Окончателно ли, НАРОДЕ???
Точно на 3 март в Румъния, чиято твърде съществена роля в освободителното движение на българите от края на 19 век незаслужено мъждука пред нас в могъщата сянка на Русия, обвиниха българския гражданин Петър Зикулов в шпионаж в полза на Русия. Твърденията са публикувани във вестниците „Зиуа” и „ Котидианул”. Те разкриват подробности за личността на Зикулов, който купувал тайни на НАТО и ги предавал на Москва.
Как мислите, дали тайните на НАТО са голяма тайна за Русия в самата България?
В самата България историята отново ни беше показана по познатия от десетилетия начин. Държавната телевизия излъчи „Героите на Шипка”, заснет през 1954-та съвместно с ( както се твърди в официалната програма на БНТ ) Русия! Не със СССР, а с Русия!
Само че танковете, пълзящи по снагата на Балкана, с които филма, посветен на събитията от 1878 г., завърши, си бяха съветски. Наистина, нямаше по-добър начин да се напомни за какви цели се употребява историята от това да се прелее от авторитета на героичната шипченска епопея на съветската окупация на България, представена като повторно освобождение на България.
Защото танковете, които две години след създаването на този филм смазаха унгарския порив за свобода, а през 1968 г. и чехословашкия, са най-яркият, най-стоманеният символ на комунизма, внесен и в България именно с помощта на тези превозни средства. А фактът, че ни демонстрираха тази истина чрез най-важното държавно средство за пропаганда точно в навечерието на 3 март, направо не се нуждае от коментар.
Ще оставя без коментар и още едно сравнение, свързано с 3 март.
В интервю за сайта „Фрог нюз” професор Пламен Цветков припомни отново упорито премълчавания факт, че решението на Берлинския конгрес от лятото на 1878 г., довело до разпокъсването на България, е било предрешено от държано в тайна от самия конгрес предварително споразумение между Русия и Великобритания. Тайният договор носи названието „Солзбъри-Шувалов” и е доказателство за бутафорния характер на Санстефанския договор от 3 март същата година, който и без това е бил обречен на неуспех от липсата на мандат за подобен прочит на резултата от войната, за която пък Русия е била упълномощена на практика от Цариградската конференция на тогавашните европейски Велики сили година и половина по-рано.
Съвсем друго пише във „Военноисторически сборник” през 2003-та ст.н. с. Зорка Първанова. В сборника, под заглавие „Берлин 1878 конгресът на заблудите” , тя твърди, че на преговорите в Берлин „Солзбъри се опитва да се договори с П. Шувалов”. Т.е. Зорка Първанова или не знае за тайния договор между двамата, или е информирана, но предпочита да не го споделя с нас ( защо ли?).
И в двата случая обаче ст.н.с. Зорка Първанова не е права ( така да се каже). Защото незнанието не е оправдание-нито в съда, нито пред съда на историята.
А може би железният Бисмарк е знаел нещичко? Отхвърляйки отговорността от себе си за очебийно несправедливите решения на конгреса, той просто е обвинил Русия, че не е защитила позицията си. И за да покаже, че говори сериозно, възкликнал на всеослушание : „Няма по-голям русофил от мен”.
При толкова много русофилство, което ни залива отвсякъде, не ни остава друго,освен още веднъж да си честитим 3 март: денят на коронацията на руския император Александър Втори, датата която победителите избират за разиграване на сценката в Сан Стефано, а на 5 март 1990 г. Българският парламент окончателно узакони като най-важната за нас.
Окончателно ли НАРОДЕ???
Иво Инджев