Публикувано на 25.03.2021 / 21:53

ПАМЕТ ЗА ЛОЛОВА

Обажда се на Бъдни вечер/2018.

Щедра е, както винаги, с пожеланията.

По някое време ми се струва, че сдържа плача си.

След ден Славе си отива.

За нея всичко се променя.

Много си популярна, много си обичана – но си сама.

Зад светлината, която излъчваш, се крият много неща, някои от тях

необясними и за самата теб.

Следващата година изпрати 400 коледни/новогодишни честитки.

Всъщност, изпращаше поредното си писмо до Славе: картичката е илюстрирана с репродукция от негова картина.

Но и стотици хора бяха щастливи: поздравени са от самата Лолова.

В началото на януари 2015-а най-после всичко бе уредено около изложбата на Лазар Гушев с 19 портрета на Татяна – Вежди предостави салона в Министерството на културата, пое и някои разходи.

Лазар, който живее в САЩ, така и не позвъни да благодари.

В замяна на това, Лолова е във вихъра си – докато се обажда по телефона, за да кани/подсеща за събитието, ми разказва разни истории.

Преди много години й дали награда от „Златната ракла“, но без съпровождащата я статуетка – на другите наградени обаче дали, и тогава тя отказала да вземе своята награда.

Дори се обадила на Вежди и той отлял едно копие специално за нея – и го донесъл в дома й. Започнали да се оглеждат, къде да я сложат.

„И той я сложи точно до иконостаса на Славе“ – казва леко ехидно Татяна, сякаш е извършено някакво светотатство.

Пак Славе – той е навсякъде.

Знае как да те клъвне, но и как да те поощри.

За един рожден ден се обажда още от предния ден и казва: „„Много те обичаме със Славе – колкото и да си наопаки, си налице!“

Как да не я обичаш! И все да си наопаки – пак ще я обичаш.

***

КОШНИЦА ЗА ЛОЛОВА

/фрагменти от едноименната дописка, 2013 година/

Татяна Лолова разказва извънредно цветисто, залива те с думи, които играе по един неподражаем начин; мисля, че дори и на най-беззащитната буква може да й вдъхне живот – например на „ь“, да я изиграе по сто начина – „ь“ така, „ь“ иначе и пр.

Обаче ако се заплеснеш, можеш да пропуснеш нещо далеч по-важно, което ти казва тя.

За 250-то представление на „Дуенде“ в Театър 199 Татяна получила, заедно с останалите букети, и една кошница с бледорозови рози, „хуманно аранжирани“ – както тя се изрази, а не просто наблъскани една в друга.

Татяна затърсила някакъв знак, за да види, кой е поклонникът й.

И открила един представителен плик – охо! – а в него един лист; Татяна го разтворила нетърпеливо и видяла, че на него са принтирани

3 думи: „От Народното събрание“.

Брех, мама му стара на това Народно събрание – бих казал аз, обаче добре, че не ми пращат такива кошници. Що за неуважение е това, що за дежурно отношение, все едно, че сънлив и леко пийнал фелдшер ти мери кръвното; щях да се увлека в размишления за свещената същност на бюрокрацията, и пр.

А какво си казала Татяна?

Тя около онова клето „ь“ може да направи цял роман, какво остава за една кошница с хуманно наредени рози, а отгоре на всичко украсени и с едно писмо.

Те са искали да ми дадат знак, че тази прекрасна кошница е от цялото Народно събрание – си рекла тя, – не от един отделен депутат, дори да е председател на Парламента, не дори от цяла една парламентарна група – не, ами от всичките 240 депутати; всички заедно, всички прегърнати в една „Заедност“, както обичаше да казва Ахмед Доган преди десетина години, когато го събрах в едно интервю с балканския гений Горан Брегович – а онзи го гледаше очаквателно, за да схване какво точно означава тази тайнствена „Заедност“ в еманите ни ширини, какво се крие зад нея.

„Заедност“ – но за какво точно; или просто „Заедност“ като една фантазия, което би било по-разбираемо за нашите нрави, които от рождение превръщат всеки във враг на другия: поемаш първата си глътка въздух и започваш да се оглеждаш за врагове.

„О, не!“ „О, три пъти не!!!“ – би казала Татяна.

Тя пък си мисли, че кошницата е израз на нещо съвсем друго, предпочита да вярва в това, колкото и невъзможно да е то – представя си, че Цветанов и Местан, примерно, са редили розичките в една и съща кошница, пренебрегвайки правилото да не си държат всичките яйца в една кошница – това е казано по друг повод, обаче и тук може да се използва, нали.

Възможно ли е Татяна да е права, а ние да си останем роби на вечното си недоверие?

А може би и наистина да са започнали да пращат заедно кошници; може наистина Парламента да е схванал най-после онзи девиз, който препикава от дълги години /“Съединението прави силата“/, защо пък да не се случи това някой ден.

Е, би било странно този импулс да е породен от обичта към една велика актриса, а не толкова от грижата за здравеопазването, примерно, или за образованието.

Обаче всичко по реда си – нека отначало да пратим заедно рози на Татяна, пък после ще дойде ред и на другото, важното е да сме в „Заедността“.

Хайде, стига глупости.

Никога няма да се случи това, няма да го доживеем – но нека поне се утешим за малко с фантазиите на Татяна.

Иначе и тя е съвсем наясно, че „Дуенде“ изобщо не е възможно в нашата политика. Божествената искра, или Добрият Дух, или каквото друго решите, че е „Дуенде“ – никога няма да ги сполети нашите политици, колкото и да са оплетени в тяхната си кошница.

***

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN