Отровен мед от търтеи

Последната порция мед от търтеи бе пусната в медийното пространство. Макар че ваденето на досиетата отдавна не е масово чудо, нито чудо за масите. Всяко ново картонче се превръща в еднодневна вестникарска дъвка родно производство. Масовият човечец вече хич не го е еня кой какъв е бил, а кой кой е днес. След като излезе наяве и мъртвият призрак, свързан с „миналото" на Вера Мутафчиева и Георги Данаилов, скоро в медиите ще полетят още доста гаднички среднощни пеперуди. Знае се, че сред живите и вече мъртви писатели има(ше) доста агенти на ДС. Мнозина от тях за първи път от доста време ще видят имената си в централната преса, защото ще се прочуят с картончетата си, а не с книгите си. Ще има и други, за които гилдията отдавна знае. Те ще бъдат осветени, но и опростени, ако са таланливи люде. Както се случи в Германия с Криста Волф, едно от най-високите и извисени писателски пера, с опърничав характер и дръзка поезия, се оказа вербувана от ЩАЗИ. Тя публично се изповяда и читателите схванаха личната й драма. За Вера Мутафчиева и Жожо Данаилов ще кажа само едно нещо – дай Боже всекиму от онези, които се имаме за някакви писатели, да са толкова талантливи, умни и интелигентни личности. Познавам техните книги, пиеси, киносценарии, които имат приносно значение за литературата. И ще останат, убеден съм, и след тях.
Премълчава се обаче фактът, че Вера се е занимавала единствено и предимно с националното ни културно наследство. Благодарение на нейния необикновен интелект, задълбочени познания и езикова квалификация тя е един от виновниците България да се добере и да разчете турските архиви, отнасящи се до родната ни история от времето на Османската империя. Странно е, че тази очеизвадна подробност се подминава и колегите журналисти бързат да я лекедьосват със страшното сътрудник на Шесто.Така че нека я водят на отчет където си искат, нека доказват, че е агент, в моята лична картотека от ценности тя стои на най-високата лавица. За Жожо Данаилов ще добавя само, че не сме нито първи, нито втори, нито трети приятели. Той безспорно е много качествен писател, обаятелен събеседник, обективно мислещ човек, надраснал показността на пристрастията – било обществени, било литературни. Не знам и не искам да знам какви ги е вършил или документално ни внушават, че го е сторил. Никой няма право да го съди, преди да е потънал поне веднъж в многобройните му текстове. И за двамата няма да ми трепне окото да кажа, че ще продължа да ги чувствам близки по дух, че силата на същността им е по-значителна от жалкия формат на оперативните им картончета. По същия начин бяха ужилени редица достойни разузнавачи, български шпиони, както и хора на духа като проф. Димо Димов или проф. Огнян Сапарев. И от уж славната 1989 г. ни заля най-масовата тиня на консумативната псевдокултура. В крайна сметка не всеки културтрегер приемаха в Партията, както и не всеки интелигентски бастун е бил канен под някаква форма за ДС сътрудник. Но ще видите и колко бездарни писарушки и дейци на културата ще изпълзят от дупките на архивите – някои от тях сами са се натискали да се назовават доверени лица. И в доносите си са не по-малко некадърни, отколкото в останалите си писания. Справка: вижте анонимните доклади на поета Анастас Стоянов, Бог да го прости, срещу гениалния Констатин Павлов. Не съм против отварянето на досиетата, но съм срещу избирателното им разсекретяване. Не че комисията не си върши съвестно работата – пречката е негласно практикуваната като строго секретна тайна и в резултат на нея не се пипат превербуваните агенти. А те, милите, са слугували и на предишните господари, и на днешните. Което си е чиста проба отровен мед от търтеи.

Румен Леонидов

В. “Монитор”