“Октопод”-ът и премиерът се скачиха в битката за президент
Преди дни Алексей Петров заяви, че в личен план ще бъде мотивиран, ако Бойко Борисов се кандидатира за президент. Мотивиран за какво? Петров също обяви претенциите си за най-високия държавен пост. А специфичната мотивация идвала от това, че Борисов “трябва да бъде спрян, защото е необходимо да изпълни обещанията си към хората като премиер и не бива да търси спасение от некадърното си управление в президентската институция”. Не е новост, че бившият домашен Арестант №1 и Политик №1 отдавна общуват, чрез медиите. Двамата си подават реплики, почти по начина, по който доскоро приятелски са си разменяли sms-и като “Закъснявам, успах се”.
Явно е, че през медиите те си разменят задкулисни знаци
И, може би последното изявление на бившия съветник в ДАНС е подобен знак. Той уцели точния момент или, по-скоро, подаде топката по много умел начин. Ден по-късно вътрешният министър и шеф на щаба на ГЕРБ Цветан Цветанов, накрая потвърди очевидността, че Бойко Борисов е един от тримата най-вероятни кандидати на ГЕРБ за президентския пост. Пасът на Алексей Петров и последвалото тестване на почвата за инициативата “Бойко – президент” идват във време, когато другите сериозни играчи в политиката все още крият или се колебаят около кандидатите си. Сините извадиха своите претенденти, но извън всяко съмнение, е че те няма да бъдат сериозен фактор в предизборната кампания. Така както и Волен Сидеров през 2011 година ще е в графата “И други”. БСП се колебае по формулата и личността на кандидата, а ДПС дава сигнали, че вдига цената си за втори тур. Обратно на БСП, която е партия, търсеща кандидат, Меглена Кунева пък е кандидат, търсещ партия. Бившата еврокомисарка вече показа, че едно НДСВ й е тясно. Тя желае да разшири ветрилото от формации, които да я подкрепят като независим претендент. Във времето на това чакане Кунева също засега е извън президентския тепих.
При тези неясноти е много вероятно именно диалогът “Борисов – Петров” да запълни вакуума в кандидат-президентското говорене,който се дължи на липсата на други позиционирани играчи на терена.
Разбира се, логиката говори, че бившата барета трябва да е по-мотивиран от съперничество с вътрешния министър Цветанов. Защото той не просто го обяви за главатар на родната мафия, стоварвайки му всички възможни обвинения, но си изгради рейтинг и кариера, благодарение на операция “Октопод”. Тя изстреля невзрачния чиновник от МВР до висотата на пръв борец с престъпността и любимец на народа. Вярно, за кратко.
Именно това поставя въпросът защо Петров е по-мотивиран от противостоене не с личния си душманин, а с Борисов, който в миналото е бил негов колега, съдружник и партньор по карате. Отговорът на този въпрос може да се търси на много места. Както в дълбините на тези старателно укрити истини от миналото на двамата, така и в ролята на Петров като съветник в спецслужбите по времето на премиера Станишев. Може би, съперничеството и мотивацията идват от времето, в което Петров осигури на Борисов най-ценния коз срещу съперника му Сергей Станишев и бе награден с почетната титла “съвестен гражданин”. Дали през някой тези периоди в тандема “Борисов – Петров” не се е появило предателство, което тежи и мотивира отношенията им? Някога, може би, ще разберем, но вече е явно, че за Алексей Петров Цветанов е ниска топка. Всъщност, той е такъв, защото дори бегло вглеждане в типажите на Борисов и Петров показва, че те са политици-близнаци, хора със сходна съдба, професионална подготовка, хобита, интереси, профил и манталитет. В този смисъл, бившият съветник в ДАНС, може би, намеква, че иска да се пребори със своя политически близнак, а не с неговия верен оръженосец. Нещо в смисъл на това, че Цветанов заслужава за опонент оръженосеца на Петров. Например, Яне Янев.
