Петър Стоянов – Сумиста: Убивал съм за 1000 – 2000 лв.? Абсурд на прокурор Ася Петрова и съда!
Публикуваме петото писмо на Петър Стоянов, подсъдим по така нареченото дело „Килъри“. В него се съдържат фрапиращи противоречия на обвинението, както и доказателства за измислени от Варненския апелативен съд обстоятелства и факти по делото. Потресаващо звучи и обвинението на Ася Петрова, че хора, които имат сериозен бизнес и успешна спортна кариера са извършвали побоища на улично ниво, за да спечелят петстотин лева. Впрочем по това дело не са изяснени нито мотивите за извършените престъпления, нито са известни или безспорно доказани физическите извършители, нито са приложени белязани пари или специални разузнавателни средства, които доказват наличието на групата за убийства и нейните намерения. Всички доказателства са трупани или направо фабрикувани от прокуратурата след ареста на обвиняемите, а присъдите им досега се основават само върху свидетелските показания на няколко компрометирани и криминално проявени лица. Последните са професионални лъжесвидетели, които са сключвали сделки с прокуратурата да говорят това, което им се диктува, срещу преустановяване на съдебно преследване заради извършени от тях престъпления и то по-най различни дела.
Днес бих искал да обърна внимание на част от обвинителната теза срещу нас. Онази част, в която се твърди, че сме действали с користна цел. Никъде в материалите по делото няма преки или косвени доказателства, че някой от всички обвиняеми е обещавал, предавал или договарял суми, освен в описаните ми предишни две писма – случая за хотел „Марица” – Пловдив и измислената среща между П. Атмаджов и Лозан Цеков в град Луковит. Любимият ми израз от обвинителния акт е „неустановена сума”.
Дори съм си направил труда да извадя някои абзаци, за да не бъда голословен:
„… О Б В И Н И Т Е Л Е Н А К Т
по описа на ОД на МВР – Шумен
Стр 26
Стоянов получил от Георги Вълев обещаната му сума пари, като Вълев потвърдил поръчката си за палеж или взрив на автомобила, управляван от Петър Лупов, за което също заявил, че ще плати определена неустановена по размер парична сума…”
Стр. 32
Георги Вълев се обадил на обвиняемия Стоянов, уговорили си среща, на която Вълев му възложил срещу заплащане на определена неустановена по размер парична сума убийството на Петър Лупов и Румен Рачев
Стр.22
Така през лятото на 2008 год. обвиняемият Вълев взел решение да ликвидира физически адв. Петър Лупов и Румен Александров Рачев…”
Вълев още през месец април 2008 год. възложил на обвиняемия Петър Стоянов и на ръководената от него престъпна група да предприемат срещу заплащане на съответна неопределена по размер парична сумадействия по организация и изпълнение на първоначално побой над Петър Лупов…”
Забележете как първо през лятото взел решене, но още преди да вземе това решение, вече е уговорил срещата си с мен
Мисля, че тези извадки са достатъчни, за да си изградите представа за „тежестта” на обвинителната теза.
В опит да помогне на провалилите се МВР и прокуратура, Шуменският окръжен съд се пробва да добави нови доказателства за наличието на користна цел, следователно и мотив в мотивите си към присъдата. Вижте сами:
“… МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 303 / 11 г. на ШОС
Стр. 82
В дните след завръщането му, по предварителната им уговорка с подс. Вълев, подс. Стоянов отишъл в гр. Пловдив. В лоби бара на хотел „Марица” подс. Стоянов се срещнал със св. Радослав Димитров. Атмаджов който пътувал от гр. В. Търново с парите. Подс. Атмаджов пристигнал пред хотел „Марица”. Тогава от хотела излязъл св. Димитров и взел от подс. Атмаджов донесения от него плик с големината на „А4”, поставен в найлонова торбичка. След това св. Димитров влязъл в лоби бара на хотела и предал плика на подс. Стоянов. Докато пътували св. Джамалов управлявал автомобила, а подс. Стоянов отворил плика и преброил намиращите се в него пари, като казал на св. Джамалов, че парите са 60 000 лв. Същият го попитал за какво са тези пари, на което подс. Стоянов отговорил, че това било втория транш за разрешаване на проблемите на Георги Вълев с адвокат Петър Лупов и Румен Рачев…”
В грубо нарушение на НПК съставът на Шуменския окръжен съд добавя на свое усмотрение нови доказателства и обстоятелства. Неща, които никой никога не е твърдял в съдебна зала или извън нея.
Варненският апелативен съд се изправя пред този проблем и за да не бездейства пред „когото трябва”, решава да интерпретира по свое виждане користната цел. Ще дам интерпретацията му по същия казус в хотел „Марица”.
