Отврат и параноя. Част IV
Отвъд огледалцето гледката е грозна.
Там властват диктатурата на невежеството, наглата интрига, арогантното лицемерие, надменното ехидство на един параноичен и самовлюбен субект, маниакален и мнителен, убеден в своето мнимо величие, обладан от собствената си персона като единствена самоценност.
Там е царството на страха. Тотален, всеобемащ, възторжен страх. Не от Бог. От Б.Б. Страх щастлив и желан. Като цел. Като факт. Като отклик на изконна, вътрешна, органична потребност на едно опростачено общество, жадно за желязна ръка, която да целува коленопреклонно и с вяра; петимно за едноличен режим, за полицейщина, за диктатура, за Бащица, за закрилник, за отмъстителен и жесток съдник; общество, открило най-сетне някой, който да олицетворява изцяло този перверзен копнеж, тази похотлива жестокост, тази сладострастна мъст.
Велислава Дърева