« Върни се назад Публикувано на 09.11.2008 / 17:23

Петър Семов : Намериха хора, които да се опитват да мътят водата. Защо? Страх ги е от истината.

 

 

Петър Семов е роден през 1978 г. в гр. Губкин, Русия. През 1992 г. започва обучение в центъра за подготовка на десантно-разузнавателни подразделения със специално назначение. На осемнадесет годишна възраст е призован да служи в една от елитните десантни дивизии в гр. Тула. През 1996 г. той е в шесто подразделение на десантно-щурмовите бригади, изпратени в Чечня.

През 1999 г. той пристига в България. Автор е на две книги описващи ужасите в руско-чеченските конфликти – „Чеченската каспница” и „Паяжината”.

– Петър, какво общо имаш с романа „Убий Путин” и защо реши да се включиш в скандала?

– Сложно е. Това което ще кажа сега, за вас ще е клюка или новина, но за мен вече е едно наум. Аз съм един от хората, които даваха информация за структурата на руските служби в България, на покойният ми приятел Христо Калчев. Както сами разбирате, статутът ми на временно пребиваващ руснак в България, далеч не ми гарантира сигурността. С романа „Убий Путин” имам много общо, защото фактите за „руските

играчи” в страната, всъщност са от мен.

А откъде имаш тази информация за криминогенната ситуация?

– Без коментар.

Бъди по конкретен. Дай ни поне ясна представа, защо да ти вярваме!

– Учил съм някъде, служил съм, правил съм нещо и имам определен достъп. Това, което изнасям, не е строго засекретено, а може да се смята за конфиденциална информация. Но тази информация няма да навреди по никакъв начин на Русия, въпреки че много лижещи задници си мислят така.

Бил си в Чечня, участвал си в реални бойни действия, в секретни операции на Спецназ. Как се чувстваше в моментите, когато около теб умираха толкова много хора?

– В Чечения няма звания, няма пагони, куршумите са еднакви за всички. Това не може да се опише с думи. Направих опит да разкажа за Чечения в книгата си “Чеченската касапница”. Бях париран. Заплашиха ме че ще ме екстрадират за Русия, понеже оповестявам военна тайна. Великият Христо Калчев ме спаси. На него дължа всичко. Контактите му с тогавашния вътрешен министър, ме оставиха тук. Спасиха ме.

Колко приятели загуби в Чечения?

– Не съм ги броил, но са много.

Къде другаде си бил?

– На още едно място, но не мога да говоря за него. Информацията за там е

засекретена. Мога да кажа само, че съм бил през 1998-1999 г. в бивша Югославия.

На колко години си?

– На 29.

– Благодарността към Христо Калчев ли те направи писател? Защо реши да пишеш?

– В началото никой не поиска да застане с името си зад моите разкази. А с Весо Стаменов се познавах отдавна. Той се реши да продължи да пише започнатото от покойният ми приятел. Доверих му се и му дадох материалите за следващите ми книги. Така излезе романът „Убий Путин”. Не мога да понеса фактът че и тук в България, се намериха хора, които да се опитват да мътят водата. Защо? Страх ги е от истината.

А теб страх ли те е ?

– След случилото се с „Убий Путин” – да. Познавах и Георги Стоев, предвид случилото се и с него просто онемявам от страх. Как може един писател и един роман, да бъдат така нагло убивани и то в страна, която претендира че в нея властва свобода, демокразия… отвратен съм.

Кой стои зад, това как го нарече убийство на романа „Убий Путин”?

– Културните лакеи на новият руски посланик. Имена няма да кажа. Странното е че тази книга не сее омраза към руският президент, напротив. Просто показва действителността, такава каквато е и в България и в Русия….

Интервюто записа:

Десислава Монева

ИК „Ъндърграунд”®

«