Пази се от всяко идолопоклоничество, защото идолите замъгляват зрението ти*

Натъпкани със завист, омраза, озлобление, принизени до падението – да се бият на пазара за агнета, българите посрещат своя Великден. Някои дори се обръщат един към друг с „Честит Великден!”, невнятни за Възкресението Христово.

Ходят обаче на църква и палейки свещица гузно се надяват, че Бог е видял „благочестивостта” им. Докато се взират в иконата на Христос се молят за пари, джакпот, да спечелят изборите и никога не благодарят на Онзи, който Е, и който пое греховете ни на плещите си. Тичат след всеки, рекъл, че е Месия, че Водач, че е Лидер и после горко реват, хвърляйки камъни по него, защото май и Бог не може да угоди на българите.

„Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да ипълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклоничество, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.”

„Христос Возкресе!” пълни църквите и Благодатния огън пристига с правителствения самолет – като че ли Благодатния огън зависи от Бойко Борисов. Мазни политически мутри се кръстят несръчно, а затъналите в бездуховност и униние „редови” българи псуват люто. И едните, и другите не се и опитват да прозрат, че всички сме свързани, и че отчаяното бездушие, коравосърдечност и злост са погубили душите ни за Истината.

„Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.”

Не всичко е изгубено. И разбойникът до Христос на кръста за миг заслужи да познае зедно със Спасителя царството небесно. Защото със сърцето си позна Вярата, която е Любов. А ключът бе смирението.

„Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целия широк свят е хвърлен в смут.”

Между агнето, ракията, салатата, козунаците и чалгата, поне за един миг отворете и осветете душата си.

Поне един миг за запознанство с Бога.

Воистина возкресе!

Afera.bg

*Цитатите са от „Любов” на Елиф Шафак