ПАРТНЬОРЪТ ПОД НЕБЕСНО ПРИКРИТИЕ

Когато всеки божи ден започваш живота си отново, пак отново, стъпвайки тихо през гробищата, нещата от Този живот се слягат бавничко като пръст върху пресен гроб.

Измекярите, мръсниците, предателите, смирено очакваш да минат покрай теб по Онази река, която носи духовните им трупове. Животът е по-силен от всичко. Защото е ВЕЧЕН.

20 дни.

Без ПАРТНЬОРА МИ – Пенчо Иванов.

„Без“ ли казах?

Верно ли, бе, човек?!, би ми казал. Той няма да е Партньор, ако не дава знаци. А беше толкова сърцат Партньор, че такъв или имаш веднъж, или никога не ти е дадено.

Вчера, точно преди двайстия ден, пак го помолих – „Давай ми знаци, Брат, давай ми знаци!“. Излизайки от гробищата, сложих слушалките на ушите си и първата песен, която чух бе: „Още един ден в рая“. Заковах се, забила поглед в тротоара. И когато след секунди посмях да вдигна очи, първото, което видях бе профучаваща покрай мен кола с номер „502…“, рождената дата на Партньора ми. Същите цифри първо видях, излизайки от гробището, в деня на погребението.

Ефир ни „отделя“. И в свръхсъзнанието сме заедно. Щом може в деня на погребението, чистото, отворено, детско съзнание на синът му да „сънува“ как баща му си идва, прегръща го, целува го и му казва: „Лека нощ… И… чао!“, всичко може.

Животът продължава, Брат… Ръката ти е пак на рамото ми.

Партньор под небесно прикритие…

Веселина Томова