ОГРАДЕНИТЕ НИ ДУШИ НЕ МОГАТ ДА СЕ СКИТАТ. И ЗАТУЙ МЪЛЧАТ.

от малък знам, че човек купи ли си някъде място огражда го с дувар – къде по-малък, къде голям и непристъпен. слага му отгоре бодлива тел, дори пуска ток, а веднъж видях в ъгъла изкопан трап и отгоре поставени съчки, та като скочи някой бандит (или дете!), за да краде да падне в трапа. в тази оградена територия няма къща, нито пък колиба, просто да се знае – туй е мое и точка. в оградите понякога ще има дупка – от някой разяден чвор или пък от усърден кълвач. залепям окото си и гледам чуждата свобода. моята отдавна я няма. взеха ми я…
имаше Берлинска стена. имаше и Желязна завеса. те паднаха. а дуварите високи стоят си още в нашата страна. и не падат. тях не хваща ги ни вятър, ни огън, ни буря, ни вода…
оградените ни души не могат да се скитат. и затуй мълчат.
с кого да разменя две думи.
две думи само.
само две.
две.
думи…

Игор Марковски