ОТВЪН СИ ЛУСТРО. ВЪТРЕ – КУХ. ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ! – ГРАД БЕЗ ДУХ. ВАРНА.

ГРАДЪТ НА МЪРТВИТЕ ПОЕТИ

Когато в София дъждът

качи ме спешно в „Биомет”-а,

и пак нарамих своя път –

Сюркюф на Седемте морета,

към Варна – с дрипавия плаж,

с таляните и вълнолома,

и лодките без екипаж,

заспали в пролетна притома,

с жените – вейнали поли,

които из съня ми идват –

щом грейне с първите петли

луната, тънка като мигла,

или с пасажите сафрид

на лонди в лакомите хали,

и чезнех аз – изчезващ вид,

в пространство, време и анали,

с мъже, чиито гърбове

са просто завет за огнища,

кога съм пял за градове,

които без море са Нищо?…

Отвън си лустро. Вътре – кух.

С душа – до плач неблагодарна.

Здравей и сбогом! – град без дух.

И – мъртъв за поети –

Варна.

Валери Станков

20 февруарий 2017 г.

гр. Варна, 14, 20 ч.