Публикувано на 14.01.2022 / 10:00

ПЕРФИДНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ НА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ

Няма друго жизнено общество освен това, което се оживява от неравенството и несправедливостта.

Пол Клодел (1868–1955 г.) – френски дипломат, поет и драматург

===

Написал съм хиляди статии. Случвало се е при някои от тях, докато писалката се движи по белия лист, да ме заболи душата.

Настоящата статия е такава. Тя по напълно документален начин, изважда на показ сребролюбието на настоящата президентска двойка у нас, както и упоритостта им да удовлетворяват своята алчност.

Понеже основната тематика на моето творчество е контролът върху сферата на държавното управление, внимателно анализирам всички прийоми, посредством които индивидите по високите нива на властприлагането се облагодетелстват.

Твърде много е писано за корупцията на лицата, опериращи с големи властови ресурси, включително при разпределението на големи средства от държавния бюджет. Перцепцията, т. е. най-общо казано вътрешното убеждение у българските граждани, че са били извършени злоупотреби, които в крайна сметка ощетяват именно тях, е широко разпространено.

Също така мнозинството от суверена е наясно, че именно поради синергичното свързване на партократично-административно-икономическите кръгове с агентите на влияние на „паралелната“ държава, позиционирани в прокуратурата и съдебната сфера, ефективни присъди за корупционни практики в България по високите нива на властприлагането, липсват.

Но страшното, катастрофалното, трагичното, циничното и, естествено, лицемерното в поведенческия стереотип на управляващото малцинство (спрямо общия брой на гражданите) в България е умелото узаконяване на приходи във вид на свръхнадути заплати, сравнени с добрите международни практики.

В Полша, например, съотношението между годишното възнаграждение на държавния глава в размер на 70 026 щат. дол. и най-ниската годишна заплата в държавния сектор 9408 щат. дол. е 7,44:1. В Сърбия, където президентът получава 14 950 щат. дол., индикаторът е 4,11:1. В САЩ, за чиято социална действителност проф. Збигнев Бжежински заключава, че „Големите социални различия не са никак здравословни“, съотношението между годишното възнаграждение на президента в размер на 400 000 щат. дол. и най-ниската заплата в държавната администрация, която е 30 240 щат. дол. за една година (при заплащане 15 щат. долара за 1 работен час), е 13,28:1. В България съотношението между президентското възнаграждение в размер на 79 000 щат. дол. годишно и минималното в държавния сектор в размер на 389,22 щат. дол. (650 лв.) месечно и годишно 4670 щат. дол., достига скандалната стойност 16,9:1!!!

Продължим ли и по-нататък да описваме посредством безпристрастния език на цифрите моралната координатна система на управляващата прослойка у нас, ситуацията се оцветява в катранено черно. Съществува глобална статистическа методика, която позволява да бъде направена неоспорима сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в различните страни върху една и съща база. Методиката може да бъде намерена в Wikipedia (List of salaries of heads of state and government), което логично поставя въпросът – как или по-точно защо? – досега са прозяпали тази информация и не са направили съответния обективен коментар т. нар. „социолози“, „социални антрополози“ и останалите им колеги от обществознанието в България? Във всеки случай не поради народоугодна мотивация!

Единият индикатор представлява възнаграждението на държавния глава в някаква валута, например щатски долари, отнесено към съвкупния брутен вътрешен продукт на съответната страна, отново изразен в щат. дол., разделен на един милион, т. е. какво е възнаграждението на държавния глава за приноса му за постигането на частта от един млн. щат. дол. от БВП. Вторият индикатор е съотношението между съответната заплата и брутния вътрешен продукт, съответстващ на глава от населението. И така, по този начин се получават две оценки за възнаграждението на висок държавен пост: първо, каква сума се получава за приноса към управлението на държавата, което резултира и в съвкупното стопанство, съответстващо на неговата част от един милион щат. дол. от БВП; а вторият – какво е съотношението между възнаграждението на държавния глава и БВП, който се пада на един човек от населението.

Какви са тези показатели за България и чужбина?

В Полша първият индикатор е 0,1334 щат. долара, вторият – 5,069 щат. дол. В Сърбия – 0,3605 щат. долара и 2,5343 щат. дол. В Румъния – 0,2901 и 5,6982. Във Великобритания: 0,0823 и 5,4255. Във Федерална република Германия, на база възнаграждението на канцлера, който е най-високо заплатения държавен пост, индикаторите са: 0,0654 и 5,4081. Във Франция: 0,0752 и 4,8735. В Съединените американски щати индикаторите са съответно: 0,0206 щат. дол. и 6,7226 щат. дол. На Държавата Израел индикаторите са: 0,4934 щат. дол. и 4,2973 щат. дол. На Казахстан: 0,1268 и 2,3074. В Канада: 0,1755 и 6,4334. Туркменистан: 0,2848 и 1,6258. Във Финландия: 0,6081 и 3,3745. В Япония: 0,0416 и 5,2732 (за министър-председателя). В Китайската народна република председателят на КНР (президент) Си Цзинпин (който освен това заема постовете генерален секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и председател на Военната комисия на ЦК на ККП), получава годишно 22 000 щат. дол., т. е. 3,59 пъти по-малко от годишното възнаграждение от българския президент, въпреки че КНР е държава с около 200 пъти по-многобройно население от българското и икономика, която е с повече от 150 пъти по-голям финансов обем, отделно са неговите отговорности за ядрения арсенал на КНР, глобални политики и пр. Там съотношенията са: 0,0018 и 2,5454!

