Около д-р Никола Генадиев винаги мирише на афери и корупция
Но той е и сред най-големите грешници в родната обществена действителност.
Няма крупна афера от края на 19 и началото на 20 век, в която да не е замесено името му.На финала на живота си д-р Генадиев се изживява като народен месия, призван от съдбата да спаси страната от братоубийствената гражданска война.
Малко преди да засияе отново политическата му звезда е застрелян показно от деец на ВМРО-Димитър Стефанов, като по стар български обичай убиецът не е разкрит.
Размишлявайки върху неговата съдба-на човек ерудит, талантлив, образован, но и много корумпиран и безогледен демагог- Александър Цанков посочва:”Не зная на що се дължи извратяването на характера му-може би на нашите груби, варварски нрави или на завистта, която го озлобяваше и тласкаше в морална безпътица;може би в една по-европейска среда с по-облагородени нрави и той би бил друг.”
Никола Генадиев се завръща със защитен докторат по право от Брюксел през 1891 г и започва стремителна политическа кариера, запознавайки се със Стефан Стамболов.
Всъщност връзката на д-р Генадиев и Стамболов е в резултат на надушена от младия адвокат далавера.
На 1 март 1890г. Никола и Харитон Генадиеви започват да издават в Пловдив първия български всекидневник-“Балканска зора”.
В началото той е балансирано-критичен към режима на Стамболов, ако и да печата панигерици за развитието на стопанстото ни-“Нашите тъкачни фабрики”-от 5-8 юни 1891г., “Нашите опитвания в селското стопанство” –от 14 юни 1891г.
Преломът настъпва след Пловдивското изложение от 15 август-1 ноември 1892 г., на което и д-р Генадиев заедно с французина Годар е атракция, летейки с балон при акламациите на въодушевеното пловдивско население.
Два дни преди да излезе първата одобрителна статия за Стамболов в “Балканска зора”, вездесъщият редактор на “Свобода” Дико Йовев съобщава за промяната, визирайки и нейната цена-6000 лева подкуп, получени от д-р Генадиев.
На 1 октомври 1900г., три дни преди окончателното спиране на вестник “Балканска зора”, в “Малко история” накратко се посочва как е станало всичко:”В края на 1892 г.”Балканска зора” встъпи в един съюз със Стамболов.”Не закачайте мен и аз ще ви помогна”-заявява всесилният премиер.”
След години третият брат-Павел Генадиев, ще се мъчи да изчисти петното на купуването и ще отбележи, че Стамболов всъщност помага на Никола Генадиев да получи 12000 лева от неизплатените реклами, отпечатани през лятото на 1892 г. за Пловдивското земеделско-индустриално изложение.
Павел Генадиев признава политическата сделка на брат му със Стамболов, скрепила и финансовото споразумение:”От продължителния разговор между Стамболов и брат ми проличало, че по всички държавни и политически въпроси мислят еднакво, поради което д-р Никола Генадиев се обяви за негов последовател, какъвто е останал през целия си живот.”
Генадиев за пръв път прекрачва прага на парламента след изборите за 11 ОНС на 28 януари 1901 г и почти непрекъснато е избиран до 1919 г.включително, като не е депутат само в 14, 19 и 20 ОНС.
Заслугите на Генадиев за развитието на България са безспорни, но те са свързани и с поредица от нечистоплътни корупционни прояви, които превръщат името му в нарицателно за политически аферист.
Вестник “Свобода” на 23 юли 1908г. пуска дълъг списък на ” подвизите му”, за да разкрие в грубо негативен план неговата физиономия-“мръсен шпионин на турското комисарство”, “фалшификатор на полици”-6000 лева, ограбил 400 000 лева от “задушевния си приятел бившия министър Манушев от касетката му в Софийската земледелческа банка”, сравнявайки го с прословутия разбойник на печата Дико Йовев-“ако Дико Йовев днес би бил жив, и ние щяхме да го помолим да полее на шефа”.
Поменикът с прегрешенията на д-р Генадиев е много по-дълъг.Той включва и отмъкването на председателския пост в партията на 26 февруари 1907 г.”като безсърдечен пират”, тъй като е бил”единственото бодърставщо лице сред суматохата на убийството.”
Припомняме изобличението на Добри Петков, че на 26 февруари 1907г.от писалищната маса на Димитър Петков Генадиев задига без да му мигне окото партийния фонд в размер на 250 000 лева.Допълваме, че по Деклозиеровата афера от “българското лято” на 1915 година главните житари-аферисти, начело с Генадиев , прибират за себе си 7 милиона лева.Затова и самият Никола Генадиев на 21 октомври 1916 г.получава 12-годишна присъда затвор, но е освободен след пробива при Добро поле на 15 септември 1918 г.и дори оправдан от Върховния касационен съд! Не бива да забравяме и договора от 20 ноември 1899 г., сключен между Стоян Попов, Димитър Петков и д-р Генадиев за експлоатация на каменовъглените мини в Тревненска околия и Селчанска община в Старозагорски окръг за построяване на скандалната жп линия Търново-Трявна-Борущица.
