Опозиция „в името на народа”, докато се доближат до позицията да засмучат „вимето на народа”

В такива като тези пролетни дни, преди 135 години заседава Учредителното събрание, което узаконява един парадокс в нашия обществен живот: форумите на единението да разединяват под лицемерното прикритие на „изповядваната традиция:: „Съединението прави силата”!

Ние нямаме гражданския навик да се обръщаме с трезв поглед назад и да правим изводи от уроците на историята. Самите „уроци” са писани историографически, без сериозни и обективни анализи, с открита демонстрация на класово-партийния подход.

Началото на разединението, което е било неизбежно поради самият характер на състава на Учредителното събрание, се поставя на 7 март 1879г., когато на неговото поредно заседание се взема решение да се учреди Комисия, която да докладва пред Събранието съображенията си по предложения от Петербург Органически Проектоустав. Предложението е отправено от д-р Константин Стоилов, 26- годишен млад мъж, завършил блястящо само преди две години право в Хайделбергския университет и усъвършенствал знанията си една година в Прага и Париж. К. Стоилов предлага да се избере една комисия, , която да състави „точно понятие за главните мисли”, залегнали в основите на Проектоустава, като наред с това „ги освети с наука и опита от живота”.

Нашата класово-партийна историография наби в тъпите ни глави мнението, че искането да се учреди такава комисия е добре замислена от „старите консерваторите” (Учредителното събрание е заседавало само половин месец, а вече има „консерватори”!! Детето се родило с мустаци!!) машинация, която е имала за цел да осуети приемането на предложения от русите проект като „прекомерно либерално-демократичен”. Нито проектът на русите е бил „прекомерно либерално-демократичен”, нито пък Докладът на Комисията дава основание да се направят такива изводи, но нашите „историци” правят. Единствено Мария Манолова, специалист по история на Българската държава и право, от чиято книга „Създаване на Търновската конституция” ( изд. БАН, С., 1980г.) е подбран материалът за този реферат, се отнася достатъчно добросъвестно и в някои моменти позволява на читателя да се усъмни в почтеността на нейните колеги.

Вие сам разбирате, че когато пред една неграмотна в политико-правно отношение аудитория, каквато е била по-голямата част от тези 230 строители на съвременна България, Бащите на нашата Конституция и държавно правен ред (неволно си спомням за дейността на бащите на американската конституция и тяхната Декларация за независимостта на САЩ), се спомене за „наука”, то тя незабавно се хваща за пистолета, ако й е умрял …я.

Така се случва и у назе. Народните трибуни, хора надхвърлили средната възраст – Петко Славейков, Драган Цанков, Поменов, Петко Каравелов, които по-късно ще оглавят така нареченото „движение на младите”, на „критикарите”, на „опозицията” срещу разума, отказват да участват в работата на Комисията въпреки най-любезните и ласкави покани. Не някой друг, а известният, както казват „историците” консерватор Димитър Греков моли представителя на „крайните”, както ги нарича Дондуков, П. Каравелов да не се отказва от участие в Комисията, тъй като за нейното дело се изискват „способности и светъл ум, а г-н Каравелов притежава и едното и другото”.

Нещо повече: самите руси, в лицето на Лукянов и самият Императорски комисар Дондуков, които уж ни „пробутват” този „прекомерно либерално-демократичен” проект, изразяват пълна подкрепа към идеята за учредяване на комисията.

Защо тези „народни трибуни” отказват да участват в работата на комисията?

Мотивацията за избор на Комисия е засилена с доводите, че работата, която има да върши Събранието, е „работа научна, работа академична”, което, съвсем обяснимо, хвърля в страх и паника онези, който са далеч от такива способности и трудно ще се съгласят да ги придобият, „да се учат” в процеса на високоотговорната творческа държавно правна работа. Стресиран по подобен начин, посредственият интелект мисли само за оцеляването на своя авторитет, „мигом се събира се в глутница” и заема кръгова отбрана. Ето защо и Др. Цанков, верен на своя „практически усет”, оспорва мнението, че „най-добрият закон се основава на науката”.  Ни в клин, ни в ръкав той глаголства: „Законите трябва да се разглеждат от народните представители, а не от учени комисии.” Като че ли някой е поискал да изземе функциите на народното събрание, а не да улесни неговата работа!! Но демагогът в него продължава да лицемери: „За един народ тоя закон е най-добър, който е за него и който той одобри.”

