Петър Коев – мъченикът на демокрацията

Двамата се засичат на митинга на 30 март 1945 г., когато комунистите свикват сбор на площад „Св.Александър Невски” срешу главния сеикретар на финансовото министерство от 9 септември 1944 г. и член на ПП на БЗНС ,а земеделците подготвят контраминиг в подкрепа на кадъра си със сборен пункт прощад „Славейков”, след което, тръгвайки по „Раковски”, ръкопляскат и скандират – „Да живее Коев!”

Сред скандиращите е и Весела Алексиева, която в последвалите мелета е арестувана.

Научавайки за това Коев веднага отива при вътрешния министър Антон Югов и успява да я освободи.

На изборите за VI ВНС на 26 октомври 1946 г.Петър Коев е избран за депутат от листата на БЗНС „Никола Петков”, въпреки че преди това  на 7 август 1946 г. за 90 дни комунистите предвидливо го вкарват в затвора като съратник на земеделския лидер Никола Петков.

Получавайки депутатски имунитет на 3 ноември , Коев държи пламенна реч в парламента на 7 ноември 1946 г .Думите му са знаменателни – „Драги народни представители, казвам се Петър Коев.Току – що ме пуснаха от затвора, където ме подлагаха на адски мъчения, за да призная нещо, което не е вярно.Че съм правил заговор против народната власт, срещу комунистите.Държаха ме 24 часа прав, така че краката ми да се подуят до падане.

Даваха ми солена риба, но не и вода.Биха ме, заплашваха ме, говориха ми ужасии за моето семейство. Затова казвам пред всички : не съм правил никакви заговори, защото съм наясно, че подобно нещо е невъзможно да осъществяване.

Как адвокат Петър Коев, член на ПП на БЗНС „Никора Петков” ще свали цяла комунистическа партия, поддържана от Съветския съюз?

Ами аз не съм толкова глупав!”

За мъченията , на които е подложен в милицията, говори от парламентарната трибуна на 3 декември 1946 г. и самият Никола Петков.

Именно при срещите на Петков с Петър Коев става и запознанството на Весела Алексиева с Коев, която също посещава дома на земеделския вожд.

По нейните признания Никола Петков, всеизвестен ерген, я е ухажвал галантно, но тъй като „Петър Коев беше силен човек, просто като от желязо, си казах : този ще е !”

По това време Коев е на 47 години, в разцвета на силите си.

Любопитна и малко известна подробност от безстрашното му битие е разпитът му пред органите на властта на 17 август 1946 г., когато все пак, след жестоките изтезания,  подлага на съмнение политическото поведение на своя партиен лидер – „При втория опит за прилагане на Московското споразумение ( за влизане на представители на БЗНС „Никола Петков” в правителството на Отечествения фронт – б.м. ), за което в последния момент лично дойде от Москва помощник – министърът на външните работи на СССР  – Вишински, при станалата между него и Петков среща окончателно се видя – Никола Петков не желае влизане на ОФ опозиция в ОФ правителство.Явно беше, че тук имат пръст западните велики сили – Англия и Америка, чрез своите софийски представители.като се има предвид голямана близост между Дамян Велчев и Никола Петков  и особено сърдечните отдавнашни чувства и връзки между Никола Петков и Кирил Станчев, сигурно е, че за възобновяването и съществуването на Военния съюз, е имал възможност да го установи от достоверно място, тоест от самия извор.”

Така съзнателно или не , със своите ноказания, Коев помага да се стегне примката на врата на Никола Петков, който ще увисне на бесилото на 23 септември 1947 г.

Самият Петър Коев е арестуван в парламента на 6 февруари 1947 г. ксато първи репресиран по този начин народен представител и е вкаран в затвора за три месеца без процес и обвинителен акт.

Весела Алексиев също престоява в затвора четири месеца.

Малко преди да влезе в зандана Коев прави рицарски жест и успява да освободи своята приятелка.

Използвайки познанството си, той се свързва лично с Кимон Георгиев, тогава премиер на България ( до 23 ноември 1946 г.) и шеф на Народния съз „Звено”, който освобождава Алексиева.

Никой от двамата не става послушник на компартията.

След освобождаването му от шуменския затвор, Петър Коев пристига при любимата си в Дулово, където е въдворена.Обстановката е ненормална – „нито мен пускат при него, нито него при мен.”

Коев се връща от Шумен и отново се свързва с Кимон Георгиев, с молба за съдействие.

Кимон Георгиев нарежда освобождаването на Алексиева.

За трети  път страховитият министър – председател помага на вдовицата на Райко Алексиев, след като вече е правил и  безуспешен опит да й спаси личното имущество от разграбване от алчни комунистически апаратчици от ранга на Орлин Василев.

Двамата влюбени се венчават в Бачковския манастир, но идилията им приключва тъвърде скоро.

Петър Коев е отново арестуван и осъден на 12,5 години затвор за антидържавна дейност „ като организатор и морален подбудител на нелегална военна организация „Веутрален офицер”, която има за цел военен преврат” на 14 юни 1947 г.

Весела Алексиева е бременна от него, но след взаимно съгласие и за да няма възможност детето да се използва от властта за манипулации срещу двамата, се решава на аборт.

При установената очна ставака между Коев и Никола Петков н Софийския областен съд на 16 юли 1947 г. Коев отново застъпва тезата си за неприемането на препоръките на Московското съвещание , предрешено от  Петков, „поради нежеланието му да се правят каквито и да е отстъпки.”

В софийския централен затвор Петър Коев осъзнава безперспективността на връзката си с Весела Алексиева , свидетелство за което е неговото писмо от 30 януари 1948 г., в което говори и за установилата се между двамата хладина, първа стъпка към тяхната раздяла.

Съществувала е възможност Коев да бъде прехвърлен в СОЩ по примера на Г.М.Димитров чрез небезизвестния емисар Кирил Бляк, който идва двукратно в България.

Петър Коев отказва с мотива : „Много е лошо да си наковалня и чук.От една страна искаш да бъдеш личност, да покажеш, че не те е страх, от друга – знаеш, отсреща ти са неморални, затова и избрах да остана.”

Весела Алексиева осъзнава, че той иска да бъде герой, но сама разбира, че повече не може да живее по този начин.

Отива при него и му казва фаталните думи – „ Петър, много съжалявам…”

Петър Коев излиза от затвора поради изтичане на присъдата му на 20 април 1957 г.

Освидетелстван е в Трета градска болница с втора категория инвалидност и с паркинсон, без право на работа, без пенсия, физически половин човек, а с медицински акт № 39 от 10 март 1964 г.ТЕЛК към Трета градска болница в София му  определя втора група инвалидност пожизнено.

Умира на 21 септември 1975 г., два дни преди да навърши 76 години.

С решение № 19 от 30 декември 1991 г. Върховният съд на Република България отменя изцяло присъдата му и признава подсъдимия за невинен, оправдавайки го по въведените обвинения…

Борислав Гърдев