ПИСМОТО НА БАЯ ВИ ГАНЯ НАПОМНЯ МНОГО МИСЛЕНЕТО НА БОЙКО БОРИСОВ
По повод разискванията около фотографията на Бойко Борисов на коледната му трапеза трябва да разсея слуховете и да внеса следните наблюдения, както и да споделя подходящ разказа за случая:1. Някои твърдят, че Бойко така си седял – с лакти върху масата, защото, видите ли, бил си вкъщи и можел да седи както си поиска. Принципно са прави, но все пак възпитанието на човека си личи и тогава, когато е сам вкъщи, а още повече – когато е дал на някой да го снима и когато планира да постави тази снимка в Интернет.
Специално за Бойко знаете достатъчно много негови прояви, от които си личи дали се държи възпитано или не и не виждам смисъл да обяснявам защо калпавото поведение, лошите обноски, както и неправилният български език извън вкъщи са всъщност по-опасни от демонстрирането на липса на познания по етикет и поведение вкъщи.
2. За питката и как се бил радвал на паричката.
Погледнете снимката. Пак я погледнете. Питката е разделена на такива големи парчета, че слон да ги хапне, пак може да се задави. Явно, много гладни са били всички роднини? Комай и най-голямото парче от хляба е за Бойко, а не „за къщата“? А защо останалите хора не са се поровили из своите парчета, за да намерят паричката? Дали защото са знаели, че ще се ‘падне’ на Бойко или защото той е бил най-нетърпелив? Тук изобщо няма да се спираме на въпроса защо изобщо някой ще вярва на подобни суеверия за монетата – може би по същата причина, поради която той в понеделник не давал пари назаем, не се бръснел и не си режел ноктите? А, да – и носил червен конец на ръката си „против ýроки“? Впрочем, за питката има и друг спомен по негов адрес: „Премиерът Бойко Борисов ме изненада и при поднасянето на питата отчупи залък, който ми подаде с думите: „Първо ти! На мен охраната ми първа опитва храната, преди да ям аз.“ За миг се смутих, но преглътнах залъка.“
3. Бойко бил „народен човек“ и затова се държал „естествено“.
Кое му е естественото – че е невъзпитан ли? Като е такъв, защо се учудвате, че е събрал около себе си хора като Цецо и Цецка? Да не искате да си общува със Светлин Русев, Антон Дончев или Валери Петров? То и за Живков това се говореше – че бил „народен човек“ и затова останал на власт толкова дълго време. И нито дума за националните катастрофи, за 16-ата република и за лагерите, гоненията и убийствата. Както и днес – нито дума за далаверите на Бойко и обкръжението му, за общите му фирми със застреляни бизнесмени и др.п.
4. Дали Бойко почита религиозния празник Рождество Христово?
Бойко никога не се държи като истински вярващ източно-православен християнин. Той говори за Господ като за „Началника“, суеверен е, да не говорим за кланянето му пред кумири като Ангела Меркел и Берлускони. Спомняте ли си и това, което той – самичък! – разказа пред Ани Салич преди 4 години: „Усета ли лабилнос.., усета ли страх…, усета ли разколебанос в нещо… паля три свещички… целувам богородичка, бог напред и аз след него, това майка ми е казала и излизам и се чуствам вече добре…“ Това на какво ви напомня – на човек, който вярва наистина или на човек, който от суеверие и „за всеки случай“ пали свещички? И пуска Господ напред, а той – след него?!?
Ако и сега не сте разбрали поуката от снимката на Бъдни вечер, тогава прочетете обещания разказ – от Алеко Константинов е. Той ще ви разведри, защото писмото на бая ви Ганя напомня много на мисленето на Бойко Борисов.
Някои от изреченията звучат така, сякаш наистина не Бай Ганьо, а Бай Бойко ги е казал…
„Бай Ганьо и опозиция — ама де-де
До господина редактора на в. Не му е времето.
А бе, кьорпè, защо си ме набедил във вестник „Не му е времето“, че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката. Сиреч, не си прост, ами малко аджамия падаш. За тия работи ти бачка си питай. Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет години насам го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Па знайш ли, момче, да ти кажа чистичката: има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива. Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи обесник да не си дава оставката, още тогава — помниш ли, на Враждебските ханчета? — още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто: защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора! Все отбор-отбор юнаци, все учени, изпраксани. Напрежните наши бяха хептен дива работа. Крадяха гьоз-гьоре, насила, аджамийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое… А, момче, тъй ли е? И най-сетне влетяха с двата крака в капана. Виж, днешните наши не са тъй. За чапкънлък няма ги. Тоест — как да ти кажа — не че ги няма, ами кой ще се качи по Джендемтепе, по Небеттепе, кой ще ръшне по хамамите да разпитва какво е ставало. Па и кому влиза в работа. А колкото за алъш-вериш, бива си ги. Правото — право! Хем тъй си подкараха работата, щото, срам не срам, ще ти се призная, брате, и аз се слисах. Ашколсун, кьопоолар! Гледай какво нещо било туй науката. С таквиз хора да имаш работа — разбирам. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия, бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. И защо? — За вятъра. А днес видиш ли? Само по изборите не ти дават да шавнеш, а за друго — свобода! Викай, попържай, давай си зор, колкото щеш — никой нищо не ти казва. И защо ще бутат опозицията — тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им — не искат да знаят. И сега, когато толкова железници ще се правят, толкова дружества ще се калъпят, толкова пристанища ще се строят, ти тамам сега си му намерил времето да ме набедяваш, че съм бил уж опозиция. Недей прави тъй бе, братко. Дотам ли ти беше достлука? Завиждаш ли ми, или какво? Че санким ти по-малко ли кьораво си ударил от мене. Я си направи сметката, ти от колко места получаваш. А пък аз — какво? Гледам си търговийката, и туйто. Па най-сетне нали знаеш, че тия работи със съгласие стават. Ако ми помогнеш да вляза и аз в някое предприятие по-тлъстичко, мигар мислиш, че няма да ти се отсрамя? Зная си аз как му е реда. Па не стига другото, ами си взел, дяволе, че си извъртял писмото тъй, щото, като го чете челяк, ще помисли даже, че съм против Особата. Аз ли? За толкова ли верен човек ме имаш ти мене? Нали си дадохме уж дума, че не му е времето. Разбирам да не беше властта в ръцете ни, да подсмърчахме отстрана — тогава хелбетя ще ти причерней и ще караш наред, с Особата барабар. Ама сега, когато сме допипали кокала с две ръце и когато тамам му е времето да се осигурим за стари години, да взема аз да кажа някоя права дума за Особата? Не е ахмак бай ти Ганьо, той знае кога му е времето да се вика „да живей“! Едно да живей — хоп едно предприятие. Па когато му дойде времето — знаем и башка тюрлия да викаме. Тъй върви света. Ако не друго, барем тая философия сме я проумяли до дъно, пущината.
Момче бе, нашите дали не са я попрекалили с ломчаните? Чувам: ранени, убити! Брей, да си опичаме ума, зере… на оногова ръцете отрязаха, да не би да му дойде времето наопаки…
Хайде стига засега. Да живей Негово Царско Височество!
Виждаш ли как викам да живей, пък ти си взел да казваш, че съм бил против. Завиждаш ми, да те вземе дявола. Знайш си ти, че ако вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз — двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз — краката; ти ще цалунеш на друго място, аз — на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?
Ганю Балкански“