Писмо до …, Той си знае…
Здравей…,
Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на Кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а СЕГА, запазвайки СТАНДАРТ`а на предишните си писма, и в рамките на сегашните 24 ЧАСА да си дойда на ДУМА`та, докато си пия кафето в КАФЕНЕ`-то, за да обсъдя с Тебе поредната заформяща се АФЕРА, за да Ти кажа моята истина, която може и да е ДРУГАТА ИСТИНА, за някои, но не и за Тебе, важното е ГЛАСОВЕ`те ни да чуват…
Отново ще разпратя писмото до кого ли не. И отново няма да го публикуват. И този път няма да съжалявам. И дано много малка част от Тебе го прочете. Ще кажеш, тогава, защо го пишеш? Знам ли?… Белким някой, някъде, някога, и нещо вразуми…
Много малка част от Тебе е посещавала Рим. Вероятно, от тези, които все пак са били във Вечния град, малко са, които са били в храма “Сан Пиетро ин Винколи”. Там се съхраняват веригите, с които е бил прикован и измъчван Свети Петър.
Ще кажеш: “Защо ми го разправяш това?”. Почакай, изслушай ме до края и ще разбереш.
В същия храм се намира и прочутата статуя на Микеланджело – “Моисей със скрижалите”. Интересното в нея е, че в диплите на брадата на Моисей (подчертавам, в диплите на брадата, олицетворяваща мъдрост, а не в рогата, особено в левия), Микеланджело е вплел своя образ. Микеланджело е бил много взискателен към своите творби и рядко ги харесвал, но когато завършил тази скулптура, толкова му харесала, че не се сдържал, ударил с чука коляното на Моисей и заповядал: “Моисей! Говори!”. И до сега върху коляното на статуята е останала следата от удара на чука…
Пак ще кажеш: “И това защо ми го разправяш?”. Отново изчакай, още съм далеч от края на историята.
Микеланджело има и две други интересни скулптури, създадени едновременно с “Моисей със скрижалите” за гробницата на папа Юлий ІІ – “Умиращият роб” и “Непокорният роб”, последната останала незавършена… “Умиращият роб” е в Лувъра, в Париж и представлява мраморна фигура, лявата китка на мъжа е зад тила му, и има превръзка около гръдния кош. Частично издялана маймуна е сграбчила левия му пищял… “Непокорният роб” не си спомням как изглежда, а и тя е незавършена… В представата ми за непокорен роб е образа на земляка Спартак…
Пак ще кажеш: “Стига с тези скулптури! Ако нещо ще казваш, казвай, време нямам да те слушам. Избори са сега, ден години храни, избранниците, де, както сам каза в предишното си писмо… Давай по-накратко!”
Аз мога и кратко, щом искаш. Но все пак, да Ти припомня, че Микеланджело е работил в продължение на четиридесет години над скулптурите за гробницата на папа Юлий ІІ. За такъв период може да се направи не скулптура, а да се изгради човек, да се сътвори личност. Бавно, внимателно, от подбора на материала, през извайването на всяка линийка в мирогледа, на всяка “тухличка” в градежа на съзнанието. От парчето здраво балканджийско месо да съградиш не диво балканско говедо, а целеустремена личност, способна сама да анализира и да оценява, да приема не само поставените задачи и да изпълнява заповеди, а да мисли, да решава сама как да действува ефективно в необходимия момент. В този необходим и за Тебе момент… И ако творецът е успял да достигне съвършенството на Микеланджело, да си позволи и той да заповяда на творението си: “Алексей! Говори!” Алексей ли казах? Лапсус, естествено, имах пред вид Моисей. Та за Моисея иде реч.
Говори! Ако има наистина какво да казваш или остани вкаменен! За историята на изкуствата, в това число и бойните изкуства, естествено…
Вкаменен до веригите на Свети Петър.
Или в някой западен музей като недовършен непокорен роб…
Анадънмо?
С доброжелание!
Сава Севън
04 октомври 2011год.