ОСТАВЯМ ВСИЧКИ МИСИРКИ ДА СЕ ИЗЖИВЕЯТ ОТ ПРИСТИСНАТИ ШУНДИ В „БОЙЦИ НА СВОБОДНОТО СЛОВО“. ОТ ДНЕС НА ПАДНАЛИЯ НОЖ ВАДЯТ, НО ДОКАТО КОЛЕШЕ И БЕСЕШЕ МУ ЦЕЛУВАХА ЗАДНИКА

С умилено омерзение наблюдавам неистовото плюнчене, запенване, яростно пъчене на мисирките, които внезапно се престрашиха да опъват глас на Боко и Хунтата.

От днес, навирили носове и брадички, те се изживяват като голямата работа, радетели на критиката срещу Борисов и компания.

Сега оставям на всички мисирки, които досега се притискваха като шунди, да излеят цялата си свирепа внезапно осенила ги „свобода на словото“ срещу Боко и Хунтата.

Докато 15 години, че и повече, не ги броя даже, аз бях на коня, те се въргаляха в кочината. Редно е да бълват сега, от днес, такава е традицията на ДЖУРналята – на падналия нож да вадят, но докато колеше и бесеше му целуваха задника.

От днес обръщат палачинката, нови господари идат, ново подлагане предстои.

Но да ги оставим да си начешат комплексарската краста, че са живели като мишки и чак като падна Чорбаджията, така пищят, все едно са били през цялото време рицари.

Нищо ново под слънцето.

И това ще мине.

Веселина Томова