ОТ ДС ДО ДАНС: РЕОРГАНИЗАЦИИ ВМЕСТО РЕФОРМИ /И ВСЕ С ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ/
„На 17.10.1990 г. приех на ръководство от кап. Св. Джамбов агент „Николов“…“ Така започва рапорт от същата дата на майор Ив. Станков до началника на отдел 10 на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК). Агентът съобщава, че представител на „Амнести интернешънъл“ по време на пребиваването си в България е поставил задача на Веселин Петков от Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) „да събира данни за служители от МВР, прокуратура и съда, които са взели участие в „репресирането“ на български граждани – борци за демокрация, като за тази дейност му е обещал възнаграждение от 100 долара на месец. Задачата е възложена за период от една година“. А на 18 октомври 1990 г. в клуба на СДС на бул. „В. Левски“ 78 щяла да се проведе учредителна сбирка на „Сдружение за борба с тоталитаризма“, което според „Николов“ е с крайно дясна насоченост и било регистрирано в съда (?).
На агента е поставена задача да се сближи с вдъхновителите на това движение, като проучи кои са членовете на ръководството му и кои организации възнамеряват да привлекат. Сред планираните мероприятия се предвижда върху „Сдружението за борба с тоталитаризма“ да бъде установено оперативно наблюдение, а Веселин Петков да бъде взет на оперативен отчет за неправомерно възнаграждение с чужда валута (чл. 250 от НК).
Друг документ от 21 септември 1990 г. свидетелства, че членове на НДЗПЧ изготвяли списъци на служители от бившата Държавна сигурност, участвали в репресии. Вече готовите списъци били предадени в Посолството на САЩ, но събирането на такива данни продължавало, като основен инициатор бил Веселин Петков от НДЗПЧ. Резолюцията до „Св. Джамбов“ на този документ гласи: За изясняване на данните и доклад!“ Отдолу ръкописно е добавено: „Очаквало се в скоро време да бъде проведена обединителна конференция на трите дружества за правата на човека. Р. Воденичаров щял да бъде официално отстранен от работа и членство в дружеството.“
От следващо сведение на майор Станков от 26 октомври 1990 г. става ясно, че събирането в клуба на СДС се е състояло, но не е взето конкретно решение. Обсъждането „за създаване на движението за борба с тоталитаризма“ щяло да продължи „с присъствие на хора от провинцията“. Поставена е задача на агент „Николов“ да посети сбирката за учредяване на Движението за борба с тоталитаризма и да разкрие ролята на д-р Тренчев в създаването и ръководството му. Освен това той трябва да установи и по какъв начин Веселин Петков събира данни за служителите на МВР, участвали в „репресиране“ (кавичките са в оригинална – б.а.) на хора след 9 септември 1944 г.
И след 1990 г.
Няколко интересни извода могат да се направят от описаните документи, които са част от архива на Комисията по досиетата. Те са създадени през втората половина на 1990 г., след първите свободни избори у нас, когато вече месеци наред официално не съществуват контраразузнавателните поделения на ДС в лицето на Второ главно управление, Четвърто и Шесто управление. На тяхно място е учредена Националната служба за защита на конституцията, която използва агентура за наблюдение на представители на напълно законни организации.
Зад привидно благовидната цел да се защитава държавата от евентуални действия на десни екстремисти и да следи за извършване на някакви престъпления от страна български граждани – в случая неправомерно добиване на валута. Всъщност обаче става съвсем ясно, че интересът на служителите на НСЗК се концентрира върху две неща: ще има ли „движение за борба с тоталитаризма“ и кой, как и защо събира информация за служители на бившата Държавна сигурност, нарушавали човешките права до 10 ноември 1989 г. Страх от възмездие ли прозира в този интерес? Напълно нормално.
В НСЗК работят офицери от закритата ДС. Те са лоялни към БКП/БСП. Дори самото поставяне на думата „репресиране“ в кавички ги издава, че не признават съществуването на такива действия срещу български граждани по време на Живковия режим.
Агентите на новата служба
Агент „Николов“ не се ограничава само с горепосочените сведения. Водещият му офицер го среща през този период много често и получава информация за намеренията на независимия профсъюз „Подкрепа“ да обяви национална стачка и на студентите да окупират Ректората на Софийския университет, ако правителството на Андрей Луканов не подаде оставка.
