ОЩЕ СЪМ ТУК, МОМЧЕТО МИ. МИНИ ДА ПИЕМ ПО ЕДНО.

Днес моят Брат по оръжие трябваше Тук да навърши 34 години.

Там – не знам дали празнува. Без мен.

Битките Тук стават все по – самотни. Все по – свирепо тъжни. Като отхапана чаша със зъби.

Войните Тук стават все по – безсмислени. Все по събиращи се в следа от вълк единак.

Тук някой кретен е измислил, че незаменими хора няма, само за да си направи умствена чикия.

Тук все по – страшно се разбира, че всеки е незаменим.

А когато е бил Брат по оръжие и e вплел душата си в твоята, просто сядаш край морето, вслушваш се в Знаците на Тишината и чакаш.

Да те удари по рамото.

Да те освести. От опияняващата Тъга. Лепкава.

Да те зашлеви. С Ангелските криле.

Защото Мисията е останала в твоите ръце.

И Пътят напред е за теб.

А твоят Брат по оръжие от Там просто прокарва невидимо Брод…
…
Ама боли, мамицата му, как боли!

Че все по -ярко, и все по-страшно оставаме малцина, мърцина…

Готови за отсрел.

Бум!
…
Още съм Тук, момчето ми.

Мини да пием по едно.

Веселина Томова