ПИСМО ДО … ЧЕТИВО ЗА УПРАВЛЯВАЩИ И УПРАВЛЯВАНИ

Здравей…,

Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на кого да пиша…

Но да си направя ТРУД`а  СЕГА, запазвайки СТАНДАРТ`а на предишните си писма, и в рамките на сегашните 24 ЧАСА да си дойда на ДУМА`та, докато си пия кафето в КАФЕНЕ`-то, за да обсъдя с Тебе поредната заформяща се АФЕРА…

Защо реших да ти пиша днес?

Първо, защото преданието свързва псевдонима ми с вълчия пастир.

Народните обичаи са нарекли дните след Трифоновден Вълчи празници. Според преданията в тези два дни вълците бесуват. За да се предпазят хората от тях, се следвали строги правила на поведение. Жените не трябвало да пипат къщна работа, особено бременните. Забранено било да се отварят ножици, за да не се отваря устата на звяра. Месели се обредни хлябове, които се раздавали, а по това какво е времето на 2 февруари хората гадаели какво им предстои през годината.

Редно е “вълчият пастир” да не забравя празниците на подопечните… А и защо да не погадаем през тези дни каква ще е годината?

Второ, защото намерих в един вестник една публикация от далечната и близка 1999 година. Кой е вестникът, не казвам, за да не му правя реклама. Така и така, до сега нищо мое не е публикувал, и това писмо, сигурен съм, пак няма да публикува…

Та за публикацията. Онези управляващи, както показа историята, явно не бяха я прочели. По-вероятно е точно управляваните да са и обърнали внимание…, пак историята го показа.

Дали ще я прочетат сегашните управляващи и управлявани?

Не знам.

Дълга е. Дълга, дълга, колко да е дълга? По-къса е значително от “Винету” на Карл Май… Аз, ако се готвех да управлявам по тези земи, честно казано, бих прочел друг роман на Карл Май – “Из дебрите на Балкана” (In den Schluchten des Balkan)… А и значително по-логично би било, от съвременна геополитическа гледна точка, да обърна повече внимание не на немски писател (колкото и да уважавам Ангела Меркел), а на американски, примерно на Майн Рид и особено на великолепният му роман “Конникът без глава”…

Трето, из форумите започна гадаене, кой се крие под псевдонима “Сава Севън”.

Един от гадателите каза, че съм генерал Бриго Аспарухов… Де да бях, имам пред вид да му получавам пенсията… Бяла завист.

Друг категорично каза, че съм професор Нансен Бехар… Де да бях, да му се ползвам с уважението и унас, и по света… Пак бяла завист.

Трети каза, че ми е прочел книгата и е открил кой съм…

Дай бог на всеки писател да го идентифицират с написаното от него…

Но, да не додявам повече с увода.

Защото, съм сигурен, че ще Ти “скъсам нервите”, с това, което ще Те накарам тепърва да четеш…

ЧЕТИВО ЗА УПРАВЛЯВАЩИ И УПРАВЛЯВАНИ

КОТВИТЕ

СРФР,  ВПЛСДС*

Кораб “РБ” (“RB”), не е абревиатура, просто така се казва корабът, е поканен да преговаря за правото да премине през Шлюза (Ш) към Европейския Канал (ЕК). За да влезе в Ш, съгласно Правилника на ЕК, той трябва да отговаря на определени изисквания: дължина, ширина, дълбочина на газене и пр., и най-вече да е свободно плаващ, а не закотвен.

Първите условия могат да се постигнат със сериозен ремонт, за който се иска подходяща техника и подходящи специалисти. Да речем, че техника и технологии ще се намерят (примерно под формата на чуждестранни инвестиции), подходящи специалисти също – вносни, че може да са останали даже и местни. Въпросът с дълбочината на газенето е онова “главно звено, което” и т.н., както е известно, ще изтегли и цялата верига. Само, че класическият цитат намеква за друго. Главното звено е това звено, което, като е слабо и се скъса, язък за здравата верига. Та за Кораба “РБ” (КРБ) това звено наистина се оказва главното, щото много сме загазили. Някои броят загазването отпреди шест века, други от петдесетина години, като пропускат онова присъединително загазване, та трябваше президентът на случайно непобедената от нас страна да се налага да идва да види дали сме възстановили капитанската каюта от бомбите. И се зарадва, щото видя, че не само каютата и каюткомпанията, но и целият КРБ сме изградили с братската помощ на един бивш техен съюзник въпреки КОКОМ. Но да не се отклоняваме от проблема за главното звено – газенето, щото се оказва, че доста сме нагазили… Какви са възможните решения?

Класическото решение е да се намали баластът. При обикновените кораби това става чрез изхвърляне на част от баласта. При КРБ ще трябват доста години, за да се изхвърли част от баласта, наречен “процентно съотношение на дълг към брутен вътрешен продукт”. Този голям баласт е много опасен. Сегашната тенденция е обратна и само с преобзавеждане на каютите и подмяна на койките май няма да стане. За съжаление ще трябва да се слиза в трюмовете, а те, както е казал поетът, са “обгърнати във лепкав мрак”. Там в тъмното, в периода на голямото нагазване, кой знае защо наричан с неточното понятие “преход”, се спотаиха Големите Корабни Плъхове ( ГКП, да не се бърка абревиатурата с ГПП и свързаните с тях МБ, нито с ГПК, най-вече с градски комитет на партията ).

ГКП са едни много, ужасно неприятни гадини. Различни по размер и вид, в това число и чернобилски мутанти, и както е известно от историята на класическата биология – практически неизтребими.

Един от тези ГКП носи конкретното название ГКВР (Голямата Кражба на Валутния Резерв).

Предполага се, че тежи около 1300 милиона Съвсем Неотносителни Единици (СНЕ) и е невероятен мутант. Проявленията и поведението му са много странни и бих казал страшни. Хем е в кораба, хем в разни други трюмове на някои не съвсем съседни кораби, при това и от другата страна на шлюза. И все пак част от него си остава в КРБ. Много опасно парченце. Предполага се, че не тежи повече от 300 милиона СНЕ, но има невероятни възможности. Примерно предизвикване на срив на някоя корабна система, смяна на екипажа и най-вече на капитана. Има и друго интересно свойство този ГКП от подвид ГКВР – става невидим, просто изчезва, а някой се опита да го покаже, а със самият показващ Го се случват най-чудати неща, в зависимост кой е този някой показващ. Ако е от екипажа, получава няколко стотици хиляди СНЕ от тежестта на ГКВР и заспива, като даже не помни, че нещо е показвал. Предпочита да си обзавежда каютата с разни полезни неща – коли, вили, апартаменти до (“до” не “на”)”…хубавия син Дунав” (нашият, както е популярно, е “тих” и “бял” ?! и “се вълнува”…), метреси с мерцедеси и други покъщнини. Ако е от пасажерите, за ГКВР не е опасно, те просто нямат думата до следващите избори, камо ли правото да показват нещо и някого. Най-интересно (не знам дали това е най-точната дума) става, ако го покаже някой пасажер, бивш моряк от екипажа. Тогава с цената на малка частичка десетици СНЕ показващия го записват в списъка “баласт за изхвърляне”, т.е. в полза на делото и за благото на електората, а часът на изхвърлянето се съгласува с боцмана, в качеството му на съпредседател на комисията по организацията на масови поклонения пред тленните останки на отстреляния, пардон, на изхвърляния баласт.

Заслужава да се отбележи от многото “ качества” на този ГКП, по-известен като ГКВР, най-интересното. Освен, че е незаконороден, той се оказва хибрид между човек(ци) и банка(и), при това НСБОП (Необикновените Специалисти  по Биологично Опасни Плъхове) са стигнали до извода не само, че е хибрид, но е хибрид между анонимни човек(ци) и банка(и)…

Ега ти Х (Ега ти хибрида, да не се бърка с онова известно “Ега ти Н…”).

Друг от тези ГКП е също много интересен. По-известен под названието П (Пирамида) с подвидове Ф (Финансова), ПР (ПРодуктова), З (Застрахователна), П (Приватизационна с разновидности М (Масова) и ПФП в ИП (Приватизационни Фондове Преминаващи в Инвестиционни Посредници)  и най-новия подвид РМД (Ратус ( лат.-плъх) Модерен и Демократичен). Този РМД е всеяден. Хапва и от ГХ (Голямата Химия), и от ТМ (Тежкото Машиностроене), и от ДВП (Други Вкусотии за Приватизиране). Специално за този РМД  много се загрижи в последно време БГПК (Бившия Главен Прокурор на Кораба). Той примерно сезира Н (Настоящия…), че май предварително са отмъкнали бая парченца от  РТМ (Радомирското ТМ). Както вече казах, Необикновен Кораб с Необикновен Екипаж (НКНЕ). Има и БГПК и НГПК и се сезират за нeсъзрими с просто (електорално) око неща на стойност стотици милиони СНЕ и най-вече за ония малки милиони СНЕ в съзрими джобове на несъзрими от Екипажа…

В НКНЕ (виж по-горе значението) има и друг интересен ГКП. Вярно е, че обича мрака, но не бяга и от слънчевата горна палуба. RR (Ratus Restitutes, демек плъх реститут(ка). Както е известно, латинският език е мъртъв език, но плъха го съживиха и то не с жива вода, както е в приказките, а с най-обикновен “лучник”. Да му се не надяваш. Та този оживял RR  изяде маса пасажерски души. На екипажни не налита, опасно е… Нещо повече, този екземпляр има невероятни свойства. Превъплъщава се в пасажер, от пасажер в екипаж, завладява главно каюти от горната палуба, но напоследък се намърдва все по-успешно и в машинното отделение. И е голям непукист. Щото знае, че щом поетът го е казал “над него сокол – юнашка птица и тя се за брат, за юнак грижи”, значи е вярно! Пък и пасажерите, много от които също са чели поетите, че и самите те са и писатели и поети, напразно чакат “да се дигне Гоце… да ги защити”,”…от туй черно робство…”,”…но млъкни, сърце”,”жътва е сега”… Та този RR има и свойството R (Revers`ивност – обръщане на движението, на движението, казвам, а не на … според “Нощен магазин”), т.е.  не само се храни, но и храни, естествено тези, които го хранят, т.е. точното му название е RRR. Последното R е най-важно, защото “…Жътварка пее нейде в полето…”: “Кате, Кате, лично моме”, “…След теб да викна, запея”: “…там моя ТАТКО ще ти налее, … песни ще ти запее”: “…”Мерцедес” ме преследва в живота”. Както сами виждате, за хонорари и най-вече за корупция изобщо не стана дума.

Да пожалим читателя. Стига с трюмовете и плъховете.

Лошото е само едно, че тия гадини няма да напуснат първи Кораба, ако тръгне да потъва.

Първо, защото пасажерите въпреки екипажа най-вероятно няма да допуснат Корабът съвсем да потъне, и второ, най-вече второто е важно – за шлюзособствениците ще е голям резил поканен кораб да потъне. Още повече, че вземе при потъването си в дълбините на Световния Океан, та налети на някоя Руска Ядрена Подводница Амфибия (РЯПА), която да го отвлече отново в БП (Байкалските Простори, да не се бърка с Братската Прегръдка…).

И все пак проблемът с газенето стои. Да видим какво може да се направи в машинното отделение? Яаа… то било празно! Неспециалистите вероятно се зарадваха. Ще намалим газенето, както сме си с плъховете. Само, че ЕК ни иска на собствен ход, оправяйте се. “Какво да се прави?” – както е възкликнал и вождът, цитирайки любимия писател. Да си търсим машините по съседните кораби? Да накараме “Кремиковци” и “Стомана” от скрапа отново да направят машини? Да си внесем машини от Другата Страна на Шлюза (ДСШ)? Да, ама като ги вземем от ДСШ, нали тоя първият, най-големият баласт още ще се увеличи.

Изобщо “Гордиев възел” и колкото, и да е парадоксално, не от едно, а от неизброимо множество “Колумбови яйца”…

Щом е така, ще го решаваме проблема класически! Или чрез разсичане на Гордиевия възел, или чрез просто чукване на яйцето.

Първото решение е остаряло, а и няма с какво. Мечът “Ескалибур” отдавна е превърнат в кръчмарски реквизит (не много отдавна) и вероятно за използването му по законите на пазарната икономика ще искат наем. Ами ако се счупи при сеченето? Ще се плаща като историческа реликва на НИМ (Нечий (не ничий) Исторически Музей). А това ще увеличи отново дълга и айде зад борда (във финансов смисъл), т.е., няма да намалим големия баласт.

Второто решение е по-добро и по-лесно, просто чукваш яйцето и то остава вертикално. Да, ама ако е сурово (знаеш ли “Топлофикация” дали не е направила пак икономии?) или пък е рохко, като демокрацията ни… ще се омажем пак и този път съвсем. Пък и знаеш ли “де го чукаш, де се пука”?

Има решение! Ура! Ще вземем назаем от съседните кораби. Да минем един път оттатък Ш **  , пък после лесно… Я да ги видим съседните кораби. Лелее… ама те три са чак на Балтийско море. От четвъртия също не може, щото тия гадни сърби позволиха да им разрушат мостовете, та се затрудни връзката между “хубавия” и “синия”, и “тихия”, и “белия” с чуждо “Бум”. Абе то си е казано:”На сърбин вяра да нямаш”…, не знаеш кога ще ти докара американците на гости… Остава да искаме от Островния Кораб.

Няма да ни дадат! Ще кажат: “Нали вече дадохме един кръст на вашия Кораб? И то на човек  пасажер, бил и в трюмовете, дето не може да не знае какво става в машинното, па поназнайва и в каютите на екипажа какво става, па току си показва нашия подарък я на БГПК, я на НГПК (виж по-горе)…” Дали са един кръст, голяма работа, един, колкото да създадат работа на ККЗК (Корабната Комисия за Защита на Конкуренцията (а не на Корупцията)), да вземе я да подхване ДОКТОРА за монополизъм, който е забранен по Конституция. То аслъ, само те не са го подхващали…

Що не вземем машини от комшийските кораби, ако и да не са поканени да се завират в Ш. Ама от кой? От югозапад? Не! С романтична история, ако и да казват, че била част от Корабната, не става. Пък и не върви, до вчера подарявахме, сега – дай назаем…

От запад? Не че нямат машини, ама техните машини са заразни. Излъчват остарели исторически лъчи – патриотични, антиклинтънистки и даже антишлюзистични. Не, не става!

Остава, след като двувековната ни Корабна рода е далече, оттатък Ш, да се обърнем към петвековното кОРАБНО Пристанище (кП, да не се чете като “крив ти Път”) на въпреки тяхното “присъствие”. Още повече, че турчин може и “да ни е клал”, както е казал поетът, но един друг поет пък е казал:”Клаха народа, както и турчин не го е клал”, но поне турчин никога не ни е лъгал! Айде, аркадаши, дайте малко машини, не щото ги имате излишни, особено след земетресението, но белким чрез тях и вие влезете в ЕК. Този път няма да ви спираме по пътя за ЕК, вие ще ни бутате в ЕК. Пък Апо го пожалете. И не заради ЕК.

Кръв, кръв не измива!

Пък и нещо корените нали… там, откъдето сме тръгнали , като че ли всичко е било карашък на историята. А религията – тя  е опиум за народите и в буквалния смисъл. Щото Пътя на коприната ще го възстановим, ама как ще разрушим пътя на дрогата?…

Някой патриотар, като чете тия редове, ще вземе да си помисли:”Глей го тоя, пак през Босфора към ЕК`то. Ами северният поканен кораб бе, лунгур (често използвана обидна дума в северния край с много местни синоними)?” Не съм забравил, байо. Ама имам подозрението, че и тяхното машинно… Докато дойдат французите да им го напълнят, нас германците два пъти ще ни ожалят и пак ще дойдат да гледат колективно суперфилма “Суламит” в читалището на гара “ТОМПСЪН”, може и на открито, щото не знам дали е имало читалище преди. Сега сигурно няма.

Решихме проблема с машините! До тук добре. Машини имаме, проблемът с баласта е ясен, надявам се в това число най-после и ГКП (виж по-горе), да му мисли КАПИТАНА (К).

Я сега да те видим К. Като сума ти време ВЪЗСЕДНАЛ ЙОРИ (има се предвид магаренцето от приказката), БУТАЙКИ НАПРЕД П.Ст. (Първопроходния Стъпкотворец, да не се бърка с този за когото си мислите), след като ти свърши ЧЕРНАТА РАБОТА НАВРЕМЕ НМ (Народната Милиция естествено, предшественик на интернационалната Полиция, която пък от своя страна се явява неин правоприемник без старата ДС, щото май си има нова),  след като упорито и последователно водеше КРБ към Ш (математически: движение на точката К към точката Ш по линия, която би трябвало да е демократична, но с някои особени (не само в математически смисъл) точки по нея, отразени времево  съответно с t 1 ( 10-ти януари )  и  t 2  ( 4-ти февруари ), какво ще правиш?

Плъхове ли ще трепеш?

Машини ли ще договаряш (това май го свърши вече)?

Пасажери ли ще изхвърляш вместо баласт (те и без това бая понамаляха)?

Нещо екипажа ли? А? Май екипажа. ЕКИПАЖА!  Тежък екипаж. Виж там помполита, старпома, главния механик, особено електромеханика… Внимавай с боцмана! Или готвача? Ама то готвач на този кораб май няма по щат? Щото те пасажерите са осигурени, даже здравно, пък екипажът, той… (виж по-горе RRR и други от трюма).

 Не бива! Опасно е да пипаш Екипажа (Е), ще се разклати Корабът (К), т.е. математически К=F(Е)…

Остава какво? КОТВИТЕ! Тези тежки котви , дето могат само да дърпат Кораба назад, не му позволяват да плава по правилното течение към ЕК.  РЕЖИ КОТВИТЕ!

Най-вече тази първата, дето все те връща към бащиното огнище, към приказките на баба, към босите напукани пети и топлата лятна пепел, дето като стъпиш и между пръстите ти бликват фонтанчета (това го знаехме от книжките и от картинките, щото къде ти в ония години фонтани, то водата я носехме с котлите от чешмата).

Отрежи и втората. Дето все те дърпа към пионерски лагери, бригадирски огньове, момичешки устни, разни възторзи и младежки мечти.

Отрежи и третата. Хвърли си дипломите. И без това само ти се присмиват за някои следдипломни творения. Ние с тебе, брат ми, от реституцията освен потта на дядовците и бащите си, друго няма какво да получим. Къде сме тръгнали ние с тебе, селските момчета – ти да водиш Кораба, аз пък да те поучавам?… Долу, при пасажерите, ако много знаем, в трюма или в най-добрия случай – помпозно поклонение…Като си отрязал три котви, режи и четвъртата – себе си. Щото без първите три, четвъртата е вредна котва. Сама може да отклони Кораба в някоя друга посока…

Котвите, котвите, Капитане!

Отрежи ги, поне те да останат в реката българска, когато Корабът вече няма да е в нея!

Да Ти припомня отново. Това е публикувано през 1999 година. Друг беше капитанът тогава. Да не Си помислиш, че става дума за днешния.

В никакъв случай…

С доброжелание!

Сава Севън

03 февруари 2011год.

** Става дума за Шлюза, не за Шенген.