Демагозите, за да яхнат народния гръб, използват един изтъркан трик: плашат народа с „учените глави”, които могат да го измамят. Същевременно тези демагози поднасят цветя всяка година пред паметника на Левски и се кълнат в неговото свято дело, а забравят казаното от него в писмото му до Филип Тотю в Одеса от 1 март 1871г.: „Сякак се случва, на всичко тряба да бъдем осторожни умно. Има много по-умни, но страшливи. С такива се постъпва другояче. Такива тряба  да бъдат около нас, да се съветуваме от тях, пък ний да извършваме. Тогава заслугата ни е равна, защото и тий без нас не можат, па и ний без тях. Това, братя, трябва да ни бъде сякогаж на умът, та да подаваме пример. Ний ако бъдем таквиз, тогава никой не ще смее да възгордее себе си, за да се раждат вражди между ни, от каквито е пропадало отечеството ни. Имаме хиляди примери.” Отказът на Др. Цанков и другите като него от участие в тази комисия и представените от тях доводи са един от тези „хиляди примери”, които е имал предвид Дякон Левски.

Страхът, че „учените комисии” могат да изместят народа (един илюзорен страх) и да го лишат от правото му сам да се разпорежда със своите съдбини, е основното съображение, на което се гради неговият отказ да влезе в състава на предлаганата комисия. Докъде е стигало това опасение може да съдим от поведението на Помянов, по-късно докладчик в комисията, който също се страхува да участва в нея, тъй като желанието му било, както заявява той, „да има пълна свобода да критикува делото на комисията”.

„Да има пълна свобода да критикува делото на Комисията!!!” Това е една много удобна позиция. Известно е, че от бездарните писатели се пръкват най-яростните литературни критици. Винаги ще се намерят ескимоси, които да дават съвети на жителите на Конго как да прекарат големите горещини! Не знам какво правиш и защо го правиш, но виждам, че не го правиш както трябва. В шахматната игра, когато на таблото са останали само простолюдието и лидерите, т.е. пешки и царе, а фигурите, с характерните за тях всевъзможни сложни ходове, са „избити”, победата в боя често зависи от това, кой цар първи ще застане в „опозиция” – едно положение, от което винаги можеш да парираш всеки ход на противника, което в крайна сметка, използвайки стратегическия принцип "тише едешь – дольше будешь!" и "не спешить!" ще те доведе до победата.

И нашите родни политически играчи на голямата шахматна дъска избират тази опозиционна тактика: не можещи и нямащи ни силици, ни образованийце, ни интелектуална практика да сътворят що годе политически документ, издържан в научно отношение, те заемат позицията на вечните критикари „в името на народа”, от позициите на защита народния интерес.

Опозиция „в името на народа”, докато се доближат до позицията да засмучат „вимето на народа”!

Напразни остават увещанията на Марко Балабанов, един от бъдещите „консерватори”, към Цанков и Помянов и уверенията, че „всестранното обсъждане на устава е възложено на Събранието” и че само то е в правото си „да приеме или отхвърли туй, което му се предлага от Комисията, и че ако това не стане така, то и другите членове на комисията биха се отказали, ако трябва да мълчат при разискването на изработеното от тях дело”.

Нищо не може да убеди хитрите политически магьосници, предвкусили бъдещите министерски постове и държавни почести, след очертаващата се политическа буря, гръмоотводи на която могат да бъдат само разработките на въпросната Комисия. Само трябва да се постегнат отборите, да нагнетят напрежението, да сгъстят облаците, да се събере много, много „въздух под налягане”  за насочване в „правилната посока” и … повече гръм и трясък,  а това най-добре се върши тайно и скрито, използвайки откритата, „вятърничавата” позиция на добронамерения противник.

След всичките тези, останали без внимание разяснения, народните представители пристъпват към  избор на комисия, като определят срок за представяне на рапорта и да бъде 21 март. За членове на Комисията биват избрани: К. Стоилов, М. Балабанов, Т. Икономов, Ил. Цанков, Негово Преосвещенство Климент, Гр. Начович, Д. Греков, Негово Високопреосвещенство Симеон, Др. Цанков, Хр. Стоянов, Андрей Стоянов,  Горбатов, Даскалов, д-р Вълкович и К. Поменов. Както виждаме някои членове са включени в нея въпреки тяхното желание. Но ГЛАС  НАРОДЕН…

КАК РАБОТЯТ ОБАЧЕ?

Никола Ников