ОТВАРЯЙТЕ СИ ШИРОКО ОЧИТЕ!

Толкова видими и същевременно толкова невидими. Толкова признати и същевременно толкова непризнати.

Както не можеш да видиш ясно планината от подножието й, така и Големите често остават без заслужения фокус приживе. Знаеш, че има нещо значимо до теб, но не го виждаш.

Казват, че никой не е гений в собствения си дом. Оказва се, че по-често действително е така. Някои хора трябва да напуснат дома ни за да усетим значението, което те са имали за него и нас, за да ги оценим правдиво, за да ги облечем с верните и достойни за тях думи.

Тъжно и парадоксално е, но такива са фактите.

Ние не виждаме Голямото в живота, докато то не изчезне. Единствено празното пространство, което остава след него, ни подсеща колко голямо е било това, което доскоро е стояло до нас. Или както казва Кубрик, живеем с широко затворени очи.

В природата обаче, нищо не се губи. Именно затова, някой път смъртта не е край, а начало. Нещо повече, при Големите тя е переспектива, нов живот, ако щете.

Бях изтрил фейсбука си преди дни, но го рестартирах, защото смъртта на Милен ме нарани, а тъгата търси изказ.

Най-вероятно пак ще го изтрия след малко, но преди това искам да кажа нещо кратко, а може би и последно.

Уважаеми приятели, отваряйте си широко очите!

Гледайте, слушайте и уважавайте планините, които срещате в живота си. Катерете ги, те са затова, а и този стръмен път ще ви направи по-силни. Не хвърляйте боклук по тях, защото това ще ви направи по-мръсни.
Уважавайте планините, не просто защото са големи, а защото ни дават нещо много по-важно. Дават ни кислород.

Почивай в мир, Милене.

Ето имената и на някои други близки и приятели, които не само аз, но и всички вие загубихте през последните няколко години:

Иван Ласкин
Румен Балабанов
Краси Марковски
Чавдар Христов
Елена Маразова
Валери Тарандов
Весела Тотева
Николай Петев

Милен Цветков.

Бъдете здрави. И по възможност щастливи.

Васил Петев