ПАМЕТ ЗА ВЛАДО ЛЕВКОВ. „ЗАТВАРЯТ НЕ ЧОВЕКА, А ВРЕМЕТО МУ ВРЪЗВАТ! ЧЕ ЗА ВРАГА Е СТРАШНО НЕ УТРЕШНОТО КУЧЕ, А ДНЕШНАТА ТИ ДРЪЗКА И СМЪРТНО ЛЪВСКА ВЪЗРАСТ.“

22 години от онзи 4 септември 1994 година, когато изпратих приятеля, Поетът Владо Левков. Беше един от Учителите ми в Този живот. И продължава да е. Защото съзнанията винаги са свързани – и Тук, и Отвъд.

* * *

Научих се да чакам, от мъка се научих.

Устата си заключих, оръжието- скрито.

И онзи древен принцип, че всяко живо куче

пред мъртъв лъв си струва- по кучешки изпитах.

Приех да ми налагат закона на синджира.

Безропотно поемах и хляба си, и боя.

Но пътя на врага си със своя чест минирах,

а времето му днешно- със бъдещето мое.

И Видовден дочаках, и вдигнах барикада.

И се усетих силен, свободен като вихър.

Но няма фронт отсреща, не ме напада гада!

Нима така безславно местата си сменихме!…

Един куршум да писне- с гърди да го посрещна.

Защо я пазих тази душа и мъжка сила.

Решил да оцелея, дали не сторих грешка?

От полети насъне не станах ли безкрилен?

Разбрах от тази битка, която не се случи-

Затварят не човека, а времето му връзват!

Че за врага е страшно не утрешното куче,

А днешната ти дръзка и смъртно лъвска възраст.

Владо Левков