ОТ МОЯТА ТЕРАСА НЕ ВИЖДАМ НИКОЙ

Далеч, преди да спре до Рилската обител, Свети Иван Рилски е живял тук  – светещото кръгче, което виждате на снимката.

От терасата си нощем го виждам като сияещо топче, но всъщност това е Кръст, който слънцето нажежава денем и свети през нощта.

Живял?

На мястото в скалите има една хралупа, полу пещеричка, където Свети Иван Рилски уединява. Сам. Но не самотен. С Бога.

Дали е знаел, че се е отдал на Мисията, или простичко е вършел онова, което му диктува Душата? Там Горе, до връх скалата за какво е мислел, освен за Бог и за Душата?

Сам.

Уединен.

Но Единен и Отдаден на другите, за повечето от които и до днес е странник.

Под терасата ми – Звукът на бърза вода. Звук на река, която отминава. И се връща пак. И пак отминава.

Отгоре зее Порталът. Към който всички сме се запътили и в чието Огледало така и не намираме временце да се огледаме. Тук. Все още Тук.

Срещу очите ми – зелената обичливост на дърветата, вплели енергийните си корени така, че клоните им като че ти се покланят – ела, ела, ела…

Всички те нямат личен избор, имат само Божи Избор. Да ни преподават мъдрост и да ни отправят послания – Знаци.

Но ние всички, освен Божия отреден избор за нас, имаме и личен избор.

Послушайте реката и се вгледайте в светещия Кръст в скалата.

Сега пуснете телевизора.

И преценете – кой от всички, които ви облъчват от тв кутията, има нещо общо с всичко това?

Кой от тях ромоли с душата си, като магична вода, а не звънти като жълтици, изписани в зениците на очите му?

От моята тераса не виждам никой.

Веселина Томова