« Върни се назад Публикувано на 30.10.2020 / 7:54

ПЕТОЛЪЧКИ И ЛИМОНОВИ РЕЗЕНКИ

Някои мои читатели се учудват, защо с такова постоянство настоявам за справедливост към Миналото.

Просто е: иначе няма да бъдем справедливи и към Настоящето.

Впрочем, то вече е загубило повечето си битки с Миналото, за жалост.

Ние сякаш сме го отписали – както наскоро преждевременно отписали от този свят един фиктивен мъртвец, чували сте за тази идиотска случка.

И това е голямото ми съжаление.

В края на краищата, какво имаме в „инвентарната книга“ на Прехода?

Сълзите и сополите на фиктивния ни цар и Пасито при приемането ни в НАТО – това със сигурност, другото са нескончаеми бъркотии, далавери и циркаджилъци.

В Алианса ни прибраха, защото оръжейната търговия трябва да върви, дори и с бедняци като нас.

В началото на 1999 година Симеон каза във „Всяка неделя“ че НАТО е скъпо удоволствие, тогава все още говореше трезво и донейде честно.

И то така се оказа. Непосилни удоволствия за вечно надупения бедняк.

Героизирането на сополенето не води до нищо добро, но нашите първенци така смятаха да откриват света.

Откриваха, откриваха и накрая решиха, че е по-добре да не губят време за това, а да се заемат с нещо

по-смислено. И се заеха.

Да крадат – това ли си казахте?

И така настъпи Ерата на лапането за избраници.

Когато мизерници ти отварят някаква врата, да знаете, че тя води към зимника – в най-добрия случай.

А напоследък каквато и врата да се отвори, все нахлува някакво зловоние. Издали някакво пособие –

„В като Вагина“, на какво да ви мирише.

Картината е прелестна: наблюдават се две тенденции – кретените напредват все по-лесно, а младите скоростно ги обуначват, за да им е по-лесно на кретените. Идилия.

В „Би Ти Ви репортерите“/17 октомври Теодора Енчева представи историята на изчезналата петолъчка на бившия Партиен дом, който сега се напъва да се представя за Парламент.

Разказът й бе лишен от обичайните маниящини, които пръкват винаги, когато се допрем до Миналото.

Внушението на репортажа бе, че петолъчката е символът на „онова“ време.

И затова е неизбежно, зрителите да са се попитали – а кой е символът на Прехода.

Кой е символът на днешното Зло?

Някои пикли ме имат за „бароково сантиментален“, но ще го кажа пак: това е отношението към Народа.

Все се надяват, че могат безкрайно да го лъготят. Много здраве да имат.

В нагона си да бъдат отчетени/забелязани, някои тлъсти мисирки стигнаха дотам да твърдят, че в „онова“ време нямало какво да се чете. Безбрежна простотия.

Имате срещу себе си грамотни, книжовни хора – „дъртофели“, както някои ги наричат мило – сякаш самите те са правени ин-витро от роботи, които ще им осигурят вечен живот.

Нищо не може да бъде обяснено само с една петолъчка или с каквото и да е друго, извадено от контекста.

Онова време беше циментирано донейде с насилие, донейде с лукавства.

Днешното време се разпада от само себе си, нищо не го прави поне относително монолитно.

Паметник от бетон, който е забъркан само с пясък.

В репортажа на Теодора имаше думата и един млад историк – интересно бе размишлението му, че центърът на столицата е оформен така, та да доминира петолъчката.

Всъщност, поне според мен, в това пространство е трябвало да доминира една мумия – тази на мавзолейния Димитров.

На едно място Маркес описва свое преживяване в мавзолея на Ленин.

За Вожда той пише така: „Нищо не ме впечатли по-силно от фините му ръце с тесни прозрачни нокти. Ръце на жена…“

Българската историография не се осмели прекалено отблизо да се вгледа в Мумията на Димитров.

Затова пък народното въображение ни остави един шедьовър.

Учителка завела класа си пред Мавзолея и започнала да опява, че там е изложен видният деец на международното работническо и комунистическо движение „Другарят Г“… Пълно мълчание.

Опитала с „Другарят Ге…“ Пак същото.

„Другарят Гео“… Все тая.

„Другарят Георги“ – изпищяла изпадналата в истерия учителка.

Е, тогава най-сетне мълчанието се пропукало и дечурлигата изревали – „Парцалев!“

Стана дума за символи, та се сетих, че пак са започнали да произвеждат лимонови резенки – макар новите „демократи“ иронично да ги сочеха за един от символите на соца.

Рекламират ги по медиите с комплимента, че са „проверени в онова време“.

От лимоновите резенки не можем да се отървем, какво остава за другото.

***

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/

 

«