ОТИДЕ СИ ВЕЛИКОЛЕПНАТА ПОЕТЕСА МИРЯНА БАШЕВА. „ПРЕДУПРЕЖДАВАМ: НЯМА СМЪРТ. И ТОЧКА.“

Обичаната българска поетеса Миряна Башева почина днес в съня си, съобщи в. Сега, в който Миряна Башева пишеше.

На широката публика тя беше известна като „Поетесата на космическата нежност“. Десетки са песните по нейни стихове, които и днес хората припяват – в повечето случаи без да знаят кой е авторът на текста.

За читателите на „Сега“ тя беше остроумен автор и създател на сатиричната страница „После“, която със своя сарказъм стана една от емблемите на вестника още от появата му през октомври 1997 г. Заради произхода и популярността си Башева се познаваше лично и отблизо с много от героите на  „После“, което никак не ѝ пречеше да е безпощадна към техните публични образи. Не ѝ се сърдеха или поне не даваха вид на сърдити.

За нас, хората, които сме се посветили на каузата да създаваме и издаваме свободен вестник, тя беше преди всичко приятел и авторитет. Който ни приземяваше в щастливи моменти. И ни вдъхновяваше в трудни времена. Който ни насърчаваше да предизвикваме себе си и околните. За да променим света, в който живеем. Към по-добро.

Мир на неспокойната ѝ душа! „Сега“ изказва съболезнования на семейството й.

Поклонението е в сряда, 15 юли от 11.30 в Ритуалната зала на Централни гробища.

На 11 февруари Миряна навърши 73., пише още в. Сега.

…

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,

като белег от нож,

като черна шамия,

като стар меден грош

все те нося по мене,

нищо, че ми тежиш,

от глава до колене

нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,

като биле за жар,

като люта ракия,

като бял хвърлен зар –

цял живот – студ и огън,

клетва и благослов,

добро утро и сбогом,

моя трудна любов.

…

ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите –

ние –

не питаме никога.

В резултат –

емболия

от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!

Няма противоядия.

Мълчаливо, но царствено

умираме. Млади.

(Моя гордост и бич мой,

мразен, неминуем,

как да кажа „обичам“?

Може някой да чуе!)

Горделивите –

ние –

живеем от болката.

Ех, понякога пием

един за друг.

Толкова.

…

НЕПРИМИРИМИТЕ

Много са малко.

Все пак ги има.

А пък аз точно такива харесвам –

дето ги няма.

Непримирими.

И към земята строго отвесни.

Биват прочути

и забранени.

Те са измислили дясно и ляво

и мислят

петото измерение.

Непримирими към бог и дявол.

Все са поети –

без варианти.

И политици да ги направиш,

В своите черни

служебни чанти

ще носят само лирични държави!

Обикновено

не са щастливи.

(В простия смисъл, прост като „здрасти“.)

А им завиждат,

и то – красиво –

всички, които си имат щастие.

Още са малко.

Чакаме нови!

Трябва да дойдат, ако сме хора!

Ако сме дух,

материя, слово –

с божествена аудитория.

И кой ги знае

отде се взимат…

Е, пак оттам, отдето и всички.

Но и с природата

са НЕПРИМИРИМИ!

А пък аз точно такива обичам.

…

ТОЧКА

Ему еще не место в тех краях,

где вы исчезли, легкие как тени

Н. Заболоцкий

Аз нямам как да стигна до финала,

да пусна тоя свят на самотек.

Мен еволюцията ми е дала

безсмъртие, защото съм човек.

Аз няма да положа тихи кости

под жалните орландовски брези

и моите опечалени гости

ще си спестят и свещи, и сълзи.

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,

на черните Адамови ребра,

над мене няма да програчи гарван.

Предупреждавам: Няма да умра.

А ако някой ден – помози бог! –

откаже медицината отсрочка,

не бързайте с цветя и некролог.

Предупреждавам: Няма смърт. И точка.

© Миряна Башева