Опустошителен ураган. Маниаци и цифри

Съвсем малко са хората, които се грижат за съдбата си, проумявайки накъде ги водят усилията им. Още по-малко са ония, които изобщо имат представа какво представляват.

Има и такива, които нямат нищо против да се проявяват във всевъзможни роли – до вчера си е въобразявал, че е “политически коментатор”, а днес вече е танцьор в някакво шоу. Нямат контрол върху собствената си професионална история, а и не желаят да го имат. Може да се каже, че и талантливи хора стават жертва на набедени програмни директори, понеже нямат волята да отказват участие в налудните им идеи. И минават като цветарки от предаване в предаване, като неизменно дигат пушилка зад себе си, която прикрива постиженията им, доколкото изобщо ги има.

Не е излишно да сте наясно какво наистина се случва на телевизионния пазар, понеже и печатните медии охотно и съвсем безкритично дават думата на тия герои. И тъй като хвалебствията им далеч се разминават с реалностите, публиката остава с впечатлението, че те вършат някаква работа. Само дето не вършат никаква – освен да пълнят ефирно време.

Цифрите са нещо отегчително, но трябва да ги имате предвид, понеже – както е ставало дума и друг път – самохвалството е едната от двете основни болести на хората от телевизиите. Другата е маниакалното самохвалство.

Нито едно от предаванията с претенции няма място в класацията на 50-те най-гледани предавания за месеците март-май.

Липсват “Панорама”, “Референдум”, “На 4 очи”, “Отечествен фронт”, “Карбовски директно”, “Шоуто на Иван и Андрей”, “Станция Нова”.

Отсъствието на “Панорама” и “На 4 очи” е най-фрапиращо. Журналисти с дългогодишен опит и немалки амбиции като Валя Ахчиева (“Открито”) кротко преживят в някой коридор на БНТ. Тази телевизия направи всичко възможно, за да няма почти никакви ярки фигури. Бойко Василев, който иначе има предостатъчно качества, е толкова гъвкав и кротък, че те трудно могат да бъдат забелязани.

Мислимо ли е изобщо държавата да налива близо 70 милиона лева всяка година в БНТ и да ги оставя в ръцете на инфантилни програматори – за да получи в крайна сметка почти нулев ефект от дейността на тази свръхмощна някога институция.

От повече от 5 години БНТ направо е фалирала.

В програмно отношение тя е като знаменития корабен котарак Саймън, с чиято история се запознах тия дни. Той оцелява на британската кралска фрегата “Аметист” през 1949 година след зверскитебомбардировки на китайските комунисти. Крие се 5 дни в трюма, накрая изпълзява ранен на три места от шрапнели, произвеждат го в чин моряк и го награждават с медал за храброст. Но Саймън не дочаква да го получи и 4 дни преди това умира. Десетилетия този медал се пази на борда на кораба.

Всъщност приликата със славния Саймън е само в някои отношения. А иначе БНТ просто мишкува, това е. Има си и адвокати, които дрънкат обичайните си глупости – не било нужно нейните предавания да имат висок рейтинг и пр. досада. Интересно как тогава те ще изпълняват обществената си мисия, ако никой не ги гледа.

Ето какво са успели да промушат в класацията Топ 50 мисионерите от БНТ.

През април – муш-муш – само две предавания, съответно на 39-о и 46-о място: епизод от сериала “Под прикритие” (рейтинг 6,08) и “Шоуто на Канала” (рейтинг 5,68). През май – 3 предавания, две от които са филми, с рейтинг под 8,00.

Толкова. Време е БНТ да получи нов орден от президента Първанов.

В други телевизии някои започват относително добре – например Карбовски, но не успяват да се задържат над водата.

Последното място в Топ 50 за месец май се заема от “Карибски пирати: Проклятието на черната перла” – рейтинг 5,34 и 386 хиляди зрители.

Е, мислимо ли е изобщо да имаш претенции за някакво влияние или качество, когато не можеш да постигнеш тези повече от скромни резултати.

Дори “Кухнята на Звездев” (април, рейтинг 5,81), независимо от ранния час на излъчване, е по-гледано от предаванията на лапацала, които си въобразяват, че имат някакво значение за зрителите. Това са предавания, които са се превърнали в клюкарници, в салон за сплетничене, за които публиката пет пари не дава.

Това са терени за саморазправа на политиците – един с друг, и в крайна сметка, с малцината храбреци пред екрана,които инквизират сладострастно и без мярка.

Оттам те си отправят обвинения, заплахи или просто си мрънкат като дами в напреднала възраст. Знаят отлично, че казаното от тях практически умира още в студиото, но това не ги интересува.

Политиците или поне повечето от тях обаче продължават да се държат като мародери и гледат да отмъкнат каквото е останало от труповете на политическите/публицистичните предавания.

Постни интриги, които трябва да се изясняват в парламентарния контрол, са чоплени с апетит в телевизионни предавания. Една от причините парламентарната трибуна да е толкова вяло или некомпетентно използвана се дължи на възможността политиците да се примъкват, приплъзват от едно публицистично предаване в друго, където да ръсят неща, които са интересни в повечето случаи единствено за самите тях.

Кой кого увреди, кой кого принизи към това инфантилно говорене – политиците ли приучиха водещите или обратното? И дали това има значение? Има, разбира се.

Ако сега се появи – неизвестно откъде – един класен водещ, това ще подейства като неутронна бомба на политиците и за известно време той ще си остане сам в студиото. Но сетне постепенно отговорното политическо говорене ще се възроди, поне надявам се да е така.

Сега това говорене по телевизията е все по-незначително, има все по-затихващи функции. И дава някакви признаци на живот заради необяснимия алтруизъм на печатните медии, които от време на време цитират нещо от тези предавания, като в повечето случаи търсят под вола теле.

Хвърлете нещо по онзи водещ, който си позволява нахалството да каже: “Аз познавам политическите процеси, нали, нали.”

Познаваш ги, обаче те гледат само роднините. Дори “Аламинут” и “Сделка или не” са по-интересни за зрителите. Понеже твоят аламинут е винаги суров, а пък сделките ти личат, пристрастията ти са изписани на челото.

Истинската политическа публицистика е отдавна погребана. И няма как да е иначе, след като инфантилни, безволеви или самозабравили се хора я упражняват.

Телевизионната среда е непоправимо болна. Не е нормално непретенциозно предаване като “Без дрехи”, което всъщност си е колаж от етюди със скрита камера, да присъства два пъти в класацията за месец май. А нито едно публицистично предаване – като изключим “Би Ти Ви Репортерите”, което има завидна биография от години – да не се е дотътрило дотам.

И това може би е справедливо – в онова шегаджийско предаване героите ги разсъбличат, а във въпросните се занимават с политически макиаж и така се превръщат в поле на двуличието.

“Тази сутрин”, което не е в жанра на чистата публицистика, също присъства с по една-две емисии в Топ 50, което си е значително постижение.

В средата на класацията е и “Нека говорят” на Росен Петров (рейтинг 7,51, за сравнение “Без дрехи” има рейтинг 9,69). Но и Росен напоследък не оправдава очакванията, които му бяха възложени.

Телевизиите са вече прекалено лесни за чорбаджиите си. Те трябва да контролират само новините, откъдето минава единственият важен трафик на влияние, на ритници и подаръци – заслужени или не. Не им е нужно да се занимават с вироглави водещи.

Питаха ме тия дни какво мисля за медиите. Помислих и реших, че днес за тях свободата е още по-неясно понятие от вчера. Всеки я използва както намери за добре или както прецени съответният собственик в зависимост от обичайната си сутрешна параноя.

Доста предавания инфантилизират всичко, до което се докоснат, при това имам предвид предавания с претенции. Те са заети предимно да принасят жертвоприношения пред олтара на поредната истина – под диктовката на също тъй инфантилни политици. Заради всичко това те нямат сериозен ефект върху публиката, тя не им вярва, може донейде да се забавлява с лъжепретенциите за сериозност, но нищо повече от това.

За “Панорама” съм писал и друг път, че в нейната природа е заложено да бъде третият тестикулна властта. Сега дори това не е единствената причина за слабия интерес към нея – понеже вече всички се усукват около властта. Дори комедийни предавания се занимават с Бойко, шаржират го – обаче лъстиво, с неприкрита любов, актьорите са откровени негови апологети. Например Любо Нейков е давал интервюта, преливащи от фонтани любов.

Практически публицистиката вече е в обоза на телевизионните жанрове. Публицистичните предавания са просто едни пощенски кутии, политиците дори са наясно, че те са стока с ограничена консумация, но се явяват там, за да отправят съобщенията си към своите опоненти. Сами се обговарят, публиката е напълно безчувствена към тези предавания.

Днес няма нито една фигура, която да предизвика миграция на зрителите – от едно предаване към друго или към друга телевизия.

В Топ 50 присъстват редовно новинарски емисии, и все на Би Ти Ви, разбира се. Но в този интерес също се крият опасности. Публиката приема новините като стриди – а те не са за всеки стомах. Тя е оставена сама под въздействието на суровата новина – често няма кой да я коментира или да проникне зад очевидното, понеже то много рядко съдържа цялата истина.

Един гламав репортер с користните си или просто глупави послания лесно може да създаде определени настроения в публиката.

Би Ти Ви практически е извън всякаква конкуренция. Ако цифрите ви отегчават – прескочете ги, но те доказват смазващото й превъзходство.

Февруари. От Топ 50 предавания 38 са на тази телевизия. Първите 20 – също са нейни. Общият рейтинг на нейните предавания е 476,05%. Нова има 9 предавания в тази класация и общ сумарен рейтинг 72,54%. БНТ – 2 предавания с общ рейтинг 14,77%.

Март. Би Ти Ви е с 44 предавания в Топ 50. 20 от първите 20 предавания са нейни. Сумарен рейтинг – 578,28%. Нова – 2 предавания в класацията и общ рейтинг 16,27%. БНТ – 4 предавания и 35,49%.

Април. Би Ти Ви е с 39 предавания в Топ 50. 18 от първите 20 предавания са нейни. Рейтинг – 423,44%. Нова – 7 предавания, от които 6 са филми. Рейтинг – 49,12%. БНТ – 2 предавания (един филм) и 11,76%.

Май. Би Ти Ви е с 40 предавания в Топ 50. С 20 в първите 20 предавания. Сумарен рейтинг – 439,19%. Нова – 4 предавания (2 филма и “Сделка или не”). Рейтинг – 22,28%. БНТ – 3 предавания (от които 2 филма). Рейтинг – 22,22%.

Очевидно е, че Би Ти Ви има силата на опустошителен ураган.

Добре или зле е това?

Кеворк Кеворкян

В. Труд