ПИСМО ДО ОНЗИ, КОЙТО ЗНАЕ, ЧЕ НА НЕГО ПИША
Здравей момко, преди десетина дни ти написах писмо, което твой приятел обеща да ти предаде… Уви, ти така си се изолирал, че това не се получи.
Сега ти изпращам това писмо.
„Здравей момко,
Надявам се писмото ми да те завари в добро здраве и бодър дух. Сега изпреварвам писмото, което по традиция пиша за рождения ти ден. Налага се, сине…пиша ти от зор.
Помниш ли момко, първото ти влизане в съда? Там при тебе дойде една жена, стисна ти ръката и ти каза :
”Рицарю, тук съм да ти пожелая успех и да донеса поздравите и пожеланията на дядо Йоцо от Балкана”. Тя беше в залата по моя заръка, а контакта и с теб е нейно решение. И по-късно сте имали контакт, но заради това, че не ти е казала кой съм нещата не потръгнаха.
Не я упреквай, момко. Тя и до ден днешен не знае кой съм, как изглеждам. Чувала е само гласът ми.
Едно мога да те уверя. Онова, което ни свърза беше стремежа ни да ти помагаме и да те подкрепяме в трудните за тебе времена. Струва ме се , че успяхме….
Та пиша ти за Росица Иванова.
Орлицата, която те бранеше от всякакви злосторници. Която твоите врагове и ”приятели” проклинаха и псуваха… В твоя защита тя се изправяше и срещу мен.
Днес Росица е в много тежко здравословно състояние.
Надеждите са малки…
Момко, моля те, иди при Росица и и благодари за стореното за теб. Ако е рекъл дядо Божи да я прибере, ако и благодариш, тя ще си отиде от този свят горда с чувство за изпълнен дълг.
Моля те иди при Росица!!!
6 март 2014г”
Та драги момко, Росица вече не е между нас живите. Напусна ни миналата нощ.
Утре на Централните софийски гробища от 10 часа в малката черква ще е поклонението пред тленните останки на Росица.
Моля те иди, остави китка цвете и и се поклони
Бъди сигурен, че тя ще те почувства и ще си тръгне от нас с чувство за изпълнен дълг.
Моля те иди!!!
24 март 2014 г.
Йоцо Българанов