Един бегъл анализ на биографиите на Бойко Борисов и Алексей Петров показва, че те наистина имат поразително сходна съдба
И двамата са от малки населени места, макар и с различна отдалеченост от заветната София, която е мястото, където могат да осъществят детската си мечта – да влязат в “органите”. И двамата стигат дотам, макар и на различни места – единият в елитните части на антитерористите, а другият – в пожарната. И двамата, макар да имат някаква принципна несъвместимост със системата около произхода им, се вписват много добре в нея – единият като служител на Държавна сигурност, а другият като верен партиен член, който дори отказва да се деполитизира. И двамата поемат пътя на частния бизнес от времето на първоначалното натрупване на капитали, при това в неговата “силова” част. И двамата са достатъчно познати, а и достатъчно познават, всички основни лица на този икономически преход. Дотолкова, доколкото и двамата освен, че са част от този бизнес, са и част от двете прослойки дали генезиса на българските групировки – спорта и кохортата дребни служители на някогашната система за сигурност, които след 10 ноември изневиделица се оказаха без работа, но и без втълпяваната от комунистическата пропаганда система от ценности.
Още във времето, в което обикновените силоваци се занимаваха с едни специфични неща, двамата показват афинитет към обществения живот и за близост поне с подножието на политиката. Там пръв е Бойко Борисов, който се стреми да трупа популярност, охранявайки ВИП-персони като Тодор Живков и Симеон Втори. Алексей Петров пък се отърква във властта чак в края на миналия век, когато става секретен сътрудник на службите по времето на Иван Костов.
И двамата имат своя период на изстрелване
Бойко Борисов изненадващо заема поста главен секретар на МВР при царското управление от позицията на личен бодигард на новия премиер. Борисов успява да се измъкне от сянката на тази като цяло професионално ориентирана длъжност. Борисов отказва да се съобрази с това, че преди и след него, главните секретари мълчат, а говорят министрите. Това прави така, че Борисов с усиленото си медийно говорене придоби много по-широка власт от формалната власт на позицията му, превръщайки се в лице на МВР на фона на не дотам амбициозния министър Петканов. Алексей Петров бе сочен за шеф на една от спецслужбите още тогава, но атентат срещу него го осветява и проваля назначението. По-късно Петров става и съветник в ДАНС с огромен неформален властови ресурс. Така и той, също като Борисов, се превърна в публично лице и символ на ДАНС, граден върху ореола на тайнственост и лишен от логореята на своя някогашен съотборник.
Прави впечатление и взаимната заменяемост на съдбите на двамата. Ако през 2001 година Бойко Борисов бе “осветен” по начина, по който Петров бе осветен при инициативата за издигането му за шеф в ГДБОП година по-късно, то назначението му за главен секретар щеше да бъде провалено. Той щеше да остане му в системата, но в нейната непрозрачна част – таен агент или таен съветник на Царя в тези области. По същата логика, ако бе станал шеф в службите, Петров можеше да претендира за част от натрупаната слава на Борисов и да “открадне” за себе си част от общественото очакване за човека с твърдата ръка.
По същия начин сходното минало можеше да изиграе лоша шега на днешния премиер. Той можеше да стане жертва на толкова успешната формула, която Цветанов наложи в публичното пространство. А именно – босът на мафията е бил човек, стоял близо до върха на службите, така че да улеснява мафиотските си дейности. Това бе логическият конструкт, който Цветанов използва, за да обвини Петров във всички възможни грехове и престъпления. И то до степен, че в момента всеки познава Трактора като универсален злодей, но никой да не може да си спомни конкретно какво се предполага, че е извършил.
Безспорно, и Бойко Борисов можеше да попадне в подобен капан, ако някой аналог на Цветанов бе решил да действа така.
Защото премиерът има абсолютно същите характеристики като Петров – той е едно от “добрите момчета” на прехода, той е бил в службите, мотал се е около политиката (че дори и около обкръжението на Тато за разлика от Трактора, който е бил обикновена барета). Тази пропагадна смес един ден можеше да роди образа на универсалния бандит и виновник за всички проблеми в държавата и за Борисов, но просто той е имал
по-добрия късмет от двамата
Алексей Петров и Бойко Борисов са кандидати-близнаци и заради още една причина. У тях двамата може да се търси генезиса на ченгеджийницата, която завладя дневния ред на обществото ни. Навремето Борисов, а по-късно и Петров с работата си в ДАНС, ставаха генератори на огромно количество сюжети от тази сфера. Те продължават и до днес, чрез замерянето със СРС- та, например. В този смисъл, един кандидат-президентски дебат между тях ще е поразителна гледка – може би те ще говорят на един и същи език – езикът на задкулисието на спецслужбите, езикът на взаимните намеци, обвинения и опити за лавиране между заплахата и сделката.
Именно затова ще има две кампании – видима и невидима. Видимата ще е между Борисов и кандидатите на БСП, НДСВ, десницата, “Атака” и т.н. Другата ще е между кандидатите-близнаци.
Теофан Германов