От всезнайковщина към всеможещина

Винаги съм се вълнувала и стъписвала от фундаменталния въпрос за българската всезнайковщина. В повестта си „Чичовци” Иван Вазов й дава гениален художествен израз, предполагам и затова често цитираме до днес крилатите изречения на Иванчо Йотата или на Варлаам Копринарката, например.

Всезнайковците с лопата да ги ринеш в България…
Нашенските провинциални всезнайковци можеш да ги срещнеш всекидневно под път и над път, уседнали в кръчми и кафенета, пътуващи по автобуси и влакове, по високите и ниски етажи на властта, в сутрешните телевизионни блокове.

Разпознаваеми са по своята свръхосведоменост във всички сфери на видимия и невидим свят, клъвнали по две зърна от всяко вселенско познание, надникнали  във всяка мръсна политическа тайна и т.н. Струва ми се, че това е и основната причина за разрояването на жълто-кафявата преса, тъкмо тя поддържа псевдоинформираността и самочувствието на масовия българин, че тук всички сме от един дол дренки.

Потребност и от езиково строителство
Естествено е всезнайковщината често да преминава във всеможещина, макар и тази дума да не съществува. Но се убеждаваме, че самият български живот скоро ще я изкове, за да назове някои от най-характерните обществени тенденции, характеристики и герои на нашето време.

Отказът от професионализъм и инвестиции в можещите и образовани хора години наред, отказът от сложно и интересно мислене ни доведе до това състояние, в което връх взеха политперченето и евтините сензации. Труднопредставимо е в една действаща демократична система непрекъснато да се акцентира върху междуличностни отношения и интриги и институционална нечистоплътност.

Не схващам как фигура като Яне Янев бива неотстраним фокус в медийното поле, крадат ли му джипа с флашките, не му ли го крадат, подава ли оставка, не подава ли, приемат ли я, не я ли приемат. Та той оглавява партия от трима души и половина, не притежава и грам обществен авторитет, разобличителните му заслуги са твърде съмнителни, политическата му биография не вдъхва доверие, откъде се взе изобщо, чий проект е, се пита човек, та всекидневно и масово да ни залива с по шест кофи нечиста всезнайковщина?

Колко ли ще се препънат по трасето на словоблудството?
Само Яне да е – с мед да го намажем. Такива като Яне в политиката и държавната администрация колкото щеш обаче, където и да се разровиш, ще ги намериш. По-нешумни и по-малко обвързани със службите, но все хора, които не са си на мястото, но от които зависим: партийни послушковци, посредствени лакеи, селски макиавелисти или обикновени всезнайковци от общ порядък.

Някои даже сме си ги и избрали – като президента Първанов,
който всяка седмица ни облъчва с поредната си концепция за наука, лов и риболов, енергетика и какво ли още не от кръга на широките му интереси.

М. Иванова
www.dw-world.de/dw