„Николов“ съвсем не е единственият сътрудник, използван от новата служба за събиране на сведения за легитимната вече политическата опозиция. „Стоянов“, „Нина“ и „Темелко“ още в първите месеци след 10 ноември 1989 г. информират за настроенията и намеренията на лидерите на НДЗПЧ, за конфликта между Илия Минев и Румен Воденичаров и последвалото разцепление на Дружеството. Активно се работи, включително и през 1991 г., по профсъюза „Подкрепа“ и лидера му Константин Тренчев с помощта най-вече на агент „Мишо“, но сведения дават и „Русев“ (за връзките между „Информационно общество 365“, КТ „Подкрепа“ и „Гражданско неподчинение“), „Иванов“ (за изострените отношения между отделните федерации и синдикати и Изпълнителното бюро на конфедерацията, за поведението на Тренчев след пожара на Партийния дом), „Вихър“ (обядвал с Тренчев и разбрал от него, че разполага с документи, изобличаващи много владици и митрополити в сътрудничество с ДС, и по-точно с Отдел 06 на Шесто управление)…
С „Мишо“ работи ст. лейтенант Ст. Арнаудов също от Отдел 10 на НСЗК. От информацията, която му дава този секретен сътрудник, е видно, че принадлежи към доверените кръгове на ръководството на „Подкрепа“. На 1 септември той информира Анраудов за становището на КТ „Подкрепа“ за пожара в Партийния дом. В края на октомври го уведомява за намеренията да се организира синдикат „Подкрепа“ в армията. На 20 ноември 1990 г. донася, че Координационният съвет на КТ „Подкрепа“ е взел решение да прекратят контактите със стачкуващите студенти, за да не се свързва името на конфедерацията със студентската стачка. Разказва и за зачестили срещи на служители на МВР с ръководители на опозицията, включително и на „Подкрепа“, на които те декларират готовност да работят за правителство на СДС. На 7 декември 1990 г. съобщава, че разпространяваната от Тренчев информация за досието на Петър Берон всъщност е изтекла от Желю Желев, а самият Тренчев не разполага с доказателства.
За отдел 12 на НСЗК работи и агент „Янков“, който на 30 август 1990 г. съобщава за изнесени по време на пожара на Партийния дом документи. А бившият агент Трифон или Трифонов дава сведения за оперативно интересни лица, свързани с „Града на истината“.
В крайна сметка оперативните данни, събрани в този период от различни отдели на НСЗК за КТ „Подкрепа“, са обобщени в строго секретна справка от 16 ноември 1990 г., която носи подписа на Полковник П. Ангелов и отново е резолирана за ст. лейтенант Арнаудов. Може би той е водел литерното (информационното) дело „Подкрепа“. Предположението е на границата на шегата…
От всички примери, а и от други документи, намиращи се в архива на Комисията по досиетата, обаче може да се заключи, че НСЗК използва агентура, „наследена“ от закритите поделения на Държавна сигурност. Факт е, че през 1990 г. се провежда „прочистване“ на агентурния апарат и онези сътрудници, които по една или друга причина не могат да бъдат използвани, се свалят от отчет, а делата им отиват в архива или са унищожени. Факт е също така, че за немалко от разкритите сътрудници на ДС в решенията на комисията по досиетата е записано, че разполагат с документи за това, че работата им за органите за сигурност е продължила и след 10 ноември 1989 г. Оттук насетне остава да станат публично достояние имената на реалните лица, скрити зад псевдонимите Мищо, Иванов, Николов, Янков и прочее.
Реформирано ли е българското контраразузнаване след 1990 г.
Лаконичният отговор е не. Не се реформира, а постоянно и само се реорганизира. Та и досега.
От първите дни след 10 ноември 1989 г. никой не говори за реформиране: необходима е „решителна, дълбока, всеобхватна реорганизация“ на системата на МВР като цяло и на всички нейни поделения, за да се отговори на обществените промени.
