветата на Твоята земя. Момчетата ти от балкана, от полето, от улицата, попаднали случайно във вихъра на политиката. Или почти случайно. Неподготвяни да се изразяват притворно, хайде по-меко – дипломатически. Неподготвяни да се изразяват научно или по-точно наукообразно. И може би за това, без да искат, тези тримата откриха три жестоки истини на днешният Ти ден.
Министър-председателска република ли е България? Конституционно – НЕ! А на практика – ДА!
Защо? Ами защото конституционно министър-председателят олицетворява само едната от трите власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, а в същото време цялата отговорност за националната сигурност в сложната и многоаспектност – от лична, през местна, финансова и материална, вътрешна и външна е възложена на него. За това всяко лично нещастие, всяко битово престъпление, може да се използва за повод, за искане на оставката му. Да не говорим за финансови и кономически катаклизми, дори за природни бедствия. Да не говорим, че пак той ежедневно е на прицела (или трябва да бъде) на четвъртата власт – медиите.
Наистина ли президентските избори приличат на избори за шеф на Коза Ностра, защото всичко в момента около тях е обвито в мъгла? Държавен глава ли избираме или “Капо ди тути капи”?
Да поразсъждаваме. Какво е “Коза ностра”?
От една страна, това е името, с което мафията в САЩ нарича своята организация. Забележи в САЩ… През пролетта на 1931 година, така назовава организацията си Салваторе Маранзано, като нарича себе си “Капо ди тути капи”(“Бос на всички босове”). В Сицилия, където е коренът на мафията, под “Коза ностра” се разбира “наше нещо”, или “наше дело”, или “наша (си) работа”. Колко родно звучи – “нашенска работа”… Да видим и какви се десетте мафиотски заповеди:
1. Никой не може да дойде и да се представи сам на някой от нашите другари. Трябва да бъде представен от трети човек.
2. Никога не гледайте жените на другарите.
3. Не допускайте да ви виждат в обществото на полицаи.
4. Не посещавайте барове и клубове.
5. Вашият дълг е винаги да бъдете на разположение на нашето дело, дори ако жена ви всеки момент ще роди.
6. Договорките за уговорени срещи трябва да се изпълняват безапелационно.
7. Дръжте се с уважение със съпругите си.
8. Ако искат от вас каквато и да е информация, отговаряйте правдиво.
9. Не присвоявайте пари, които принадлежат на други или на роднини на други.
10. В нашите редици не могат да постъпват следните лица: всеки, чийто близък роднина служи в полицията, всеки, чийто роднина от мъжки или женски пол изневерява на съпругата/ съпруга си, всеки, който се държи зле и не спазва нравствените принципи.
Да Ти звучи познато? С какво се занимават предимно жълтите медии с президентската институция? Главно с вероятността за нарушаване на втора, трета, четвърта, седма, осма и девета заповед и с втората част на десетата заповед.
А първата заповед? Можеш ли сам да се кандидатираш за президент? НЕ! Трябва да те представи трети човек…
Освен това, макар и неофициално (за сега), не можеш да бъдеш президент, т.е. в редиците на нашите другари, ако твой близък роднина (камо ли ти самият) има (или е имал) нещо общо с държавните органи за сигурност…
По конституция, чрез прекия избор президентът трябва да олицетворява единството на нацията, но предимство на практика имат кандидатите на политическите партии, или издигнатите от инициативни комитети, но пак е важно кои политически партии ще го подкрепят… Какво излиза? Че партийните босове решават кой ще бъде баш босът… А дали само партиийните? А скритите зад тях икономически и финансови босове?
И последното, префразираната Твоя вековна поговорка: “Луд умора няма, само се поти…”
Ами прав е човекът. Известно е, че има три вида кадри. Умни и работливи, умни и мързеливи и глупави и работливи.
Умни и работливи. Това са много ценни кадри но в живия живот май не съществуват. Те са нещо като мечтата за бъдещето.
Умни и мързеливи. Това са по-често срещани кадри в живия живот. Мързи го, мързи го, ама ако реши да свърши все пак някаква работа, ще я свърши умно – пресметливо, ефективно, полезно…
Глупави и работливи. Пази бог от такива. Много работа – много пот. Файда йок…
Сава Севън