ПЕТЯ НЕ НА МОЯТА ПЕТЯ. НЕ ОТ МОЛА. НЕ И С УХИЛЕНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ КЛОУНИ

Тази снимка е от премиерата на филма „Петя на моята Петя“ на която нахилени позират пиарно правителствените Кирчо-вци. Като клоуни.

Имат ли „нишка“, която да ги свързва с Петя Дубарова и с душата и, мога моментално да съзра. Никаква!

На 4 декември 1979 година бях една от първите, които научиха за самоубийството на Петя Дубарова. От наша обща приятелка – Екатерина от Поморие. Съдбата ни бе напъхала с Петя в един Кръг покрай списание „Родна реч“ и поетичните семинари.

Съдбата ме бе вече срещнала с моя Капитан /Веселин Андреев/ на когото бях Юнга-та.

Това е неговата книга за Петя. По-късно Петя стана като че негова съдба и той приключи честния си път, като нея.

От мен тръгна нишката му към душата на Петя:

В тази книга, публикувана от издателство „Български писател“ под редакцията на Веселин Андреев е публикувано и мое стихотворение, написано тогава – шест дни след смъртта на Петя.

С Капитана търсехме отговорите на въпроса – Защо! Аз имам много от тях, вътре в себе си, но това не е толкова важно.

Важното сега е друго. Понеже съм изживяла тази жива рана, което за тези нахилени клоуни е филм „Петя на моята Петя“, това е Петя НЕ на моята Петя.

Не от мола. И не с ухилените правителствени клоуни, които ако изобщо са прочели и едно стихотворение на Петя Дубарова, ще се разстрелям.

Петя няма как да бъде на зомбита. И никога не е била.

Веселина Томова