В България те са 1,11 и 7,71 (!!!) при изходни данни: брутен вътрешен продукт за 2020 г. – 71,02 млрд. щат. долара при курс на БНБ 1 щат. дол. = 1,6695 лв. ≈ 1,67 лв. и БВП на глава от населението 10 245 щат. дол. за с. г.

Сравнението със Съединените американски щати, при изходни данни за 2019 г.: БВП 21,4 трилиона щат. дол. и БВП на глава от населението 57 000 щат. дол., дава за резултат, че българският президент получава 53,88 пъти по-високо възнаграждение за участието си в управлението на държавата при създаването на 1 млн. щат. дол. от съвкупния БВП на България, спрямо съответния индикатор на държавния глава на САЩ. Съотношението за заплащането на двамата президенти към БВП на глава от населението е, че стопанинът на Белия дом получава едва 87 % от възнаграждението на българския си колега, въпреки че БВП на един американец е 5,56 пъти по-голям от българския показател, т. е. 57 000 щат. дол. към 10 245 щат. дол.

Възнаграждението на българския президент е с 8974 щат. дол. по-високо от това на полския държавен глава. И то при брутен вътрешен продукт на Полша повече от 1,1 трилиона щат. дол., т. е. над 15 пъти надминаващ българския БВП и население 38 476 269 души – над 5 пъти повече от българското и БВП на глава от населението 27 700 щат. дол. – почти три пъти над съответния български показател.

Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер на 61 296 щат. долара е с 17 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, въпреки значително по-големия БВП (441 млрд. щат. дол. за 2018 г.) и повече от три пъти по-многочисленото население на Румъния (21 529 967 души).

Годишното възнаграждение на мексиканския президент е 67 903 щат. долара (т. е. с 11 097 щат. дол. по-ниско от това на българския държавен глава), БВП на Мексико (Обединени мексикански щати) надминава 2,3 три4лиона щат. дол., т. е. е 33 пъти по-голям от българския, а населението е 124 574 795 души (2018 г.) – близо 18 пъти по-многобройно от нашето. Съответните индикатори са: 0,059 и 7,2981.

Българският президент получава годишно възнаграждение с 64 050 щат. долара по-високо от това на сръбския президент, което е 14 950 щат. дол. годишно, т. е. 5,28 пъти повече.

Президентът на Виетнам получава годишно 8320 щат. дол., т. е. 9,5 пъти по-малко от българския държавен глава, въпреки че Виетнам има БВП за 2019 г. 261,9 млрд. щат. дол. и население 96 160 163 души (2018 г.). Съответните индикатори са 0,0377 и 3,5344, следователно в пъти по-ниски от тези на българския президент.

Въпреки категоричната ми убеденост – на базата на неоспорими доказателства – в евентуалната реакция на президентската институция на евентуално предложение от моя страна да бъде поставен пред народните представители проблемът с прекалено високите им заплати, които служат като бази за изчисляване на останалите възнаграждения по високите нива на властприлагането, все пак реших да направя опит.

Наистина ли депутатските заплати у нас са надути спрямо чуждестранния опит? При членовете на българския парламент, например, в сравнение със съответните възнаграждения на конгресмените в Камарата на представителите и в сената на САЩ, възнаграждението им е 14,4 пъти по-високо за управлението на един и същи финансов ресурс от държавната хазна.

Затова на 27. 07. 2021 г. с вх. № 22-00-60 по описа на канцеларията на президентството на Република България, в качеството си на председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България поставих този проблем пред Илияна Йотова. Отговорът беше мълчание като риба, въпреки, че й предложих да осъществим среща, за да дискутираме проблема, а и освен това беше й предоставено от моя страна екземпляр от монографията „Тридесет и седмото буре с барут. Контролът върху държавното управление“, именно с оглед на оптимизирането на дейността на президентската институция.

