Очаквайте НЕуспешно „дум-дум” срещу Яне, Алексей, в краен случай – Патрашкова на кола

Когато човек го взривяват държи ли се като на сватба?

Вероятно не, само ако не се казва Кристина Патрашкова. Но и това е изчислено от онези, които редят кутийките с ролите – нали този живот бил влизане в роля?!

В началото бе… Яне.

Уплашен, заплашен, свит като зайче, разплакан, изчезнал, покрит, с изключен телефон.

После му откраднаха джипа. Пълен с флашки. Без каскет.

Нататък майка му се сблъска с някакви едрогардеробни типове, които съскаха: „Да се отказва!”. Янето плаче пак. Годеницата му чува превъртане на ключ, стъпки и странни шумове, докато е в апартамента им. И тя трепери. Пак плачат.

Това се случва, въпреки лицемерното разиграване пред публиката на прекрасни отношения между двамата – Бащица и Син – Трактора и Яне. И преди форума на РЗС с вот на доверие за Янето. Преди това екшъните, зад които стои естествено ДАНС и МВР, втвърдяват Яне и му връщат воеводската осанка.

Яне не е задължително да знае в какъв сценарий играе. Важното е, че има роля във филма. И хонорар, естествено.

През това време хора с каскети се препъват около вестника на Алексей Петров. Флашки и справки засипват „борците за свободата на словото”. Смяната на мярката на Алексей Петров предстои. Сгъстен съспенс.

Патрашкова и Дачков не е задължително да знаят в какъв точно сценарий играят. Важното е, че имат главни роли. И хонорар, естествено. Плюс шопинг в Швейцария. И Австрия, за разкош.

„Ама уж сме свързани с Алексей Петров, пък той ни взривява?!”, хили се по телевизиите като на сватба Кристина Патрашкова. „Умницата” на „разследващата журналистика” хябер няма, че точно така се прави – когато те ползват, си последния човек, който знае сценария, в който са ти отредили кутийката – роля. А пътят на флашката и пътят на взривовете е удивително синхронен.

Тези, които са изпитали преди „галеристите” „пътят на флашката”, знаят, че поръчителят никога няма нищо общо с това – гледа невинно, учудено, ако си достатъчно умен, за да заподозреш, че те ползва, и е истински загрижен за „свободата на словото”. Другото е работа на „миманса” зад кадър. Нает за конкретния случай. Наемници в тази държава, дал Господ.

По това време, жестоко неслучайно и синхронизирано, във Варна избухва взрив под автомобил Ауди. При други случаи дописка в централна медия дори няма да има, но сега е НАЛОЖИТЕЛНО.

Човекът, който кара колата не е нито Таки, нито виден политик или бизнесмен, но пък моментално е посочен като „човек на Трактора”. Случва се точно преди мярката на Алексей Петров и поредицата от заплахи срещу „екипа” му, които от това стават неминуемо жертви.

Взривът, поставен под гумата на Аудито през нощта, разбира се без цел да убие някого, а само да сплаши, е преекспониран в централните медии така, както и самите дописници не подозират. При положение, че за далеч по-сериозни неща материалите им не виждат бял свят във вестника – майка.

Такива публиказии никога не се появяват случайно. Но пък в тях е раздухано помпозно и услужливо, че човекът, карал колата, е „агент на ДАНС” от времето на Алексей Петров и близък до него.

Колко мила услуга. Поредният неудобен около Алексей Петров – мачкан и взривен.

В този взрив има и вторична сила – послание. То трябва да подсети една „неуправляема” журналистка, че трябва да си седне на задника. В името на „правилната” свобода на словото. Изчислено е просто къде точно ще я заболи. Взрив с двоен ефект – хем обслужва нашата „кауза”, хем – „внимавай, „лудичке” многознайнице, да не стане по-лошо!”.

Момчето с взривеното Ауди не е задължително да знае в какъв сценарий играе. Важното е, че има роля във филма. Без хонорар, естествено. Просто е ползван като статист.

Точно година след ареста на Алексей Петров, взрив, самоделен, естествено, избухва и пред сградата на вестника на Трактора. Всички трябва да кажат как онези, които са „радетелите на свободното слово”, ах, недей, са смачкани от властта. Само че има едно – но! До този момент „екипа” на Трактора е толкова внимателно жален от същата власт, че даже ставаше подозрително. И Цветанов, и Борисов не смееха да пипнат там, за да не бъдат обвинени, че мачкат журналистиката. Най-малко властта има сметка в този момент от подобни екшъни.

Кой тогава?

Кристина Патрашкова дефилира като на сватба от телевизия в телевизия – Бойко Борисов всъщност я легитимира в унисон с авера си „огледалния образ” Алексей Петров. Имаме пак Трактор и „екип” денонощно по новините. Яне още не се е обадил, но той е в Брюксел. Да доналива маслото.

Преиграно обаче. Прекипя млякото.

Твърде сгъстено, за да е случайно и да е чиста истина.

Някой ползва всеки, който си поиска за да рисува собствената си игра. Няма значение какви щети ще има и какви стресове. Важното е целта – Цветанов аут.

Хубаво. Цветанов отдавна трябва да е с шут в задника, но какво от това като го махнат? Кой ще дойде? Драган? Милан? Все едно. Бойко Борисов пак ще го ръководи.

Предизборната борба на Алексей Петров е в ход и там няма скрупули. Разбрали, недоразбрали „съекипниците” му изобщо нямат хабер къде и кога могат да се отзоват, стига това да е в негова полза. Възможно е да попаднат и във филм на Куентин Тарантино, естествено, в български вариант.

Сега трябва да се очаква НЕуспешно покушение срещу Алексей Петров. Или Яне. Изстрели. Които не улучват съвсем. Катастрофи, които не са случайни. Кой знае, може и Патрашкова да е на кола …

Сега всички ще ревнат как в България взривяват журналисти.

Алексей Петров ще даде фундаментално интервю пред Сашо Диков.

Цветанов, който не става и за слива, ще пее тъпоумната си песен за мафията.

Бойко Борисов ще се усмихва тънко зад завесата, защото е наясно с тия всичките врътки.

И само малцина ще бъдат онези, които мислейки с главите и сърцата си, ще се запитат – коя „кауза” си струва да бъде „отвоювана” с подобни методи. И с хора, превърнати в пионки, които можеш да местищ когато си поискаш и където решиш.

Пък дори и с взривове.

Веселина Томова