И така, реорганизирана – с ограничени функции, „които изключват работата срещу неформалите, интелигенцията и т.н.“ (ген. Атанас Семерджиев), НСЗК обаче за краткото време на своето съществуване работи абсолютно лоялно в услуга на БКП/БСП. Това най-ярко личи в справките за оперативната обстановка на службата, включително и около първите демократични избори през юни 1990 г. Те са явно пристрастни. Въпреки департизирането и деидеологизирането на служителите й сякаш единствено представители на опозиционните партии и организации попадат в полезрението им под предлога, че ги подозират в „екстремизъм“ и трябва да защитят държавата от тях. Опозицията е обвинявана, че контактува с чужди посолства, които подпомагат нейната предизборна кампания.
Този метод впрочем също е „усвоен“ още по времето на Държавна сигурност, която успешно изпълнява задачата да компрометира т.нар. неформални сдружения още при появата им. Лидерите на Клуба в подкрепа на гласността и преустройството са определени като хора „обидени, недооценени и с кариеристични стремежи“, а активистите на НДЗПЧ са заклеймени като „фашисти“. И до днес в дъното на много „компромати“, целящи очерняне на политическия опонент, стоят именно информации от контраразузнавателните ни служби.
Дори миналата година, месец след избухването на протестите заради избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, министър-председателят Орешарски заяви, че разполага с достатъчно информация „кой инспирира тези настроения [срещу правителството му] и след години, когато тази информация излезе, ще бъде интересно четиво“.
„Външните, вътрешните и нашите сили“
Та думата ми беше за НСЗК, приела в редиците си уж „по-младата половина от служителите на ДС, тези, които са имали възможност да формират в себе си мироглед и качества, сходни с идеята за ненасилствен преход към демократично общество“… Цитатът е от представянето на задачите на НСЗК, направено на 20 април 1990 г. на инструктивно съвещание от тогавашния заместник-министър на вътрешните работи Красимир Саманджиев, който до края на март всъщност е директор на НСЗК. И продължава така: „Новото мислене изисква от нас и ново отношение към различните потоци от информация, които касаят дейността ни. Слуховете за нови съкращения, за закриване на органите в предизборния период, за това, че отделни служители са преминали към СДС и др., са определено действия на заинтересовани външни и вътрешни сили за разкол и демобилизация на нашите сили, които са защитник на нацията и българската държава.“
Много странно звучи това деление на „заинтересовани вътрешни сили“ и „нашите сили“ – всъщност направо има политическо звучене, особено като се добавят и посочените примерни слухове… Почти сходно твърдение защитава и генерал Семерджиев като министър на вътрешните работи още през януари 1990 г. на среща със служителите на ВГУ, Четвърто и Шесто управление на ДС. „Очевидно действията на реставрационните сили в ГДР, Чехословакия, Унгария и другите страни спрямо органите на сигурността служат като модел за действие на чужди сили и у нас. За съжаление голяма част от нашата опозиция се включва в тази кампания срещу органите на сигурността.“
А току-що е поел ръководството на НСЗК, ген. Саманджиев развива идеята за начина на противодействие поне на „вътрешните“ сили. Аргументирайки се, че иска в новата служба да влязат и звена, които да водят борба с криминалната и стопанската престъпност, той заявява: „Редица от тези обекти, които сега създават настроенията, които искат да демонтират нашия социалистически строй и нас, преди всичко са криминален, стопански и т.н. контингент. Ние не можем с политически средства на ДС да се занимаваме с тях, защото автоматически попадаме под ударите. А ние трябва да ги търсим като криминални, като стопански престъпници и като такива да ги разобличаваме.“
И с тази цел да разобличава политическия опонент (независимо кой е той във времето) с „неполитически средства“ работи не само НСЗК, но и нейните приемници – Националната служба за сигурност (НСС) и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), кога превръщайки се в инструмент в ръцете на управляващите партии, кога превръщайки самите партии и политици в свой инструмент.
Мария Дерменджиева
Мария Дерменджиева изследва архивите на бившата политическа полиция и заедно с Момчил Методиев е съставител на сборниците „ДС и краят на тоталитаризма“ и „Държавна сигурност срещу граждански организации (1988-1990г.)“ – издание на Комисията по досиетата.
http://www.dnevnik.bg