« Върни се назад Публикувано на 10.10.2014 / 9:40

Петър Стоянов – Сумиста: Как се фабрикуват свидетелски показания по делото „Килъри”

ПЕТЪР СТОЯНОВ СУМИСТАПубликуваме второ писмо на Петър Стоянов-Сумиста, което получихме преди няколко дни. В него Стоянов, който в момента е във варненския затвор, излага противоречията на един от основните свидетели по така нареченото дело „Килъри“ – Боян Джамалов. В поредица от статии, публикувани във в. “Галерия” и сайта “Гласове”, както и собствени разследвания на сайта „Афера“ сме разглеждали, заедно с колегите подробно този скандален процес, по който на две инстанции Петър Стоянов, Георги Вълев и Васил Костов получиха доживотни присъди без никакви сериозни доказателства, след сериозни процесуални нарушения и явен натиск от страна на изпълнителната власт по време на управлението на ГЕРБ. Поради тази причина няма да припомняме основните факти по делото. Ще отбележим само, че то е образец за скандалния начин, по който прокуратурата в България често гради обвиненията си, а когато съдът взема нейната страна, абсурдните решения, които разрушават човешки съдби, а не раздават справедливост, са често срещано явление. Става дума за свидетелските показания на криминално проявени лица, които са принуждавани от прокурори и съдии да лъжат по определени дела, като в замяна им се опрощават провинения, прекратяват се дела срещу тях и им се подарява незаслужена свобода. Много често едни и същи хора биват ползвани от обвинението по няколко различни дела, а техните показания в повечето случаи се оказват решаващи за изхода на даден процес. Както вече казахме, присъдите по „Килърите” са произнесени предимно въз основа на свидетелски показания, при които липсва всякаква конкретика и точност и които явно са диктувани от следователи и прокурори. Предстои гледане на делото на трета инстанция в Касационния съд, който вече веднъж го върна на Варненския апелативен заради сериозни пропуски по изготвянето на жалбите и протеста срещу присъдите. Те бяха произнесени на 27 февруари 2014г, но делото все още не е стигнало до трета инстанция, а обвиняемите вече четвърта година са зад решетките без сериозни доводи, че въобще са извършили престъпления и, че могат пак да ги извършат и без окончателно произнесена присъда. Очевидци на процеса във Варна твърдят, че председателят, който е ръководил делото на втора инстанция въобще не го е чел, което си личало от сериозни пропуски на магистрата за основни факти и показания, както и очевидно незнание на имената на подсъдими и свидетели, демонстрирано от съдията. Нека повторим – от четири години подсъдимите по това дело са в затвора с изключение на Петър Атмаджов и Райчо Стойнев, които бяха оправдани по някои от делата срещу тях. В писмото си Петър Стоянов описва някои основни противоречия на показанията срещу него, цитирани от папките по самото дело. Надяваме се с тези публикации да предизвикаме обществен интерес към процеса, който не слизаше от първите страници на вестниците и водещите новини на телевизиите, когато това бе удобно на Цветан Цветанов, Бойко Борисов и ГЕРБ, и към абсурдите, за които днес почти никой не говори. Ето и съдържанието на второто писмо:

Здравейте,

Продължавам, уважаеми читатели, да показвам пред вас и обществото безобразията, граничещи с престъпления, извършени от полиция, прокуратура и съд.

Днес ще ви направя свидетели на показанията на свидетелs Боян Джамалов.
Боян Джамалов работеше при мен в периода 2006–2007 г. и 2008–2010 г. Като в първия период работеше като шофьор на съпругата ми и й помагаше за детето. При напускането си той доведе другия свидетел на прокуратурата – Лозан Цеков.
Представи ми го като свой близък, почти брат! Върнах го на работа в края на 2008 г., след като го бяха уволнили от мястото, където беше започнал. Назначих го като общ работник и шофьор във фирмата за дистрибуция на минерална вода, която бях закупил в средата на 2008 г. Джамалов е осъждан многократно за кражби.

В резюме ще ви разкажа какво твърди в свидетелските си показания основният „свидетел” на обвинението.
В края на м. март и началото на м. април 2009 г. заедно сме присъствали на среща в хотел „Марица”, гр. Пловдив, където аз съм получил 60 000,00 лв. в плик (отново в началото на процеса беше пощенски, после еволюира до А4 найлонов до края на процеса) и в колата на връщане към София съм извадил (отново) 500,00 лв. от плика и съм му ги дал да се почерпи. И представете си, съм му обяснил, че това са били пари от втория транш за някакви проблеми около „Тракия банк”! Ах, колко удобно за прокуратурата, за да може чрез тези мои думи тя да каже в обвинението си, видите ли, тези пари били за убийствата на Румен Рачев и Петър Лупов.
Вижте сами първоначално какво се казва в обвинителния акт относно въпросната среща:

О Б В И Н И Т Е Л Е Н  А К Т
по досъдебно производство № 154/2009 г.
по описа на ОД на МВР – Шумен
стр. 36
Няколко дни след убийството на Петър Лупов, в края на месец март, съгласно предварителна уговорка между Петър Стоянов и Георги Вълев, във фоайето на хотел „Марица” в град Пловдив се състояла среща на Стоянов с Радослав Димитров, на която свидетелят предал на Сумиста плик, с поставени в него 60 000.00 лева, представляващи втория транш от платената от Вълев цена за поръчаните убийства на Петър Лупов и Румен Рачев. Пликът с парите бил предаден от обвиняемия Вълев на обвиняемия Атмаджов с поръка пликът да се предаде на Петър Стоянов в хотел „Марица” Пловдив. След като взел предадения му от Радослав Димитров плик, Петър Стоянов се качил в автомобила, управляван от свидетеля Боян Джамалов и в негово присъствие преброил поставените в плика пари…

