Петър Стоянов – Сумиста: Безскрупулното и безочливо манипулиране на магистрати от страна на МВР. Валентин Цоновски да продължава да обикаля съдии, за да заплашва и поставя в зависимости.
Публикуваме четвъртото писмо на Петър Стоянов, посветено на процесуалните безобразията и погазването на закона в така нареченото дело „Килъри“. В него се разказва как обвинението и съда влизат в съюз срещу обвиняемите, как въпреки волята на подсъдимите им се назначава служебен адвокат въпреки сериозен конфликт на интереси и как Янко Попов от групата е осъден на 15г. затвор, защото е укривал….труп. В поредица от статии, публикувани във в. “Галерия” и сайта “Гласове”, както и собствени разследвания на сайта „Афера“ сме разглеждали, заедно с колегите подробно този скандален процес, по който на две инстанции Петър Стоянов, Георги Вълев и Васил Костов получиха доживотни присъди без никакви сериозни доказателства, след сериозни процесуални нарушения и явен натиск от страна на изпълнителната власт по време на управлението на ГЕРБ. Поради тази причина няма да припомняме основните факти по делото. Ще отбележим само, че то е образец за скандалния начин, по който прокуратурата в България често гради обвиненията си, а когато съдът взема нейната страна, абсурдните решения, които разрушават човешки съдби, а не раздават справедливост, са често срещано явление. Става дума за свидетелските показания на криминално проявени лица, които са принуждавани от прокурори и съдии да лъжат по определени дела, като в замяна им се опрощават провинения, прекратяват се дела срещу тях и им се подарява незаслужена свобода. Много често едни и същи хора биват ползвани от обвинението по няколко различни дела, а техните показания в повечето случаи се оказват решаващи за изхода на даден процес. Както вече казахме, присъдите по „Килърите” са произнесени предимно въз основа на свидетелски показания, при които липсва всякаква конкретика и точност и които явно са диктувани от следователи и прокурори.
Здравейте, Радвам се на читателския интерес към моите писма и на отзвука от тях.
В поредното си писмо до Вас ще Ви разкажа защо България ще бъде осъдена в Европейския съд по правата на човека и кой е виновен за поредното дело срещу страната ни.
Заседанията срещу мен и другите обвиняеми пред Шуменския окръжен съд бяха средно по 8–9 часа на ден. През цялото това време всички ние бяхме оковани с белезници на ръцете и колани. Целта беше повече от очевидна. Като унижават и ни причиняват умишлено страдание, да ни попречат да вземем активно участие в процеса и да не можем да се защитаваме пълноценно. Трудно ми е да Ви опиша колко непосилно е да седиш ден след ден целият окован в железа и да не можеш да извършваш елементарни движения, камо ли да водиш записки, разглеждане на документи и други от рода действия. Въпреки протестите ни пред съдиите нито Шуменският окръжен съд (а по-късно Варненският апелативен съд каза, че това е нормално) ни чуха и приеха за нормално да сме в това унизително положение. Практиката на съда в Страсбург показва, че не един път България е била осъждана за това, а и на всичкото отгоре е записано в закон, че е против нормалното отношение и водене на процес срещу един човек, който се опитва да докаже невинността. За справка вижте чл. 3 от Конвенцията за човешките права.
Освен погазването на европейските закони от магистратите станахме и свидетели на уникална наглост. Действайки в сговор, прокуратурата и съдът успяха да внедрят в екипа от резервни защитници на заченатото в грях дело „Килъри” адвокат, роднина на една от жертвите по това дело. Опитвайки се да саботират изначало защитата ни чрез назначен от съда служебен адвокат, който по всичко личи, че е повече от зависим.
След дълги пререкания в съда все пак не успяха. След проведени над 50 заседания, в които и съдията, и прокурорите си правеха оглушки спрямо нашите постоянни искания за отвод, се разбра впоследствие, че адвокат Георги Иванов е братовчед на г-жа А. Лупова, която пък е страна в процеса срещу нас.
В разговор с него той ми призна чистосърдечно, че са братовчеди и са доста близки един с друг.
На 11.11.2011 г. адвокат Г. Иванов си направи самоотвод и потвърди за роднинската връзка с г-жа Лупова. Съдът погази правото, отредено от Конституционния съд за самоотвод от дело, като обясни от негово име, че не били чак толкова близки!!!!
