ПИСАТЕЛЯТ ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ: НИМА ДНЕШНИТЕ ПОЛИТИЦИ СА ПО-МАЛКИ БАНДИТИ ОТ ТЕЗИ, КОИТО НАРИЧАТ „ЪНДЪРГРАУНД“?! СИМПАТИЗИРАМ НА АНТИСИСТЕМНИТЕ ИГРАЧИ! СИМПАТИЗИРАМ НА НА ОСТРОТО, ВУЛГАРНО, БЕЗПОЩАДНО ПЕРО!

-Господин Стаменов, защо решихте да влагате  творческата си енергия точно във вулгарни романи?

-Всичко започна травиално. Много пъти съм го казвал и ще продължа да го говоря, и се радвам, че започваме това интервю с този въпрос, за да мога пак да имам честта и респекта да спомена името на Христо Калчев. Той е бащата основоположник на този български жанр. Заявявам го най-отговорно, макар че в световната литература познаваме идентични автори, които творят в така наречената вулгарна проза – на Набоков, Буковкси и др, но Христо Калчев е основоположникът на този модел литература, която се наложи още през най -бурните деветдесетте години на миналият век. Времената на така, както той самият го определяше ”кървавият преход на нежната революция в България“. Винаги съм се интересувал от подземният свят, респектиран съм от историите на такъв тип хора и може да се каже, че настолни книги ми бяха романите на Марио Пузо, Агата Кристи, в известен смисъл Стайм Бег, но винаги съм симпатизирал на „острото перо”, на вулгарното перо, на безпощадното перо. Това перо, което според мен не щади читателя и пресъздава реалността такава каквато е.

-Какво те привлича в живота на ъндърграунда?

-В предишният отговор споменах  името на Марио Пузо и неговите книги, сега ще цитирам и откъс от неговият култов роман „Кръстника”, в който един от героите казва, че справедливост има само и единствено при Дон Корлеоне и може да се каже, че със своето 42-годишно съществуване аз като автор на вулгарни романи, като писател, смея да кажа, че това е едно от моето мото, то по-скоро съм се сблъсквал и съм намирал справедливостта там, където другата част от обществото не я очаква, именно в така нареченият подземен свят и тук е мястото да заявя, че аз имам особено мнение по този въпрос така нареченият ”ъндърграунд”, както вие го нарекахте или подземният свят. Аз много пъти съм казвал и пак ще го кажа симпатизирам на такъв тип хора, хора които са успели въпреки всичко да победят системата и да постигат феноменални резултати. Нима днешните политици са по-малки  бандити от тези, които вие наричате ”ъндърграуд”? Нима не допускаме колко мръснишки се управлява съвременният свят и ако ми позволите да отворя една скоба, не осъзнавате ли колко престъпна започва да става самата политика,нео либерализма стана съвременният фашизъм, а истинските комунисти са първите демократи. Разбирате ли за каква определена изродщина става въпрос? До онзи ден звучеше като иронизирано клише, но сега е много по-актуално, когато кажем, че единственото нещо, което в България е организирано, това е престъпността. Кой определя дефиницията престъпник? Този, който пише някакви правила и иска да му бъдат спазвани или този, който въпреки правилата успява? Нека да си зададем малко по-философски въпроси и по-тази тема и ще получим малко по-нетипични, но според мен напълно естествени отговори. Самият аз съм пример за това нещо – победител над системата . Аз самият съм побеждавал системата, съществувам, въпреки системата. Много пъти съм казвал, извинявам се, че това ми се превръща в паразитна дума в това интервю, но наистина е така. Аз победих системата, защото всички мои книги са забранени изцяло за разпостранение в легалната книгоразпостранителна мрежа. Единственото място, където се разпостранявяват моите книги  е моята фейсбук страница , моите платформи. Системата мен се опита да ме убие като автор, въпреки това аз оцелях. Ето, аз съм представител на  един своебразен литературен ъндерграунд. Как мога да имам различно мнение от положителното, за това да умееш да пребориш  системата. Аз съм антисистемен играч и симпатизирам на антисистемните играчи, защото системата нищо не ми е дала, по-скоро ми е взела  и се е опитала да ме ликвидира като автор. Дано това ви задоволява като отговор.

–Живеем в свят на дигиталните технологии, но ти успяваш да продаваш книги на хартия, имаш вярна читателска аудитория и печелиш нова с всеки следващ роман. Според теб с какво печелиш верността на читателите?

-Ще ми позволите пак лека проява на сарказъм, на ирония. Ще се разплача след такъв въпрос. Благодаря Ви за тази констатация. Колкото по-близо си до хората, толкова повече те припознават като свой човек. Наистина това е оксиморон, да продаваш хартия през дигиталната система, но факта, че това е най-големият комплимент за един писател като мен или за писател като автор, като творец – наистина огромен комплимент и огромно признание е факта, че хората не се интересуват на какъв носител аз продавам творчеството си. Мои книги има в световната платформа „Storytel”, в някои други платформи, които са аудио книги озвучени от феноменалният автор Звезделин Минков, който е страхотен глас . Там също имам своята аудитория, но масовата аудитория е тази, която купува моите книги, съответно помага, за да мога да оцелявам. Все пак всеки един труд трябва да бъде подплатен и комплимента, който приемам и най-голямата оценка е това, че моите читатели не се интересуват на какъв носител ще получават моето творчество. Просто искат  да го имат, за което съм много благодарен, задължен,респектиран. Чувствам се привилегирован и най-вече късметлия за това, че постигнах това нещо, защото резултатите го показват, тиражите също го показват. Те са публични, има ги като официална информация във всички спедиторски и куриерски фирми, така че мога само и единствено да благодаря и да бъда малко по-скромен в този отговор, защото авторекламата не е хубаво качество.

-Обсъждаш ли с някой сюжетите на книгите или пишеш в творческо уединение?

-Има хора с които се съветвам, с които се консултирам. От известно време се занимавам с  писане на киносценарии или по-скоро на сюжети в киносцените. Бях поканен в един екип, но е много рано да говоря.  Още тогава разбрах колко ценно е да имаш консултанти от киното, разбрах колко е ценно да имаш консултанти, защото от един писател се очаква да разбира  от  всичко. Когато пишеш да речем за един герой, който да е кардиохирург, ти трябва да разбираш малко или много от медицина, то трябва да го представиш в истинската му, реалната му светлина и ще имаш нужда да се консултираш от някой реален професионалист, за да може да ти помогне. Така че без консултанти и хора , които да ти съдействат, да ти дават своите насоки, да ти преподават ако щете своят ценз трудно биха се писали реални образи. Нормално е всеки писател да пише в творческо уединение. Отдавна не бях цитирал себе си, но преди години добре го формулирах в едно интервю и ако не се лъжа пак беше за АФЕРА – една от моите любими медии, защото това е медия боец. Тогава казах, че ние консумираме ежедневието си и го изхвърляме във вид на съвременно българско творчество. Дори тогава употребих малко по-остър глагол, но сега ще се въздържа. Така че творческото уединение е задължително, но правилните консултанти са най-ценното нещо, което може да имаш, за да може да пресъздадеш конкретен образ. Не на последно място пак ще употребя думата привилегия, защото определено аз се занимавам с медии, журналистика, издателска дейност. Това е дейност, която е съчетана с много контакти във всяко едно естество. Много пъти съм казвал, че един журналист, издател има приятели и сред просяците, и сред престъпниците, и сред политиците. Факта, че имам много контакти, ме среща с много различни хора от които няма как да не открадна дали образ, дали диалог, дали поведение, мисъл, изказ…  Това се крие в тайната на моето творчество.

-Читателите влизат ли в пряк контакт с теб в профилите на социалните мрежи?

-Това е ежедневие, определено е така, това е най-голямото щастие за един автор. Имам ежедневна връзка с моите  читатели и не един път съм казвал, че градивната критика е много ценна за един автор. Аз получавам не само хвалби, но получавам и градивна критика от мои читатели, които по един или по друг начин ми дават или указания, или препоръки за дадени книги, за даден изказ. Подкрепата е ежедневна, постоянна и това е основният стимул в рамките на пет години аз вече да издам повече от тринадесет книги от които дори завършени поредици. Благодарение на този тип вдъхновение, когато читателят го изисква, тоест когато каже „Моля те, концентрирай се, фокусирай се, искаме този сезон нова книга от теб или нова промоция”. Това задължава , това е голяма отговорност и ежедневния контакт е вдъхновение за мен. Да, има го и това е най-най-най щастливият момент в моята работа. От това чувствам лично  удовлетворение, от всяка една моя написана буква в моите книги, благодарение на този контакт с читателите.

-В романите има насилие, жестокост и убийства, а в реалния живот сблъскал ли си се с тях?

