ПИСМО ДО …
Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а СЕГА, запазвайки СТАНДАРТ`а на предишните си писма, и в рамките на сегашните 24 ЧАСА да си дойда на ДУМА`та, докато си пия кафето в КАФЕНЕ`-то, за да обсъдя с Тебе поредната заформяща се АФЕРА…
Първо, нека да Ти е честита и спорна Новата година!
Честита, колко да Ти е честита, колкото да спазя традицията, че така Си свикнал от десетилетия да те поздравяват… И Княз, и Цар, и избран от Тебе господар… Само недей да се оправдаваш, че не винаги Ти самостоятелно Си избираш господарите… Това вече го знам.
Що се отнася до пожеланието ми да Ти е спорна годината, то е и искрено и предупреждаващо!
Защото прилагателното “спорен” има две значения. Първото е “върви леко, успешно и резултатно”, а второто е “подлежи на спор, на оспорване, несигурен”…
И в двата смисъла, нека да Ти е спорна годината!
По-добре е да започнеш с оспорване и несигурност, да си изясниш през тази година до край нещата, защото Ти предстоят избори за нови господари, ако искаш през следващата година да ти тръгне и леко, и успешно, и резултатно…
Ще кажеш: “Аз не Си избирам господари, прочети Конституцията. Аз съм Суверенът! Избирам Си служители да ми служат, едни като депутати, други като кметове и съветници, даже Държавният Глава, той и Върховен главнокомандващ, чрез пряк избор избирам…”
Прав Си “де юре”. А “де факто”? Като в онзи стар виц: “Де юре” жена ми, която ти е и майка, и дъщеря ми, която ти е и сестра, а “де факто” – две махленски к…ви…”
Извинявай, за горния пример…
За да не ме обвиниш, в цинизъм, ще Ти посоча и не цинични, в буквалния смисъл на думата, примери, когато Ти, или отделни части от Тебе, едно са писали и декларирали “де юре”, а друго свършиха “де факто”.
1991 година – “де юре” – нова демократична конституция, прогласяваща равенство, солидарност почти до братство, свобода, най-вече на словото, право на труд, право на образование, право на лечение, достоен живот и за млади и за стари.
2011 година – “де факто” – съществува същата конституция. Равенство? Братство или поне солидарност? Свобода или слободия? На словото? На словото на кого или на кои? Няма безработица? Образованието първа грижа на държавата? Здравеопазване? Достоен живот за младите? Тук, у нас? Достоен живот за старите? Боже, дано тези, които прибра, дано да са по добре при Тебе…
Май сбърках, като обещах примерите да не са цинични… Щото си е политически цинизъм от всякъде…
Надявам се, след двадесет години, да Се стреснеш и да започнещ да мислиш преди да гласуваш. Да направиш внимателен анализ на информацията, която Ти сервират “де юре”, за да не се вайкаш после какво става “де факто”… Да прогледнеш кой “де юре” е ляв, а “де факто” – десен. Кой “де юре” е десен, а де факто си е ляв, та ляв…, чак левак. Това за центъра не го вярвай. Център е само Централният комитет… Както и да са го нарекли за демократично благозвучие… И всеки и всички, макар и скрито си прави такъв център, около който да Те върти, както си иска.
И най-важното. Вдигни Се най-после Ти – Целокупният и най-вече грамотният, и младият, да гласуваш!
А проекта си Държавният Ти глава не случайно го нарече “АБВ”…
То си е цяла конспирация…
От “А” го разочароваха и свои, и чужди… Нека си прави домашни пресконференции, не пречи.
От “Б” лично се разочарова. А колко надежди му възлагаше… Сега, да има начин, направо “Ю” ще го нарече…
Остава какво?
Как какво?
“В”…
“Поживём – увидим”– казал един – Негово превъзходителство, на руски език с Московски акцент… И си спомнил периода когато е бил генерален консул, владеейки този език, без да е имал нищо общо с някакви си специални служби.
“Выживем – учтём…” – казал, пак на руски, друг – Негово превъзходителство, защото му бил майчин език, но кой знае защо преди това го помислил на American English с Ню Йоркски акцент…
С доброжелание!
Сава Севън