Самата г-жа А. Лупова бе разпитана пред Шуменския окръжен съд на 07.03.2012 г. по този въпрос. Тя заяви: „Да, намирам се в близки отношения с братовчед си адвокат Г. Иванов. Преди началото на процеса му се обадих и се разбрахме, когато идвам в Шумен, да преспивам в дома му. Той ми заяви, че нямало никакви проблеми, дори на връщане от инструктажа в София, на който са го викали, щял да мине през Велико Търново, да се видим…”.
Това е! Нямам какво повече да добавя. В каквито и юридически термини да бъде облечено – това е истината, и двамата си признаха.
Въпреки това Варненският апелативен съд казва в мотивите си, че това не е проблем по делото, тъй като въпросният адвокат Иванов бил участвал само в 2 заседания.
Долна лъжа, която веднага лъсва при разглеждане на протоколите от процеса. Дали самостоятелно, или с други адвокати, той е взел участие в над 150 заседания!!
След този пример за каква обективност и безпристрастност на съда говорим, за каква правота на издадената присъда.
Видно е, че съдът не съди по собствено убеждение, а по това как им е наредено.
Безсилието и предубедеността на съда лъснаха за пореден път след задълбочен анализ на обвинението на един от обвиняемите.
Янко Попов беше осъден за укриване на физическите извършители на престъпление (според прокуратурата) на 15 години. Интересното тук е, че „ укриващите се” Георги Трифонов и Владимир Филев никога не са били заловени. Тази присъда от 15 години Янко Попов получи само и единствено по показанията на дежурните свидетели – Боян Джамалов и Лозан Цеков. Другите двама прикрепени към това обвинение са Вержиния Гогова и клонираният свидетел, дал показания като анонимен под №4, №10, №107, разкрит от нас като Георги Пенов и призован като явен – явил се и отказа да дава показания! Оставям на страна кошаревските свидетели Боян Джамалов и Лозан Цеков. Разбрахте що за хора са. В следващите си писма ще Ви разкажа и за горната двойка свидетели – Георги Пенов и Вержиния Гогова.
Сега искам да насоча вниманието Ви към един друг правен абсурд. С решение на гражданско дело №314 от 05.06.2014 г. на Районен съд – гр. Червен бряг, Владимир Филев (според прокуратурата извършител на убийствата на П. Лупов и Р. Рачев) е обявен за мъртъв на 03.07.2009 г. Данните са взети от Шуменската окръжна прокуратура (която го е обявила за издирване през м. юли 2009 г.) и прокуратурата, явила се по делото, не е протестирала това решение. Дотук добре, но тогава какво се случва с обвинението на Янко Попов, осъден на 15 г. Оказва се, че след като ги е укривал 2 месеца след датата 03.07.2009 г. според полиция, прокуратура и съд (Шуменския окръжен съд и Варненския апелативен съд), Янко Попов е укривал труп! Питам съда, тъй като решението на Районен съд – град Червен бряг е окончателно и задължително за всички ведомства и държавни учреждения, как гореизброените инстанции ще ми обяснят този абсурд!!!
Делото „Килъри” е пред разпад не заради друго, а заради абсурдите в българската правосъдна система. Поради простата причина, че изпълнителната власт в лицето на полицията нагло се намесва в делата на съдебната власт.
Поради безскрупулното и безочливо манипулиране на магистрати от страна на МВР. При такива гнусни и безбройни лъжи няма съд в света, който да постави осъдителна присъда.
И няма как Валентин Цоновски да продължава да обикаля съдии, за да заплашва и поставя в зависимости.
Линкове към предишните писма на Петър Стоянов:
http://glasove.com/skandalut/43313-petyr-stoqnov-ognqn-stefanov-e-slujebniqt-pisach-na-asq-petrova-i-valentin-conovski
http://glasove.com/komentari/42766-petyr-stoqnov-kak-se-fabrikuvat-svidetelski-pokazaniq-po-kilyrite-vtoro-pismo
http://glasove.com/skandalut/42308-petyr-stoqnov-v-pismo-do-glasove–kato-nqma-koj-az-shte-izvadq-bezumiqta-po-deloto-sreshtu-men
http://glasove.com