-Не искам излишно да геронизирам или да драматизирам. Неслучайно пак ще се върна към началото на нашият разговор, когато казах, че от нас писателите се очаква да разбираме от всичко, да пресъздаваме всеки един образ, сякаш познаваме до детайли материята му, а всъщност не е така. Нито Достоевски е бил идиот, нито Дюма Мускетар, но това са хора, които са създали вековна история в литературата, така че участвал съм в определени процеси. Не мога да крия, че познавам хора, които са преки свидетели, които са ми разказвали.  За първи път в това интервю ще го кажа. Имам една историческа книга „Само предателите оцеляват”, тя е поредица и по-скоро сюжета се развива през  40-те години. Сами разбирате, че това са десетки години преди аз въобще да се родя. Как един млад писател на 40 години може да пише за такъв период? Позволих си да поканя сериозни консултанти и тук е мястото да призная, че един от основните ми консултанти на книгата е Костадин Чакъров -личният съветник на Тодор Живков, който имах честта да познавам. Той имаше вила в моят роден край в Гърменското село Огняново и по стечение на обстоятелствата се запознах с него. Той е човекът, който беше един от основните консултанти за този сюжет, който в момента развивам. Пак се връщам на темата, че дори да не съм участвал аз съм си подбрал качествените партньори. Ще употребя думата партньори, не източници, не събеседници, а партньори, които са ми помогнали в развитието на този сюжет. Многото четене също, най-добрите приятели на писателя – това са книгите. Вече в съвременният български писател това е и интернет, това е моята концепция. Да, има убийства, има насилие, но мисля, че  това е нещо, което дори вече започва да става тенденция в медиите. Насилието, секса, агресията се продава най-добре, но не съм гонил комерсиалната цел, просто съм се старал да бъда максимално реален и според мен това е тайната.

-Върху  какво работиш в момента?

-Тук ще призная, че в момента работя върху един самостоятелен проект. Не е част от поредица, а е едно ново издание, чийто тийзър, сега е много модерно да се употребява думата тийзър…. Концепцията за този роман, който пиша в момента е по идея на блестящия, феноменален актьор Николай Сотиров, с който имаме общи проекти и идеи,  с който гледаме в една творческа посока. Той ми подаде този тийзър за един свещеник – стил малко Дензъл Уошингтън. Книгата се казва ”Греховете на Падре”, не обичам да говоря за неродени деца, но ми е много голямо самочувствието и добре ме предразполагате да споделям, затова ще кажа, че наистина работя върху един проект по външен тийзър. За първи път работя по идея на друг човек, в случая Николай Сотиров, за което съм му много благодарен. Разбира  се, предстоят завършване на поредици. Само да сме живи и здрави, имам и много нови идеи, които смятам да реализирам, но Бог напред ние след него.

-Имаш три деца, на каква възраст ще им позволиш да прочетат някои от твоите книги?

-За мен е важно моите деца да четат книги. Първо искам да ги науча да четат книги, а за моите книги аз мисля, че времето ще узрее. Никога няма да натискам децата ми да четат моите книги, но ако дойде момента в който някое от моите деца дойде и каже: „Тате, искам да прочета твоя книга”, аз ще му задам въпроса: ”Защо”? Когато  чуя отговора ще преценя дали може да му позволя и все пак ще се съобразя с възрастта им. Те и на тридесет години да станат, за мен ще си останат моите деца. На момента ще преценя дали да разреша да ги запозная с творческото лице на баща им.

-Какво не ти харесва в политиката в България?

-Тотално  извращение е това, което виждаме в момента. В политиката, в обществения и в медийният живот. Както казах в началото, както виждате, неолибералите станаха новите фашисти, а комунистите станаха демократи. Делим се на хубави и лоши олигарси, но честно казано, смятам да абдикирам като коментатор по тази тема, защото не е нормално това, което виждам. Да речем до преди 10-15години ако един бивш премиер или лидер на партия шмърка кокаин, това би било компромат. Днес това е престиж, това е реалния образ, защото когато може да видите как обществото асимилира дадена имформация по тази тема, когато един политик употребява наркотици, огромна част от аудиторията, особено младата, го припознават „ето този е от нашите”. Как мога да коментирам такова нещо, а сме ежедневни свидетели на каква ли не политическа изродщина, така че съм обезсърчен по темата политика. Смятам, че стремглаво гоним политическото  дъното и такива утайки в момента има на политическата сцена, че чак изпитвам погнуса. Хора, които не бих си представил, че могат да бъдат сред общественият живот в момента определят нашият дневен ред. Абсолютно зависими, хомосексуалисти, всякакви прикрити комисионери , схемаджии, отвратителна долна пасмина в момента. Това е единствения коментар, който мога да направя на тема политика в България. Отвратен съм, обезсърчен съм. Смятам, че още не сме стигнали дъното, но стремглаво сме се насочили за там и не ми се мисли като стигнем дъното какво ще бъде. Това не е политическа криза, която определени платени коментатори разпостраняват в публичното пространство, в медийното пространство. По мое мнение това е дъно, това е коптор, политически коптор.

Afera.bg