ОПИТ ЗА ОБРЕЧЕНО НА КРАХ ЧЕКИРАНЕ НА ВЕСЕЛИНА ТОМОВА. ВЕСЕЛИНА ТОМОВА НЕ МИ Е БЕЗРАЗЛИЧНА И МОГА ДА СИ ПОЗВОЛЯ ДА АДМИРИРАМ КУРАЖА И. РАЗБРАХТЕ ЛИ, СМЕЛЧАГИ? АКО НЕЩО ИМ КАЖЕШ ЗА ЧЕСТ, ГЛЕДАТ НА ТЕБ КАТО НА ИДИОТ

Малко със закъснение прочетох публикацията на Веселина Томова, касаеща срещата й с главния секрeтар по вътрешна политика в президентската власт и първо се сетих за библейските слова:

„Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците и тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12)

Дали, когато днес си минал през ритуала на масонството или друго потайно общество, можеш да се считаш за богоизбран, за източник на духовна светлина?

Не, не бих се втурнал да се взирам в тази бездна на суетата, която се вижда като Олимп на духа, но не и като лоено разложение на нравите.  

„Ако попаднете в капана на идеята, че най-важното е какъв образ градите пред света, вие стъпвате на опасен път“ – беше казала шармантната френска актриса, носител на орден за изкуство и литература – Жана Моро.

Твърде много хора днес се вълнуват повече за репутацията, за имиджа си, отколкото за състоянието и повика на съвестта си.

Един празен разговор откъм съдържание, изпълнен с надменност и опит за обречено на крах чекиране на Веселина Томова.

Знае се, че ДАНС са длъжни да захранват министър-председателя, президента, председателя на народното събрание с информация, но има една тънка линия, на която малко се обръща внимание.

Една е информацията, излизаща от ДАНС към съответните властови учреждения, съвършено различно е състоянието на данните в оперативното стопанство на съответните звена в Агенцията, разбира се, ако там работят стойностни оперативни работници в професионален и в морален план.

Най-честия аргумент на оправдание за това, меко казано, разминаване, е достоверността и проверката на данните.

Но има и ред други съобръжения.

В контраразузнаването не съществува понятието „обичаш“ или „не обичаш“, „харесваш“ или „не харесваш“.

Има само една релация:

– целесъобразно или нецелесъобразно.

В случая, разговорът между Томова и президентския секретар е изцяло загубен, не само в това професионално отношение, но и чисто човешки.

Адмирации за Томова, че остава с уважение към институциите, както и към нечия обидчивост, принципа на поведение, приело да изпълнява ролята на „умряла лисица“, но не и на умряло самочувствие спрямо нея.

Точно това самочувствие, за съжаление, или за радост на мнозина, както се вижда, се оказва неподготвено за среща с познанието й на разследващ журналист, а и с проницателното й съзнание.

“ – Много странно! Аз искам среща с президента и с шефа на ДАНС, а се срещам с … Вас! – изстрелвам.

– Те се пазят… – изрича Копринков.

-Пазят се от мен, така ли?

-Не, нее… – на това място Копринков нещо се опитва да каже за „техните хора“, „вашите хора“ – объркана работа…“

Когато правоохраняването се сноши с най-долнопробните проявления на политиката, както и с потайната същност на организираната престъпност, се утвърждава  характер на мерзост и безчестие във властта.

В системата на правоохраняване има един утвърден навик, от години насам – при проблеми и неудачност да си крие главата, а да си обръща задника.

И в много случаи главата и задника си сменят местата твърде бързо.

На този принцип би завидяла дори византийската лукавост в стремежите си за установяване на пълен контрол.

Основа на нравствеността е дългът, а не интересът, отбелязва Кант, та се зачудих, кое е продиктувало срещата на секретаря с Томова?

Чия целесъобразност, ако някой изобщо е мислил за такава?

Дългът или интересът отвори път за нея?

Все повече се убеждавам, че продажността, както и корупцията в ерозията на системата, не би могла да съществува без да угоди на „правилните“ външни и вътрешно – икономически фактори.

Тя е невъзможна, ако не се обгради с послушници, при това с нисък интелектуален капацитет и с поцинкована нравственост, жадна да дрънчи в сребролюбието си с всеки негодник.

– „Как да преборим корупцията?“ – пита секретарят по вътрешната политика на президента.

Бих му отвърнал с думите на Михаил Литвак:

– Не се учи на навигация по време на буря!

Първо е късно, второ е унизително и трето е недостойно да задаваш подобен въпрос, на който и да е български гражданин, когато си на подобен пост.

Ако ти не знаеш как да се справяш с корупцията, не ти е мястото там.

Възможно ли е да пледираш за борба с корупцията, когато сам (волно или неволно) си вкарал корупцията във властта, при това в онези звена на държавния апарат, които имат задълженията да я разкриват, предотвратяват и пресичат.

Справедливостта наистина се оказва вечната бегълка от лагера на победителите.

Който й да вземе властта у нас, през последните 30 години, каквато и коалиция да застане на победния политически пиедестал, справедливостта ги лишава от присъствието си.

В наше време, някои хора искат да направят неприкосновеността пожизнена за тях и ако е възможно, да се предава по наследство.

И тази трагедия е неспирна, изпълнена едновременно с наглост и цинизъм.

За съжаление, както мъдростта споделя в откровенията си – във времето трагедиите се повтарят като фарс.

Тези, които правоохраняването ловеше преди години, сега са уважавани хора.

И не само това, но и ни учат как да живеем.

А за капак, твърде често, ръководството в правоохраняването е готово на какви ли не компромиси с правомощията си, със законовите норми и задължения, със съвестта си, в името на материалната и кариерната полза, сложно оплетена в низостта си с тях.

Ако нещо им кажеш за чест, гледат на теб като на идиот.

Все повече започвам да се питам: – Защо служих?

Какво постигнах с това?

И не мога да намеря отговор.

Несъмнено, да си индивидуалност в този свят е най-голямата смелост.

Тази дързост изисква да стъпиш на възможно най-голямото безстрашие.

Емоциите погубват оперативния работник и в никакъв случай не бих си позволил да им дал глас.

Веселина Томова не ми е безразлична и мога да си позволя да адмирирам куража й.

Тя е сама на журналистическото поприще и на мнозина не е безразлична.

„Ама тя писа за вас какви ли не простотии, изкара ви страхливци… какви ли не…“ – казват мои бивши колеги.

Оперативният работник няма правото да се обижда и още повече няма правото да изоставя тези, от които е търсил съдействие в дейността си и разбиране в работата си.

Разбрахте ли, смелчаги?

А вие, уважаеми, настоящи колеги в ДАНС, добре запомнете това.

Безличният от вас ще наброи годините за стаж и ще се пенсионира, безпроблемно, в доволството си.

Идеалистът ще го продадат.

Точно тези ръководители, които са го молили… да, молили са го да им помогне да върнат държавността у нас.

Молили са и са лъгали в продажността си.

Да не мислите, че тези, които сега се пънат да изглеждат предците, ратуващи за държавност, са асовете в това благородно на вид дело.

Казват, че всички грехове са опити да се запълни празнотата ни.

Все повече се уверявам, че властта ни е пълна с празни хора.

И празнотата никак не им е чужда.

Няма нищо в тях.

Способни са само на едно – на грехове.

И те не секват…

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС