ПИСМО ДО … (Той си знае…)
Здравей …,
Пиша ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина ти желая здраве и дълъг живот! За да има на кого да пиша…
Все се каня да ти се обадя и да поискам среща. Да си поговорим. Откровено и честно. Да ти кажа какво мисля за нещата от днешния живот, тук и сега, не в “тази страна”, а в нашата България, където сме се родили и където ще останем нейната земя, когато реши съдбата.
Сигурен съм, че ако ти звънна и поискам срещата, няма да ми откажеш, въпреки напрегнатата ти 24 часова програма. Но това, което искам да ти кажа, ще остане само между нас, освен, ако ти решиш по някакви твои съображения да го оповестиш. Затова реших да ти напиша това писмо, нека нещата които ще ти кажа да станат публични, пък ти ако искаш ми отговаряй, ако искаш недей, твоя работа. Пиша ти и по друга причина. Вече го написах по друг повод: “Казана дума – хвърлен камък. Написана дума – взривена скала…” Връщане назад няма.
Открито и честно си призна, че навремето вместо да залягаш над ученето си предпочитал да риташ топка, а когато майка ти (светла и памет) разбрала, с една жилава пръчка те нашибала здраво. Твоето признание ме предизвика да ти припомня неща, които си учил в гимназията и вече не си бил по “къси шортета”, но забравянето им може да накара сегашната ти МАЙКА, която те роди за политик и разчита на тебе за бъдещето СИ, не пръчица, а направо неокастрена гьостерица да вземе и … А боли, нали? Даже само от четири шева между веждите.
В гимназията си изучавал древногръцката митология. Предполагам, че и на тебе, както на повечето юноши любими герои и образци за подражание са били Херкулес, Тезей, Еней, Одисей, да не изброявам повече.
Ще започна с Херкулес, който извършва дванадесет подвига по заповед на Цар Евристей, при когото бил пратен на служба от Хера.
Тук ще направя едно отклонение, за да ти опресня паметта. Херкулес (на латински: Herculës) е древноримското име на героя от древногръцката митология Херакъл. Херкулес е надарен с необичайна сила. На старогръцки се казва Хераклес (Ηρακλής). Син на Зевс и смъртната Алкмена. Та от тук започва интригата. Целта на ревнивата Хера е била да затрие “извънбрачното” дете на съпруга си Зевс с помощта и по заповед на Евристей.
От всичките подвизи на Херкулес, актуално е да ти припомня петият – изчистването на авгиевите обори. Авгиевите обори в древногръцката митология са огромни обори на царя на Елида Авгий, които не били почиствани 30 години. Когато Херкулес отишъл при Авгий, му предложил да изчисти оборите му за един ден, ако царят му даде 1/10 от стадата си. Херкулес пробил от две противоположни страни стената и прекарал през дупките водите на реките Алфей и Пеней.
Та ако си решил като Херкулес да почистиш едни обори, дето не даже 30, а само 20 години не са чистени, знаеш ли от кои страни да пробиеш дупките и имаш ли “под ръка” даже не две, а една река, която да пуснеш през дупките?
От древногръцката митология не става ясно какво е станало с добитъка в авгиевите обори. Може би преди това Херкулес все пак го е извел, за да не го отнесе и него водата заедно с екскрементите му? В тия “обори”, дето ти си решил да ги чистиш, си живее добитъкът. Дава мляко, вълна, яйца и перушина, кожи, рога и копита. Какво ще го правиш? Ще го изведеш ли и къде? Ами ако няма къде, ако и съседните обори са пълни? Дори и да намериш (с обществена поръчка, разбира се, даже и с европейски пари) кой да ти пробие дупките и построи магистралите по които да протече потопът, какво мислиш да правиш с добитъка?
Ще ти припомня и седмият подвиг на Херкулес – улавянето и укротяването на критския бик – минотавъра. Евристей му възложил да го доведе в Микена. Херкулес уловил бика, но Евристей се уплашил да го остави в стадото си и го пуснал на свобода.
Ще кажеш, откачена работа. От какъв зор да хващаш бика за рогата, когато, този, който ти е поръчал задачката след това го пуска пак на свобода?…
Ще ти кажа, Трябва да има хляб и за други герои, не си само ти. След като бил пуснат на свобода, минотавърът стигнал по море до Агика, където го убил Тезей. Кой Тезей? Ами същият дето пък го спасила нишката на Ариадна. Ариадна е била умна жена. Дала на Тезей меч, с който да убие минотавъра, ама да не се затрие в лабиринта, дето се било скрило говедото, му дала едно кълбо кървавочервена прежда, да върви и да размотава, та после по нишката, по нишката да може да се върне и да излезе…
Ще кажеш, не само Херкулес и Тезей мога да бъда и да заколя гадния престъпен минотавър. Можеш, не се съмнявам. Но имаш ли Ариадна? И ако имаш, какъв меч ще ти даде – самурайски, сабя дамаскиня или от менте стомана? А и кълбото от какъв цвят прежда ще бъде?
Хайде да свършвам, че се изморих, а и на тебе може да ти е писнало да ми четеш глупавото писмо.
Чакай, че се сетих, извинявай. Актуално е и аналогията е пак от гръцката митология. “Корабът” ти в момента е между Сцила и Харидба. Сам си намери старите книги и прочети какво е станало и как Одисей е успял да се отърве…
За “Ариадна” не знам дали ще си намериш, ама без “Одисей” до тебе, не те виждам, братче…
С доброжелание,
Сава Севън