ПАТРИОТИ НА ПОВИКВАНЕ
Новата мантра на предстоящите избори, която ще стъпи на псевдопатриотична основа, е проектирания отдавна т.нар. Патриотичен блок. Новото политическо образувание ще се формира на базата на добре осребреното политическо съвукопление между НФСБ и ВМРО-БНД. За спонсорството на този проект се лансират разни версии – от бащинството в лицето на Бойко Борисов до корпоративната търговска хватка на Цветан Василев. Още по противоречиви са собствениците на двете т.нар. патриотични партии.
Именно собственици, а не лидери. От определението „олигарх” за Валери Симеонов до определението „агент на ДС” за Красимир Каракачанов. Ясно е, че биография и кашлица няма как да се скрият. Политически и морално е неоправдано да претендираш за лидерство над политически проект, зад който са застанали 250 000 души, да вкараш евродепутат, а след това, съвсем търговската, да си завъртиш четирибуквието, оправдавайки себе си с „патриотични подбуди”, ама онези от категорията на Ботевия „Патриот”.
Собственикът на ВМРО-БНД направи отработен пирует, граничещ с менует и с това си упражнение щеше да предизвика искрена почуда и аплодисменти от късопаметния избирател, ако не бяха архивите и множеството публикации в интернет, които опресняват паметта му. Нека да надникнем в една от тях, свободно рееща се в пространството:
„Младият Каракачанов влиза във ВМРО само 6 месеца след като е вербуван за агент на 6–о управление на Държавна сигурност. В края на 1989 – 1990 година Каракачанов или Агент Иван се появява в Македонския дом на „Пиротска” 5 със задачата да следи и да докладва за настроенията сред кръга хора от дружество “Гоце Делчев“, които впоследствие формират „Съюз на македонските културно-просветни дружества” (СМКПД) . Бързо става ясно, че Каракачанов се изявява в македонстващите среди с личната препоръка и благоволение на Пенчо Кубадински – една от най-влиятелните фигури на Политбюро на БКП и близък приятел на баща му Дончо Каракачанов.
На Първия конгрес през декември 1990 г. СМКПД се обявява за идеен наследник на ВМРО и приема името ВМРО-Съюз на македонските дружества (ВМРО-СМД). За председател е избран Димитър Гоцев, също агент на ДС и съратник на Каракачанов в агентурната им дейност. През 1992 година Гоцев е сменен като председател от Стоян Бояджиев – почитан и уважаван човек, репресиран след 1944 година заради принадлежността си към ВМРО.
За да следят и контролират отблизо Стоян Бояджиев, от ДС успяват да внедрят младия комсомолец Каракачанов като организационен секретар на ВМРО-СМД. За да бъде контрола върху дейността на новата организация пълен, за помощник на Каракачанов, като втори секретар, е привлечен Евгени Еков, също агент на ДС.
Така, лежалият по лагери и затвори и силно ненавиждащ комунистическата власт Стоян Бояджиев, се оказва обграден в дейността си като председател на ВМРО-СМД от трима агенти от Държавна сигурност – Кракачанов, Еков и Гоцев.
Двамата напористи организационни секретари много бързо съсредоточават реалната власт в ръцете си и контролират изцяло дейността на ВМРО-СМД.
Каракачанов окончателно елиминира Стоян Бояджиев на Кюстендилския конгрес на ВМРО-СМД, когато го обявява за почетен председател без никакви реални функции, а начело на организацията застават Каракачанов – Еков – Дрангова. На следващия, Четвърти конгрес на ВМРО-СМД през 1997 г. Каракачанов едновременно се отървава от двамата си съпреседатели, претенденти за лидерския пост, и е избран за едноличен председател на ВМРО-СМД. Това става причина неговият най-близък съратник и колега по агентурна дейност Евгени Еков да напусне ВМРО.
Като едноличен лидер на ВМРО-СМД, а впоследствие на политическа партия ВМРО-БНД, Каракачанов развива активна политическа кариера. Той става на два пъти депутат в 38 и 40-то Народно събрание. В 38-то НС, заедно с колегата си Анатоли Величков, са избрани от листата на СДС, но само след година и половина двамата напускат групата и се опитват да се определят като независими народни представители.
Скоро става ясно, че и двамата са изцяло под влиянието на БСП и това става причина за скъсването на политическото споразумение между СДС и ВМРО. Още тогава усилено се заговори за агентурното минало на Красимир Каракачанов, което той упорито отрича.
Синият лидер Иван Костов неколкократно публично намеква, че причина за разрива с ВМРО-СМД и отлюспването на двамата депутати е именно принадлежността на Каракачанов към политическото 6-о управление на Държавна сигурност. Макар че Каракачанов упорито отрича, че е бил агент на ДС и дори в наглостта си води дела за оклеветяването му по този повод, скоро и най-близкият му съратник и колега Анатоли Величков публично го обвинява в принадлежност към ДС и го призовава да разкрие агентурното си минало. Това става повод за разрив между двамата и напускането на Величков от партията.
Днес вече е ясно, че агентурната принадлежност на Каракачанов не е оповестена през 1997 г. при проверката му като депутат в 38-то Народно събрание по простата причина, че той все още е действащ доносник. Това става ясно при следващият му мандат, когато тази забрана да се осветляват действащите доносници отпада и Румен Петков, като министър на вътрешните работи, го оповестява като агент на ДС.
Само няколко месеца преди това Каракачанов е заявил готовност пред президента Георги Първанов да участва в сформирането на новото правителство заедно с БСП и ДПС. Провеждал е множество консултации с президента, с БСП и Ахмед Доган и въпреки силното недоволство в редиците на ВМРО е готов да влезе в управлението заедно със Станишев и Доган.
Бързата реакция на НДСВ и сключването на Тройната коалиция обаче оставя мераците на Каракачанов за участие във властта нереализирани. Въпреки това Каракачанов нееднократно вече е заявявал готовност да участва наравно с БСП и ДПС и не крие огорчението си от постъпката на Румен Петков при осветляването му като доносник, и публично я окачествява като предателство.”.
И ако във време на измама, според Джордж Оруел, казването на истината да е революционно действие, то в родната политическа действителност за жалост малките, ежедневни революции нямат абсолютно никакво значение.
Константин Парчев
25.07.2014
Бележка на АФЕРА: Авторът ни изпрати този текст, писан в средата на месец юли, предвид вчерашната прегръдка на „прагматичните патриоти”, както нарича себе си Валери Симеонов, с ГЕРБ при преговорите за ГЕРБ-правителство с министър – председател Бойко Борисов.