Отворено писмо до Светия Синод на Българската православна църква

Както  и можеше да се очаква публичните медии, в лицето на една група фаворизирани вестници , които с  малки изключения са клоака на простотията и тъпотията, на агресивността и лакейщината, чийто интелектуален таван се задава от собствениците им от рода на Делян Пеевски  и се благославя от онзи паразитен държавен орган, както много такива подобни в приватизираната ни държава, ръководен от господина с папионката, не пожела да публикува това писмо, просто защото не иска нещата в България да се решават, а да се продължи стратегията на оглупяване на големи маси от народа, все още обитаващ това пространство.

Авторът 

Отворено писмо до Светия Синод на Българската православна църква

Ваше високо Преосвещенство,

Ваши Светейшества,

Дълго се колебах да се обърна с това открито писмо към Вас, към архирейте и служителите на Светата Българска православна църква, втъкала своето име и дела в драматичната, и не рядко трагична история на Отечеството ни. Но изведените през последните години  и особено през последните месеци и дни въпроси, които касаят мястото и ролята на Светата ни Християнска Църква в публичното пространство ме карат да взема отношение. 

Няма съмнение, че живеем в особена, трудна епоха за грамадната част от човечеството. Светът буквално се тресе от социални сблъсъци, несигурност, опасности и предизвикателства за бъдещето на цивилизацията. На този фон ситуацията в България е още по-тревожна, защото просто осезаемо виждаме как се топи българската нация от високата смъртност  и емиграция, от непознатата повече от половин век бедност в такива мащаби, от духовнaта деградация на големи слоеве от населението.

Разбира се, историческата съдба на България в тези 1330 официално приемани години рядко  е бивала щастлива. В повечето периоди на нашата история тази съдба  е била драматична и нерядко трагична. Но България е имала дух  и воля и се е борила с изпитанията и е отстояла, след векове робства .е възкръсвала за ново битие и подем. Но нея я е спасявала преди всичко вярата Христова ,вярата, която са й давали светите й отци – пастори на народа български. Днес не можем да си представим България без делото на Светите Климент и Наум, назовани по-късно Охридски, които прогонени от немските епископи през студената зима на 885 година със сал по Дунава не отиват във Византия, а идват в България, защото знаят, че тук “ги чакат”, за да разгърнат просвета заедно с Йоан Екзарх, Константин Преславски, Тодор Дуксов, и самият цар Симеон Велики, назовавал се “Черноризец Храбър”сред народа български  на славяно българския му език. Не можем да си представим България без Светия Иван Рилски, който застави царят да дойде при него за съвет, а не той да му целува ръка. Не можем да си представим България без делото и саможертвата на патриарх Евтимий, без общославянското дело на Киприан – патриарх на Русия  и Григорий Цамблак- Киевския патриарх. Заедно с Раковски, Левски, Бенковски, Ботев, и другите, които положиха буйните си глави на олтара на българската свобода, вървяха и отец Матей Преображенски /Миткалото/, поп Грую,  върви и “Българският Великден” от 1861 г. на Иларион Макариополски и другите отци на българската църква.

В следващите епохи  на българската държава Светата българска църква винаги  е намирала сили и смелост да върши своето Богоугодно и Човеколюбиво дело.

През 1915 г., когато българската държава по волята на тогавашните си политици е съюзник на Османска Турция в Първата световна война, Българската православна църква  е главният фактор за спасението в пределите на България на няколко десетки хиляди арменски християни от  геноцида, на който са подложени. А в годините на Втората световна война, когато България като съюзник на Хитлеристка Германия, трябваше да депортира в “лагерите на смъртта” в Германия и Полша, над 50 хиляди свои сънародници от еврейски призход, не бяха ли Софийския и Пловдивския митрополити Стефан и Кирил тези , които смело се обявиха в тяхна защита и предупредиха царя и правителството за престъплението, което биха извършили, ако изпълнят заповедите на немските нацисти.

След годините на държавния социализъм, когато дейността и проповедта на Светата Христианска църква беше свита до предел от господстващия атеизъм, в годините на прехода към демократично управление и свободна стопанска инициатива пред Българската православна  църква възникнаха нови проблеми, нови задачи, нови отговорности. За съжаление през тези вече двадесет и две години на твърде дълго продължил преход, през който се роди един по същество криминален капитализъм и една фасадна демокрация Българската православна църква не намери в себе си сили да се издигне на нивото на историческите си отговорности като стожер на духовността и съхраняване на високите духовни традиции на българската култура.

В годините на мандата на 39-то НС аз като народен представител от управляващата партия, може би единствен, защитавах категорично внесения и приет Закон за вероизповеданията, атакуван от опозицията и други радетели на неолиберализма, да се разреши регистрацията на различните секти и вероизповедания по Търговския закон, защото бях убеден, че религията не е въпрос на търговия, а фундаментален въпрос на вярата, на духовността.

За съжаление нито преди 20, нито преди 10, нито сега ние не чуваме и не виждаме Българската православна църква да даде своята меродавна оценка на периода на атеистическия държавен социализъм, на комунизма, ограничавал свободите и правата на личността. Но ние не виждаме и не чуваме тази наша църква да се произнесе по идеологията на неолиберализма, която в икономиката и социалната сфера доведе до разгром на индустриални мощности на страната, до непозната безработица и бедност, до смазваща престъпност, до бездуховност, експанзия на примитивни образци и ценности, до   деградация. Това направи Римо-католическата църква в Енцикликата на светия вече папа Йоан Павел ІІ “Стотната година”.

Изминалите десетилетия на освобождаване от догмите на една политическа идеология са време и на епохални открития на науките и технологически постижения. Те отправят силни предизвикателства към вярващите, към християните. Защото не можеш да вярваш в Светото писание, когато науката категорично доказва, че тази Вселена е възникнала не преди 6 хиляди и повече години, а преди 14 млрд години в резултат от “Големия взрив”, не можеш да вярваш във всичките християнски и на другите религии митове, защото Научната Теория на универсалната еволюция  доказва съвсем друго. Отново Римо-католическата църква в лицето на папа Йоан Павел ІІ в “Катехизис”-а и други официални доктрини даде своя отговор на тези предизвикателства на науката и технологиите. За представителите на онази църква, по думите на великия А. Айнщайн,  все повече става ясно, че без да се опре на науката религията ще куца, както и че науката без религията ще е сляпа.

За съжаление отново Българската православна църква мълчи или както се случи напоследък излезе с объркани и непоследователни твърдения.

И в тази ситуация, когато тази Света Църква е наистина атакувана, група интелектуалци, начело с нашия велик съвременник Антон Дончев- академик, писател, се зае да защитава нейното достойнство. Но както достойнството на един човек, така и на един народ зависят от това как те се уважават сами с делата си ,така и достойнството на Българската православна църква днес зависи от нейните дела, от нейния глас в подкрепа на страдащите, в подкрепа на търсещите спасение. Народът български чака.

С дълбоко уважение и поклон:

Проф. д-р Петко Ганчев –

Председател на Геополитически център Евразия- София