Перверзията, курбанът и поминъкът „Стависки”
Някои хора направиха пари, докато Стависки получи затвор. Във времето на изчакване те звъняха и вкъщи. За да кажат на майка ми, че синът й е паркирал неправилно в пресичащ първокласник. И че трябва да предаде лек подкуп, за да предотврати правосъдието.
Корупцията е балканският модел за материализиране на трагедия. Няколко VIP водки с VIP катастрофа произведоха нов телефонен тарикатлък. Нарича се поминъкът „Стависки”. С него и в момента успешно се издържат маса мошеници. Те паразитират върху дефицита на справедливост. И произвеждат своя брутен вътрешен продукт по формулата, измислена на полуострова – „няма ли начин да оправим нещата”. Дори когато нещата са убийствено пияни.
Стависки може да влезе в затвора, може и да обжалва успешно, но поминъкът със сигурност ще остане на свобода. Защото нашите трагедии нямат друг начин на употреба. Тя е или корупция, или безвремие. А Стависки поне до последна инстанция можеше да участва в най-успешната кампания срещу пияни шофьори.
Той беше част от подобна преди завоя до Ропотамо. Но след него посланието би било много по-запомнящо се. То трябва да бъде агресивно отправено от правосъдието, а рекламното лице да е русо и олимпийско. Успешният маркетинг на социалните апели се нуждае от истински жертви и събития.
Но ограниченото ни PR въображение може само да организира концерти. И да продава всичко с мелодия. Ако има проблем с хероина – ще поканим Графа. Иван и Андрей ще са водещи на борбата с диабета. Кампанията срещу остеопорозата ще е със специалното участие на Лили Иванова.
Посланията достигат до вас с песен на уста и не оставят трайни следи в мозъка. Ако няма музика – ще има клип за помощ с обичайните TV физиономии. Чийто рекламиран SMS номер рядко се запомня. Когато обаче има възможност за силно послание – няма кой да го отправи. Всички са на концерт. Дори и тези, които осъдиха Стависки. Отсъстват и сякаш не са особено горди от свършената работа. Защото не излязоха да прочетат на глас решението си, а го пратиха по пощата.
От 3-членния състав на бургаския съд, взел решението за ефективна присъда, само един се появи публично. И беше точно този с особеното мнение – Георги Кошничаров. Който всъщност обясни защо Стависки не трябва да влиза затвора. А не защо трябва. На другите двама, чиито гласове вкарват в затвора, ако сте били разсеяни – може да не сте чули имената.
Казват се Светла Цолова и Димитър Димитров. Би трябвало първо да ги видим по телевизиите. А на следващия ден да са на първите страници. Тях обаче ги няма. И е трудно да се свържем дори по телефона. Което е съдебен поведенчески абсурд. Вкарването в затвора на пиян шофьор убиец при несъобразяване с личността му е смелост, чието конкретно име трябва да запомним.
То се нуждае от самозащита и автореклама. И няма полза от медийно съмнение на съдия с особено мнение. Заради мълчанието на двата решаващи гласа, дори да е справедлива – присъдата изглежда подозрителна. И няма да произведе ефект, колкото и да са възпитателни мотивите й. Вместо това ще превърне случая „Стависки” в комерсиален курбан на неработещото правосъдие. Което вече е сериозен конфуз.
Разделението „за” и „против” ефективна присъда не би трябвало да го има. Защото кръвната проба и последствията от шофиране на джип са безспорни. Всеки опит за оневиняване означава да променим закона и да разрешим водката на дълъг път. Конфронтацията обаче не се случва заради това.
Тя е следствие на дългогодишните провали на системата, които винаги остават анонимни и необяснени. И заради тях се съмняваме даже в логичните решения – толкова ли няма кого друг да вкарат в затвора, че опряха до Стависки. Има, но означава ли, че той не трябва да влиза. Означава ли, че имаме обществени приоритети за видовете престъпления.
И трезвените мутри са преди пияните олимпийски шампиони. Тази логика е перверзна и не съчувства еднакво на никого. Само е леко по-благосклонна към Стависки, отколкото към жертвите. Да не го съдим, защото е млад, красив, успял и Албена е пичка. Ако беше стар, плешив и смотан със смотана жена – можеше да го пуснем на рецидивистите, за да му пръснат задника.
Перверзното мислене, търсещо „начин да оправим нещата”, изобрети поминъка „Стависки”. И сега плаща цената на телефонните мошеници, обаждащи се за подкуп. Защото неговите деца също са млади и красиви и ако може, този път да не влизат в затвора. Да не отиват курбан на закони, непроизвеждащи справедливост. Които ще останат завинаги такива, ако не започнат да се рекламират малко по-шумно.
Калин Руменов
В. “Новинар”