Опашата лъжа е, че България не притежава ядрени оръжия

Циреят с високият рейтинг на Българската армия се пукна. Цялата продължителна PR-акция за нашата славна и добра армия се срина. Без да съм желал това очаквах деня, в който корумпираната, безотговорна и некомпетентна политическа и професионална върхушка ще се издъни. Сега страховете ми са как ще продължи Българската армия нататък. След издънката на всички министерства, беше закономерно това да стори и МО. Издънката беше гарнирана с множество смехотворни изявления и клетви на /без/отговорни фактори като министър Цонев, министър Етем и прочия сган от МС, Президенство, МЗ, МОСВ, МВР, Гражданска защита и др. и др. Министър Цонев се изцепи, че сигурността на складовете е била доказана с факта, че 20 тона тротил са изгорели, а не са избухнали. Той за идиоти ли ни има?

Това, че не са избухнали е една огромна случайност. Но защо са се подпалили? Това е въпросът.

Възникват и други въпроси. По радио “Хоризонт” о.р. генерал-лейтенант Цветков ясно и точно каза, че още през 2006 г. са дали ясна и точна оценка на всички стари складове за боеприпаси и взривоопасни вещества. Защо за 2 години не са предприети никакви мерки? Кой ще понесе отговорността? Защо не заваляха оставки от най-ниско до най-високо ниво? В същото време ВСИЧКИ!!! контролни органи се надпреварваха да пищят по медиите, че няма нито една норма за замърсяване, която е превишена. Тук възниква един много смешен въпрос: На полигона в с. Змеево, където се унищожиха хиляди пъти по-малко боеприпаси се получиха тежки последици за природата и хората. Как ще обяснят това тези дърдорковци? Нека т. нар. “фактори” да дадат обяснение какви вещества са експериментирани и унищожавани на полигона. Въпросът е дали това ще бъде последната или поредната катастрофична ситуация?

Какво имам предвид?

И досега официално се приказва, че България не е притежавала ядрени оръжия. Това е една голяма опашата лъжа.

В България имаше четири бригади, притежаващи ракети и ядрени бойни заряди. Създадени са през 1968 като АПРБ/Армейски подвижни ракетни бригади и към тях АПРТБ /Армейски подвижни ракетно-технически бази/.

Те са:

-За Първа армия-до гр. Самоков.

-За Втора армия край гр. Карлово и гр. Баня в местността Марино поле.

-За Трета армия край гр. Ямбол в местността Кабиле.

-Ракетен полк за резерв на Главното командване край с. Телиш.

Преди това е създаден НУЦППРС /Национален учебен център за подготовка и преквалификация на ракетни специалисти. Той се ръководи от съветски военни специалисти, т. нар. “съветници”.

След обучението са доставени мобилни ракетни системи “СКЪД” 8К11 с далекобойност 170 км. Впоследствие са заменени с усъвършенстван модел “СКЪД 9К14 с далекобойност 300 км. Тези ракети са пригодени да носят ядрени бойни глави до 100 кт. И са на мобилни установки. По-късно се доставят за ракетните дивизиони към мотострелковите дивизии и танковите бригади ракетни комплекси Р 65/ФРОГ/ с далекобойност 65 км и тактически ядрени бойни глави. Ракетите в Телиш са заменени с оперативно-тактически ракети СС 23. Те са мобилни с далекобойност над 400 км и ядрени бойни глави.

След подписването на САЛТ-1 при изключителна секретност Живков и МНО организират подбор на верни специалисти и изграждането на три строго секретни склада за съхранение на ядрени бойни глави за тактическите и оперативно-тактическите ракети.

1.С. Гуцал. На 25 км от г. Самоков, където се намира ракетната бригада.

2. Местността “Паниците” между г. Карлово и г. Калофер за ракетната бригада в Марино поле.

3. На възвишенията “Бакаджиците” до църковния параклис за ракетната бригада в с. Кабиле, Ямболско.

Ядрените бойни глави, съхранявани в тези складове са от 5, 20 и 100 килотона. Съхраняват се и ядрено-минни фугаси от по 0,5 кт. За нуждите на всички ракетни поделения на БНА в района на с. Осетеново до г. Калофер е изграден подземен склад за съхранение на твърдо и течно ракетно гориво. Строителството на тези обекти се възлага на ген. Инж. Дичо Дичев-син на бившия началник на ДС и бивш партизанин Димо Дичев. Според документите зарядите са изтеглени след 1989 г., като са оставени само няколко заряда за ракетите СС 23 в Телиш. Изградена е баз за съхранение и доставка на тактически и оперативно-тактически ракети.

При изграждането на трите големи язовира на р. Арда-“Студен кладенец”, “Кърджали” и “Ивайловград” са построени шахти за ядрено-минни фугаси. В случай на война или тежки инциденти тези фугаси по специална схема трябвало да бъдат взривени и да унищожат живата сила и техника на НАТО в северна Турция и североизточна Гърция.

В ГЩ на МНО е създадена специална група от руски “цивилни” специалисти, които отговарят за подземните складове за ядрено оръжие.

Те живеят в Пловдив и са разделени на три групи. При случай те незабавно трябва да бъдат отведени по места и да поемат оръжията. За отговорник по линията на ВКР при МО е назначен полк. Георги Цветанов Симеонов. /За него ще се наложи при подходящ случай да напиша много любопитни неща./

В същото време са построени подземни градове за висшата комунистическа номенклатура. За местоположението, строителите и жертвите на тези строежи ще напиша по-късно, тъй като това няма пряко отношение към въпроса на тнази статия.

В БНА имаше и химически войски. Тези войски освен за борба с химическото оръжие, трябваше да унищожат врага с химически оръжия. Говореше се и за бактериологическо оръжие. Няма да навлизам навътре в тези проблеми, макар че това оръжие не е по-малко опасно от ядреното. Просто искам да задам един единствен въпрос на българското поритическо ръководство на страната в момента. Този въпрос е особено актуален сега, след експлозията на боеприпасите край село Челопечене, квартал на София, където живеят над два милиона нищо неподозиращи хора. Президентът като главнокомандващ и правителството трябва да отговорат подробно и отговорно на този въпрос:

КАКВО Е НАПРАВЕНО С ЯДРЕНИТЕ, ХИМИЧЕСКИТЕ И БАКТЕРИОЛОГИЧЕСКИТЕ ОРЪЖИЯ БАЗА ПО БАЗА НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ? ИЗВАДЕНИ ЛИ СА ЯДРЕНО-МИННИТЕ ФУГАСИ ОТ СТЕНИТЕ НА АРДЕНСКИТЕ ЯЗОВИРИ?

Николай Колев-Босия