По съвсем друг начин беше реагирано от екипа на Румен Радев, след като адресирах лично до него писмо с вх. № 22-00-60/1/ от 11. 11. 2021 г. по описа на Администрацията на президента, относно скандалната ситуация с размера на заплатите по високите нива на държавното управление. Беше аташирана и моята статия „Задачата за демокрацията има решение, но то е друго“, в която беше аргументирана неотложната необходимост, с оглед на добрите чуждестранни практики, да бъдат драстично намалени възнагражденията на народните представители, които служат като изходна база на надуване и на много на брой заплати по отговорните държавни постове.

Невероятно, но факт! Второто изречение в отговора на Администрацията на президента, подписан от главния секретар на президента Димитър Стоянов, дословно е: „Вярвам, че и в бъдеще Вашата добросъвестност ще е в основата на поетата от Вас инициатива да търсите справедливост за целия български народ“. За позицията на президента относно проблема – нито дума! И то въпреки че в писмото беше изразено категорично настояване Румен Радев да използва целия авторитет на поста държавен глава, за да постави в публичното пространство проблемът със скандално завишените размери на заплатите по високите нива на държавното управление

Всъщност писмото на Димитър Стоянов, макар и формално да изразява една благословия на усилията на председателя на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България в търсенето на справедливост за целия български народ, то, поради незаобиколимия факт, че представлява една индулгенция за пасивността на Румен Радев по проблема, е изцяло едно перфидно лицемерие.

Проследим ли регулярните фразеологични упражнения на Румен Радев и Илияна Йотова, пълни с „патриотичен жар“ и „майчина грижа“ за установяване на социална справедливост у нас, от една страна, а от друга, с напълно реалните техни скандално надути заплати и упоритостта, с която и двамата не реагират на този проблем, поставен официално пред тях от председателя на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България, става кристално ясно, че президентската институция понастоящем е заета от двама индивида, основното занимание на които е като илюзионисти да изпълняват фокуси, с цел да създават своя благоприятен публичен облик. Напълно изпразнен обаче от такова реално съдържание.

Именно затова социалната действителност в България е окаяна, понеже систематично по високите властови позиции са хора с враждебен спрямо интересите на мнозинството граждани морал.

Лицемерие, от което боли душата.

Славчо Кънчев

* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

 

Коментари 9 за
“ПЕРФИДНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ НА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ”

  1. В една таблица за държавни заплати публикувана от Боец, президента е на 7-мо място по заплата, на първо място са конституционните съдии, следвани от шефа на БНБ и т.нт.. ВСИЧКО това е прието от парламента във вид на закони, от КОЙ???? Ама Радев да е „виновен“…….

  2. Отличен анализ!

    Много добър и навременен опит за връщане, и възстановяване на нормалността и справедливостта в държавата ни!

    Добрите неща трябва да се доведат докрай!

    „Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.“ (Римлани 12:21)

  3. Първият цървул Гей Цезар РАДЕВ Ботушчето смотаняка, обявява главна задача на придворните слуги да овладеят държавата и да крадат, много повече от едни чекмеджета, направо с вагоните. На власт се настаниха едни Харвардски тарикати ,измамници с недостатъчно устойчиви умове, безмозъчни дебили. Започна Куролация, стоеж на Дунав мост 2, нивото на водата ще бъде достатъчна в бъдещи периоди да глътнат вода и да се потопят в собствената си помия. Лукави, алчни за власт, пари и постове,
    Чалгарите на измамата от промяната чисти като планински кристал, налагат буржоазното право за средновековни превилегии, върховенството на закона важи за всички, но не и за новите политически проститутки. Краен упадък, разногласия, вътрешни разпри в четворната гей дружинка. Настъпи сън в червените покои на двореца, за една петилетка освен да спи и пърди РАДЕВ палячото друго не направи.
    Когато имаше гости от институциите се скри зад завесата като лалугер в дупка , партизанин в окоп и напълни килотите с говна. После вдигна малкото юмручето за да може да остане на поста си и взема голяма заплата от държавата, макар че същата държава му изплати при пенсиониране от военните крупна сума за нищо не правене по време на службата си, но алчен гъз нахранване няма ,когато е свикнал държавата да му плаща сметките. Кукловодите стоят зад сцената и си пресмятат печалбата, а другите ще плащат сметките. Инфлацията и високите цени кацнаха с комунистически самолет, инвестициите които обещаваше Киро палячото нараснаха с 50%, ама друг път. Ирония на съдбата, знаците на пръдните, говнярите от промяната.Червената мафия и кръстника Дон Мунчо ще потопят държавата до сюрреалистично зеещи дупки, след разходката по лунната пътека.

  4. Гласувалите за Радев и сега ако не им стане ясно какъв подъл, лицемерен и със садистично удоволствие към геноцида върху българския народ е този привнесен от Сащ Резидент значи си заслужават живота в мизерията.

    1. Според вас, кой би бил по-добрият избор от наличните участници ?
      П.П.
      Статията е много добра!Благодарности

    1. „Наяде ли се въшката – излиза на челото“
      Народна мъдрост

Вашият отговор на Шопов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *