Писмо до Бойко Борисов: Сега е мигът ти – режи глави! И започни с тези на СВОИТЕ!
Добър вечер, господин министър – председателю!
Пише ти журналистка, собственичката на сайта afera.bg, наречен от вътрешния ти министър „антиправителствен сайт”. Цецко Вътрешния си е твоята горчива чаша – след всички нас, дойде ред и ти да си го сърбаш.
Аз не съм от онези, които ти звънят по късни доби по телефона „за личен разговор”, или ти пишат есемеси, докато си наместват върху пуешките шии трите синджира перли – по заръка на авера ти Трактора, или просто за да кажат утре – ау, аз си говоря с премиера.
Винаги съм ти била яростен критик. Свиреп, даже, но сега му е времето да ти дам знак, че не всичко в този живот е такова, каквото изглежда.
„Ако си готов да срещнеш провала лице в лице, то никакъв неуспех не е в състояние да те сломи. Възможното поражение – това не е причина да се избягва риск, в който е скрита възможност за значителен успех”, казват онези от Изток, на чието карате твърдиш, че си се изучил.
Докато си пиеше бялото вино със сирене и пушеше пурите с Трактора на басейн „Спартак”, знаеше ли, че е много силен? Или разчиташе на неговата сила със същите врътки, които прилага сега, в някои общи упражнения?
Докато с Гоце зад завесата се разбирахте прекрасно и с Румен Петков си правехте взаимни комплименти, нещата изглеждаха като „жмичка”, нали?
Колко ласкаво беше, когато в „Галерия” пускаха материали как ти, о,Боже, точно Ти си най-добрият и ги поздравяваш даже за „гражданската позиция” с онзи „доклад” – поточната линия вървеше окей.
Ти ли не познаваш Трактора?
А той тебе ли не?
Днес всеки от тях спасява себе си. Своите мангизи. Своите загуби от изгубени контрабандни и други схеми. Всички те, които иначе уж се ненавиждаха – Ваньо Танов, Румен Петков, Георги Първанов, Станишев, Алексей Петров – по неволя са съдружници в общото мероприятие.
Трактора, в интерес на истината, ти е курвенски верен. Благодари му истински с кутия пури, заради доброто, което ти прави с Патрашкова. Няма по-стойностен подарък – ама ТЕ не ти искат оставката на правителството, брат, те искали Цецо… И ако може Драшков, въпреки че и с него вече са в дослук, нищо, че щяха да си вадят очите…
В цялата тази лайняна яма, ти си министър-председателят на тази опосталяла държава!
Онези от Изток казват и нещо друго: „Понякога трябва да се проявява ярост, но нека тя бъде като удар на мълния – заслепяваща, неочаквана и удряща точно в целта”.
Друг изход нямаш.
КАРТИТЕ НА МАСАТА.
Да, силните говорят малко.
Но сега се налага, да кажеш всичко – за всички. Включително и за твоите наивности, илюзии, предателства.
Ако намериш сърце да извадиш твоята флашка и разсечеш с ИСТИНАТА – за принудеността ти да се съобразяваш с Цецо, Симо, Драган, Петкан, пък дори и с Трактора, за условията на янките за спецслужбите, за ядът ти, че искат да те подчинят, за това, че си мислел, че можеш да ги врътнеш, ама си пропуснал, че залогът на мангизите е решаващ…
Ако можеш да застанеш пред този народ и не да приказваш оправдателно като олигофрен, а да се изповядаш и покаеш, и в същото време да отрежеш главите на първите си боляри, защото те предаваха на всяка крачка, въпреки политическата ситуация и целесъобразност, въпреки този или онзи – ще останеш поне мъж. И ще ти кажат – евала, вместо п…а, както те нарекоха колеги от друг сайт.
Ако ме питаш защо ти пиша, ще ти го кажа мъжката – изобщо не ми пука и би трябвало да злорадствам като твой критик за всичко, което се случва, но аз не съм пощенска кутия, нито слуга, която зависи от парите на чорбаджиите си. Умно момиче съм и знам, че тези, които днес развяват байряка на „честната опозиция” са долнопробни мръсници.
И този път може да се измъкнеш между капките, понякога това е въпрос и на късмет.
Но никой няма да ти забрави измекярлъка.
Сега е мигът ти – режи глави!
И започни с тези на СВОИТЕ!
Иначе наистина ще сте си лика прилика с Трактора. Около него пълно с помияри. Около теб – също.
И докато си мерите половите органи на гърба на този народ, ще се окаже, че сте едни мишки, управлявани от слугите си.
Веселина Томова