ПАДЕНИЕТО НА БОЙЧЕТО

Реалити роман, успореден на събитията

Падението на Бойчето

Всяка прилика с действителни лица и политици е напълно случайна

Бойчето седеше на чаша 24-годишно „Чивас“ и поглеждаше строго към телевизора. Бомбичките още се взривяваха в краката на жандармеристите, а атака нямаше. Бойчето вдигна телефона: Какво става, ве? Отговор така и не се чу.

Бойчето забучи ядно вилицата в македонката и отпи от уискито. Преди тази историческа вечер, той бе поръчал на един от НСО да запали барбекюто. После камериерката му занесе салам „Камчия“, телешки салам, македонка и кренвирши, всичките на скара. Явно са откраднали нещо, защото букетът от мезета се стори на Бойчето маломерен. Не го направи обаче на въпрос. Мезе имаше достатъчно.

Да е жив и здрав Тодор Живков. Какви колбаси правеше, от най-доброто свинско. Казах на този простак Найденов, а той в кви схеми влезе, този Мирослав, тез дето правят кренвирши, уж слагат марката „Стара планина“, а то – същите боклуци, просто сменят етикетите на линията. Върху тази материя се въртяха мислите на Бойчето в този момент.

Бойчето си поръчваше по стария комунистически стандарт от времето на Живков. Правеха му ги в един цех, който той никога нямаше да издаде, ако и да е на върха. Като го питаха за един суджук, той призна пред журналистите, че не яде такива неща, защото имал кръвно. Таашак!

Бойчето отпиваше от уискито за втори път, когато се почна. Е, стана мач, каза си той по тертипа на тъпите спортни коментатори, които повтаряха  този шаблон, когато някой теглеше балтията на друг на терена.

В това време ченгетата хукнаха в атака срещу бомбаджиите. Изглеждаха като легион на силата, толкова бяха величествени с тези шлемове и каски. Е, сега ви се ева майката, изсъска Бойчето, очевидно към протестиращите. Ченгетата пометоха тълпата и хукнаха на лов по двама-трима на протестиращи, сякаш че те са животни. Това запали ловният инстинкт у Бойчето и той си спомни как със Сираков подгониха един елен, заради който оплюха в медиите футболиста.

Когато жандармеристите спряха да гонят хора по улиците, Бойчето с учудване разбра, че македонката е цяла. Беше пълнолуние. А това не е хубаво никак за Близнаците. Бойчето заби вилицата в печения квалитетен хамбурски салам, но отново не я вдигна. Нещо го притесняваше, въпреки че всичко бе изпълнено по план.

Бойчето видя, че чашата е празна, погледна през пердето и луната му се облещи във физиономията. Настина ли съм мутра, попита той себе си в огледалото в коридора. И накрая се добра до спалнята, където сладко си заспа.

Цанко Цанев