ПАРТНЬОРСТВОТО НЕ Е „СВАЛЕНИ ГАЩИ“. АКО ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЧУЖДО РАЗУЗНАВАНЕ СЕ РАЗХОЖДАТ КАТО У ДОМА СИ В СГРАДАТА НА БЪЛГАРСКОТО КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, ТОВА Е ГРОТЕСКА. А НА ЧУЖДИТЕ РАЗУЗНАВАНИЯ НЕ СЕ СЪРДЕТЕ. ТОВА ИМ РАБОТАТА. НАМЕРЯТ ЛИ ИЗЯВЕНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АЛЕКОВИЯ БАЙ ГАНЬО, ВСИЧКО ИМ Е КЪРПА ВЪРЗАНО.
„Бойко Борисов употреби Димитър Георгиев /бел. ред. уволненият председател на ДАНС/ като мюре. Добре, че американците не ни броят за живи, иначе със сигурност доста ще се засегнат. Това каза пред Фрог нюз бившият шеф на ДАНС-Пловдив Асен Стефанов.“
Евала!
Щом ръководители на звена в Агенцията (ДАНС), бивши и настоящи, са под влияние на това дали „американците ще се засегнат“, а получават заплати за защита на сигурността на държавата и българския интерес –
Браво!
Страхът е мъдър и пази, а достойното не е за всяко сърце.
Няма такава деградация на българския дух в правоохраняването, каквато се наблюдава от 2009 г. насам.
Ако този, който е призван да пази сигурността на нацията и националния ни интерес, говори по този начин и е обвързал действията и дейността си като служител на службите за сигурност на Р България, с това да не би да засегне силните на деня, слабите на нощта, марсианци, романтици, фанатици, извънземни и др. – не е жалко, съсипващо е.
Партньорството е две протегнати ръце, работещи равнопоставено за благосъстоянието на нациите и мира в света.
Партньорството не е „свалени гащи“.
И нещо, на което никой не обръща внимание: – могат ли да си партнират чужд интерес, т. е. чуждо разузнаване и българско контраразузнаване?
Това си е чиста гротеска – смях през сълзи – кой в случая е водещият?
Чуждото разузнаване или българското контраразузнаване.
Все някой в подобна ситуация си е написал актив.
Кой ли?
В тази част на Балканите стават чудеса, които могат да променят и най-закостенелите принципи на контраразузнаването.
Келепирът винаги стои по-високо от принципността.
Да кажем, че има линия на взаимодействие, където е възможно да си партнират чуждо разузнаване и контраразузнаването ни – напр. борбата с тероризма, други глобални заплахи, чиито изреждане ще спестя.
По правило разузнаването си сътрудничи с разузнаване.
Но, да допуснем, че на територията на страната ни, оперативните възможностите на контраразузнаването ни са по-големи. Така поне би било редно. Нормално е контраразузнавателните ни възможности, както отбелязах в някои сфери, да представляват интерес за разузнаванията на партньорските ни държави по линия на НАТО.
В това никой няма нищо против, още повече ако сме успели да обезпечим територията на страната си. Нашата евроатлантическа ангажираност изисква да отстояваме доблестно ангажиментите си.
Мъжеството не подлежи на компромис.
В това две мнения няма, стига да го съблюдаваш с достойнство.
Но нека не забравяме, че наред с препоръките и търсенето на нашите партньорски служби, контраразузнаването ни има и собствена дейност, касаеща пряко сигурността и националния ни интерес – българският интерес, така както всяка суверенна натовска държава има такъв.
Обикновено между разузнаване и контраразузнаване се случва нещо друго. Поне нас така са ни учили по старите учебници.
Тук вече е необходимо да се обърне внимание и да не се скриват срутващите се вече пробойни с обяснения за евроатлантическата ни ангажираност.
Ако представители на чуждо разузнаване се разхождат като у дома си в сградата на българското контраразузнаване и си позволяват и други волности, на това нашите по-стари преподаватели (лека им пръст на голяма част от тях), му казваха друго, не го наричаха „партньорство“.
Нещо много по-различно е, уважаеми дами и господа.
То предполага друг тип зависимост, зад която може да се скрият множество недъзи и престъпления в правоохранителната ни система.
Всъщност по друг начин осигуряват интересите си контраразузнаванията на Германия, Англия, Турция, Гърция, нищо че и те са представители на т. нар. натовския блок. Но това е друга тема.
Допусналите подобна свобода на „партниране“, се превръщат в любимци и най-изявени стожери на т. нар. „модерни“ ценности. Жалко е, че подобни пресметливи величия ще изкривят и съсипят и най-изявеното добро, което би могло да носи една подобна „модерна“ ценност.
По-важното е, че това е утвърден път за дългогодишен просперитет, трайно лидерство и неувяхващо благосъстояние.
Държиш портретите на Левски и Ботев над управленското си кресло и същевременно караш душите им да плачат с глас, който тъпоумието ти никога няма да чуе, унесено в продажността си, за да угоди на себелюбието, жаждата за власт, алчността, осигуряващия те чужд интерес и размах на модерните ценности.
Имал съм възможност да общувам с прекрасни колеги от американските служби за сигурност – ФБР, ДЕА, АТФ, „Секрет Сървис“ и др. Несъмнено, те прекрасно знаят какво е партньорство между правоохранителните служби и как се осъществява по достоен начин.
FBI – Fidelity ; Bravery ; Integrity
„Вярност – Смелост – Интегритет“
Подкрепям това кредо с цялата си душа.
Проблемът обаче, сега си е у нас, не го търсете другаде.
А на чуждите разузнавания, не се сърдете. Това им е работата. Намерят ли най-добре изявените представители на Алековия Бай Ганьо, всичко им е в кърпа вързано… Сложи тези продажни души на възлови позиции. Дари ги с власт и келепир, за да забравят мъжеството на националния си дух.
Накарай ги да го припознаят във финикийските знаци и благодари на Господ за нищожеството на противника си, пардон… на „партньора“ си.
Велин Хаджолов
бивш шеф на спец. звено ОСА в ДАНС