Осъществяването на тази далавера е сред най-брилянтните ходове в дългата брокерска кариера на д-р Генадиев.
Законът за построяване на Презбалканската линия се приема без обструкции на трето четене на Първата редовна сесия на 13 ОНС на 24 януари 1904 г.
Единственият позволил си изказване тогава е депутатът Вълко Нейчев, протестиращ, че някой му е задигнал от бюрото разглеждания договор:”Аз протестирам против хайдутлука в Народното събрание и не мога да стоя на стола си без книжа.
Протестирам и прося от председателския стол да се намери тоз хайдук, който се подиграва с депутатите.”
Законът дава пълномощия на правителството на Рачо Петров да строи линията за държавна сметка.
Опозиционната Демократическа партия предлага линията да мине по Хаинбоазкото трасе, което е по-близо до главните каменовъглени басейни.
Това дава възможност за по-леко осъществяване на строителните работи, което практически и икономически е по-изгодно за държавата, като не се забравя и съкращаването по стратегически причини на разстоянието до южната ни граница.
Вестник “Пряпорец” изилиза с две статии по въпроса, публикувани на 15 и 25 юни 1905г.
Правителството обаче не взема под внимание опозиционните забележки.
Договорът за построяването чрез общо предприятие на линията Търново-Трявна-Борущица започва да се гледа на третата редовна сесия на 13 ОНС на 31 октомври 1905г., като пренията продължават до 4 ноември, когато е приет.Той е сключен на 21 юли 1905 г, а одобрен от МС на 24 октомври с.г.
Контрактът е подписан между министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията Тодор Гатев-който по-късно ще се обяви срещу него!- и от ловешкия предприемач Христо Никифоров, който е повече от ясно, че е подставеното лице.
Всичко обаче е изпипано по правилата.
На 20 юни 1905г. е проведен предварително обявения от правителството търг.
Христо Никифоров се състезава с още 4-ма конкуренти, предлагайки най-атрактивната цена от 14,644,985 златни лева.
Най-близка до него е офертата на Иван Златин-14,890,000 златни лева.
Логично е правителството да сключи договор именно с ловешкия предприемач, като се задължава да му изплати посочената сума, след изпълнение на задълженията му.
В заседанието на парламента на 4 ноември търговският министър Никола Генадиев неволно посочва механизма при сключването на сделката.
Той високопарно заявява, че кабинетът е искал да има работа “с един сериозен предприемач”, който дори се съгласява, заедно с останалите четирима участници в конкурса да внесе предварително депозит от 500 000 лева.
След това чистосърдечно си признава, че Министерският съвет назначава комисия за преработване на поемните условия, която се оглавява от самия него.
Комисията привидно включва авторитетни имена като главният прокурор в Касационния съд Данчев, председателят на Сметната палата Йов Титоров, както и двама инженери.
Целта на комисията е “да знае в какво се състоят пренията и защо се е стигнало до такива поемни условия, при които могат да възникнат рекламации за 5-6 милиона лева”.
Това уточнение е много важно, тъй като още в дебатите на 31 октомври опозиционният депутат-радикалдемократ Нейчо Цанов изчислява, че ако линията мине през Хаинбоаз би струвала 16 млн.лева, докато правителственият вариант би я оскъпил до 25 милиона лева.А тъй като тази разлика ще увеличи и цените за превозване на стоки и пътници, ежегодната загуба за българската търговия и общество ще стигне 500 000 лева и повече.
Става напечено и това налага директната намеса на Генадиев на 2 ноември 1905 г.
За да се защити правителственият проект, зад който плътно стои и самият той, търговският министър влага цялото си бляскаво красноречие.
Започва с брилянтен автоцитат от предната година, който не е нищо повече от един обикновен софизъм:”Железниците не се строят за през пустини, а за жителите на България;железниците се строят по начин, щото да могат да удовлетворяват максималните нужди на държавата, и през места, по които може да има най-голям трафик.”
Следва вкарване в действие на класическо демагогско заключение:”Допуснете, че няма нито един килограм въглища в Трявна; пак трябва да се разчита, че оттам трябва да мине железницата, защото по тоя път километрическото население е най-голямо”.
Генадиев избирателно цитира френския специалист Делоне, смятащ, че в Тревненския балкан “Има пластове, които са доста богати, но има и пластове, които са доста оскъдни.”