„… МОТИВИ ВАРНА
Стр. 97
На 21.03.09г. подс. Стоянов напуснал страната и на 06.04.09г. се прибрал в Р. България. Няколко дни след завръщането си, той отпътувал за гр. Пловдив с автомобил, управляван от св. Джамалов, т. к. имал уговорена среща с подс. Вълев. В лоби- бара на хотел „Марица” той се срещнал със св. Радослав Димитров, а св. Джамалов излязъл да го изчака при автомобила. Св. Р. Димитров бил заедно с лицето Валентин Луков. Докато пътували Стоянов отворил плика и преброил намиращите се в него пари, като казал на Джамалов, че парите са 60 000 лв. Джамалов го попитал, за какво са парите, на което подс. Стоянов отговорил, че това бил втория транш за разрешаване на проблемите на Георги Вълев с адвокат Петър Лупов и Румен Рачев…”
До такава степен Варненският апелативен съд не се е задълбочил в делото, че тази версия с присъствието на Валентин Луков отпадна още в Шумен, тъй като се оказа, че същото лице по това време е пребивавало в… следствения арест на „Г. М. Димитров“. Поискахме да го разпитаме, след като от МВР преправиха справката, дали е бил в ареста или не по това време. Отказаха ни!
Още един пример как Варненският апелативен съд си измисля и добавя нови факти и обстоятелства по делото.
Стр. 99
„… През втората половина на м. юни 2009г. подс. П. Стоянов осъществил среща с подс. Я. Попов. Обяснил му, че във връзка с приета от него поръчка, трябва да укрие след убийството на Рачев двамата извършители за непродължителен период от време, както и да им осигури препитание. Обещал на подс. Попов да му заплати за тази дейност определена парична сума. Подс. Попов се съгласил и приел да осигури такова място, като имал предвид хижа „Вада“, намираща се над с. Говедарци…”
Следователно следва да съм знаел, че извършителите ще бъдат разпознати и обявени за издирване…?!?
Или съм пророк? Ако е така, защо бих изпратил тези хора?
Варненският апелативен съд чрез тези нововъведения в делото се опитва да закърпи дупката, която се образува в делото, тъй като обвинителният акт приключва с убийството на Румен Рачев на 03.07.2009 г. Янко Попов де факто е осъден за престъпление, в което не е обвинен, ако приемем, че ги е укривал след 03.07.2009 г., то се оказва, че след тази дата той не трябва да се защитава – прозрачен опит на Варненския апелативен съд заедно с прокуратурата да манипулира доказателствата и да си ги измисля. В заключение бих искал само да добавя, че никой никъде в делото не твърди такова нещо.
Абсурд след абсурд. Въз основа на тези свободни съчинения и измислици на две поредни инстанции бях осъден хладнокръвно, а аз вече 4 години се опитвам да им покажа истината и моята невинност. За съжаление в тези две съдебни зали Темида освен сляпа бе и глуха. Или се правеше на такава.
И на базата на липсата на каквито и да е било доказателства, показания или каквото и да било друго, прокурор Ася Петрова направи умопомрачително твърдение, което е протоколирано в пледоариите й пред Шуменския окръжен съд: „… групата е извършвала престъпления, като за това е получавала съответно 500 лв. за побой и палеж и 25 000–30 000 лв за убийство…”.
Напълно безпочвено и откровено лъжливо твърдение на амбициозната Ася Петрова.
За съжаление подкрепено и в мотивите на Шуменския окръжен съд.
Искам съвсем по човешки да Ви попитам, кои са тези хора, които за 500 лв. биха рискували да лежат с години в затвора за побой или палеж??? Според прокуратурата това са изявените състезатели по сумо и борба Драгомир Генов и Георги Недев. За съжаление не можем да ги попитаме дали са извършвали тези престъпления за 500 лв., защото и двамата са починали в пътнотранспортно произшествие на 04.09.2009 г. – ах, колко удобно за тезата на прокуратурата и за присъдата на съда. Обвинението срещу тези две момчета, които не са на този свят, се крепят единствено и само на показанията на Боян Джамалов и Лозан Цеков. Каква „изненада”!
Нека да разгледаме и другото обвинение – убийство. Приемаме измислената сума от 30 000 лв., която, между другото, идва от онези 60 000 лв. от хотел „Марица”. Приемаме, че имаме и „извършители” (незаловени до момента) в лицето на В. Филев и Г. Трифонов, „помагачите” Васил Костов, Янко Попов, Петър Атмаджов, Райчо Стойнев и „ посредника“ в мое лице. Предполага се, че е закупено оръжие, кола и др.
Следователно 7 души организират покушение за 30 000 лв, при което след направените евентуални разходи им остават 1000–2000 лв.
Възможно ли е човек да рискува живота си в затвор заради хиляда лева? Дори и да е финансово затруднен.
При условие че имам успешен бизнес, получавам премии от състезания и съм доказал високи доходи, сами преценете дали хиляда лева са в състояние да ме изкушат за каквото и да било, камо ли за извършване на престъпление против личността. Да не говорим, че има и други фактори, като възпитание, приятели, образование и т.н., които са ме изградили като добър и праведен човек, а не като престъпник.
Излишно е да спомена, че пари за извършване на престъпления не са открити в кориците на делото!
„За да съществува злото, е достатъчно добрите хора да стоят със скръстени ръце.”
Искам да завърша писмото си с уверението, че съм в отлично физическо здраве и разположение на духа.
Мобилизиран съм и се подготвям за съдебното заседание пред Върховния съд въпреки условията, в които се намирам.
Петър Стоянов, варненски затвор
http://glasove.com