След като в края на процеса аз давам своите показания, разобличавайки лъжеца Боян Джамалов и разбивайки на пух и прах тезата на обвинението, залегнала като основен момент в цялото дело, истината лъсва. Чрез справка на МВР-Гранична полиция се доказва по безспорен начин, че в този период аз не съм бил в България. За по-голяма убедителност показах самолетни билети, печати от задграничен паспорт, резервация в хотел и снимки от престоя ми в Токио по това време. Напуснал съм България на 18.03.2009 г. и съм влязъл отново на 06.04.2009 г. За да избегнем всякакви интерпретации от страна на прокуратурата и съда по време на очната ставка между Боян Джамалов и мен, му се зададе въпрос какво разбира в края на март и началото на април и той отговори – 25-26.03.2009г. до 05-06.04.2009 г. Да, ама не! Прокурорката Ася Петрова с диплома от Бургаски свободен университет не издържа и вижте какво казва в последните си думи пред Шуменския окръжен съд: ”… Хипотетично може Петър Стоянов да се е прибрал на 06.04.2009 г. и от летището веднага да е заминал за Пловдив…”.
Ако не беше жалко, би било смешно, но въпреки това с моята защита заковахме лъжите на прокурорката, като показахме справка, че съм кацнал вечерта в 18:00 часа и няма как по-рано от 19:30 часа да съм излязъл от летището (официална справка от Аерогара София), а пък свидетелят твърди, че тази среща се е състояла през деня.
Вижте как съдът в лицето на съдя Димчо Луков (същия на когото синът и съпругата му бяха назначени на работа с препоръки на ГЕРБ) интерпретира, замазва гафа на полиция и прокуратура. Нещо повече, въпреки че има тълкувателни решения на ВКС, че съдът няма право да добавя нови факти и обстоятелства в мотивите си към присъда, вижте :

„… МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 303 / 11 г. на ШОС
На 21.03.09 г. подс. Стоянов напуснал страната и на 06.04.09 г. се прибрал в Р. България. В дните след завръщането му, по предварителната им уговорка с подс. Вълев, подс. Стоянов отишъл в гр. Пловдив с автомобил управляван от св. Джамалов. В лоби бара на хотел „Марица” подс………..”

Фактът, че не са намерени никакви пари, обстоятелството, че свидетелят посочва лица, които са присъствали на срещата, отрекоха това – (Радослав Димитров), поискахме и другият участник според Боян Джамалов, който е бил на тази среща, Петър Луков, да бъде разпитан, но съдът отказа – трябва да ви дава ясна картинка за тази измислена среща.
Ще маркирам само останалите лъжи на този свидетел, за да доизградя образа му.

1-ва лъжа – Срещата в хотел „ Марица”, съчинена и измислена от Боян Джамалов и Валентин Цоновски в разговор между тях, записан в СРС, което се намира в делото. В. Цоновски се обръща към Б. Джамалов:
Б. Джамалов: Абе тая среща… в Пловдив може ли да е била пролетта на 2008 г.?
Б. Джамалов: Да бе, беше студено, ама дали пролетта, не знам.
В. Цоновски: Може ли да е била есента на 2008 г.?
Б. Джамалов: Да, може, помня, че на задната седалка Петър Стоянов си носеше яке.
В. Цоновски: Абе може ли да е била 2009 г. пролетта?
Б. Джамалов: Абе бате, когато кажеш, тогава е била…
2-ра лъжа – Твърди, че е виждал Младен Червеняков с джипа му пред къщата на Сретан Йосич в деня преди задържането му от сръбската полиция. Видял ги да се напиват заедно! (Става въпрос за 27.04.2009 г.)
СРП след жалба на Младен Червеняков опровергава по безспорен начин твърденията на Боян Джамалов: Прокурорска преписка № 25960/ 2012 г. В нея пише, че нито Младен Червеняков, джипът му, нито Боян Джамалов са влизали в Сърбия по това време.
3-та лъж: – Твърди, че фирмата ми за дистрибуция на минерална вода съм я използвал и развивал дейност още преди да съм я закупил. Отново разобличен чрез предоставяне на договор за покупко-продажба, от който е видно че фирмата е закупена 7–8 месеца, след като той твърди. Тази лъжа се експонира, за да ме свържат с убийството на Борислав Георгиев, което съм организирал според Шуменския окръжен съд, но което не съм организирал според Варненския апелативен съд.
4-та лъжа: – Твърди, че съм наел склада на фирмата близо година, преди да съм го наел. Доказано, че лъже, след като приложих договора за наем между фирмата и наемодателя.

С излагането на всички тези факти се надявам да сте добили представа за какъв процес ставаше дума. Просто трябваше да бъда осъден на всяка цена, да ми бъде запушена устата.
Обстоятелството, че никъде в делото няма нито един свидетел, който да е чул от мен аз да приемам или да поръчвам на някой да убие, пребие или запали някого, се оказа безпредметно от опорочения Шуменски окръжен съд
Фактът, че няма нито едно веществено, писмено или косвено доказателство, че аз съм участвал под някакъв начин в извършването на престъпление, няма никакво значение за Шуменския окръжен съд.

Въпреки липсата на каквито и да било доказателства, въпреки откровените и разобличени лъжи на основните свидетели, „независимият” съд, извършвайки престъпление, постанови най-тежките присъди.

Аз няма да спра да „ крещя” за несправедливостта, на която съм подложен. Защото днес съм аз, а утре може да бъде всеки един от вас. Борбата продължава!
www.glasove.com

 

«