От гърба ни – цървули
Държавата ни не е модел за рационална мисъл и онова, което се счита за здрав разум тук, кара останалата част от цивилизацията да настръхва.
Нали никой не се заблуждава, че сме правова държава, с пазарна икономика и всички други европейски екстри, за които плащаме с двадесет годишно изнасилване над балканския ни манталитет.
Мъчим се. Ние всички двадесет години се мъчим.
Назначените милионери се мъчат да се трансформират от мафиоти в бизнесмени – 20 години безуспешно. Бизнесмени пък въобще не сме имали.
Политиците ни , когато дойдат на власт, се мъчат да не бъдат марионетки, да не бъдат зависими. Но понеже, докато не са били на власт са се мъчили точно да станат зависими, марионетки и потребни, трудно изкарваха цял мандат. А тези, които изкараха, го караха като за последно.
Циганите ни се мъчат да станат роми.
Българите – граждани.
Селяните ни – пенсионери.
Мъка, мъка, мъка.
На някои, разбира се нещата се случиха. В смисъл – те успяха да се превърнат точно в онова, към което целенасочено се стремяха. Работниците ни, примерно, станаха истински мърльовци. Докторите – знахари, учителите – даскали, ченгетата – фактори. Шоумените ни станаха „автори” /Слави, Къци, Азис, Калоянчев/. Авторите ни ще станат клошари, ако още не са станали.
А никакви репресии, манипулации и принуди /убеден съм в това/ не са в състояние така да изместят ценностите и нагласите на цял един народ. Турското робство не успя да направи от народа ни онова, което успя да направи „прехода”. Дори социализма не успя.
И абсурда стана голям. Заживяхме в гротеска. Трактора ще се кандидатира за президент. Гоце, Станишев и Дончева ще си парцелират наследството. Демократичните сили се въздържат от заемане на позиция официално, а ДПС – неофициално. Животът ни се случва по инерция, а статуквото урежда всички. Ако Бойко хвърли властта, останалите ще си я подмятат като горещ картоф, докато един нов Гоце не заформи нова „коалиция на възможната политика”, която след четири години да се окаже невъзможна. Вече и като екзотика не сме интересни.
Интелигентните ни хора ще мълчат, колкото и да не са съгласни със статуквото. Полуинтелигентите ще крещят, колкото и да нямат какво да предложат. А ние, по-простичките, ще започваме новия преход. Но този път ще шием от гърба си цървули. Понеже няма безплатен обяд, но и безплатно безхаберие също.