Като коз използва твърдението на французина, че в мина “Принц Борис” разкритите въглища възлизат на около 160 000 тона, а неразкритите “при най-благоприятни условия може да достигнат до 600 000 тона”.
Търговският министър хитро се застрахова, че Делоне прави оценката от 160 000 тона не за целия Тревненски басейн, а само за част от мина “Принц Борис”.
Никола Генадиев отхвърля обвиненията, че Парижко-холандската банка, защитаваща интересите на френския капитал , натиска правителството за сключване на контракта-“Миналата година ви заявих, тази година повторих-никаква банка не е настоявала никога и не е поставяла условие да ни даде пари, ако се строи една железница през Борущица и въобще през Балкана”.
Нещо повече, Генадиев си позволява да попита иронично какви са удобствата на Хаинбоазкото трасе, след като вече са се появили експертни мнения линията да минава през Шипка!
Правителственото предложение е защитено и от военния министър Михаил Савов с аргумента, че то може да не е непременно изгодно за войската, но е в интерес на държавата и от правителствения шеф генерал Рачо Петров.
Премиерът се крие зад военно-стратегическите цели на договора-“линията от Търново трябва да отиде на юг за съединение с онази, която води до Цариград, а пункт до тази линия, близо до границата ни е Търново-Сеймен, та да разберем, че това последното трябва да бъде крайният изходен пункт на едно направление, което трябва да ни служи като ръководяще условие за направлението на една железопътна линия, за каквато тук говорим”.
Намесва се парламентарният тигър, народнякът Теодор Теодоров.Според него”всичките мъчнотии на постройката се отразяват на цената.Така че линията, която сега имаме за 14,644,000 лева до Борущица,за да се изкара за 131 км ще струва 23,376,985 лева.”
Това и кара Теодоров да зададе очакваният въпрос:”Е, добре, от 15 000 000 лева като вземем оценката на инженерите до 23 000 000 лева има 8 милиона лева.Нека тези милиони не бъдат 8; нека бъдат 6, 5.
Но питам аз, защо ще хвърляме тези милиони за една линия, която е по-стръмна, по-дълга и по-мъчно експлоатируема?”
Отново се налага Генадиевата намеса на 4 ноември.И отново той е във вихъра си.
С типичната си ирония той констатира, че вариантите за железницата са станали четири-на правителството, на Теодоров и Стоян Данев-чрез Хаинбоазкото трасе, на Петър Пешев –през Шипка и на депутата Папанчев-“което е особено мнение”-през Сливен за Ямбол или Бургас.
Д-р Генадиев отново защитава правителствения вариант, твърдейки че” железопътната линия през Борущица ще слезе в Казанлъшкото поле и оттам ще върви в Стара Загора и в бъдеще, когато тази линия стане международна, ще се построи друга линия, направо от Стара Загора за Търново-Сеймен”.
Ако се създаде такава линия тя ще има за цел да съкрати пътя между страните, “намиращи се отвъд Дунава и турската столица, следователно тя има за цел да докара трафик на онова парче от Източните железници, което отива от Търново-Сеймен до Цариград.”
Линията не е конкурентна и на отсечката Чирпан-Нова Загора, собственост на Компанията на Източните железници, каквито са изискванията на договора й с българското правителство от 24 юни 1899 г.-“ И понеже не е паралелна, за всеки, който знае малко география, няма никакво съмнение, че нищо от контракта не ни задължава да не строим тази линия.”
След тази блестяща пледоария председателстващият събранието Добри Петков предлага депутатите да одобрят сключения между правителството и предприемача Христо Никифоров договор за строеж на жп линията Търново-Трявна-Борущица чрез общо предприятие а forfait за 14,644,985 лева.
Предложението се приема с болшинство и ръкопляскания от десницата.
Закономерно е след така добре свършената от Генадиев работа- той и съдружниците му според свидетелството на Петър Пешев, дясната ръка на д-р Васил Радославов, да получат от бюджета за 1906 година …19 милиона лева. Никифоров си получава своя дял, а остатъкът прибират Никола Генадиев и неговите съратници.
Както и не е случайно, че след падането на стамболовистите от власт, на 13 май 1911 година тогавашният финансов министър Теодор Теодоров налага запорна заповед за възбрана върху недвижимите му имоти за 452 ,404,49 лева, а солидарно с Рачо Петров и Михаил Савов-за 6,965,384,34 лева.
На 7 февруари 1914 г.Генадиев е подведен под отговорност за злоупотреби с държавни средства, а измъкването му от съда става след договорка между неговите 10 депутати и премиера д-р Васил Радославов на 27 юли 1914 г., като парламентът го оправдава, поради “неизпълнени съществени формалности за даването му под съд.”
Борислав Гърдев