Общият провал

Доклад ли бе да го опишеш… Близо две седмици медии и политици обсъждаха неродената мома, даваха оценки, градяха стратегии, чертаеха планове. Опозицията в лицето на извънпарламентарна партия дори заяви, че е готова да застане начело на държавата веднага. Изобщо, нагнети се революционна ситуация абсолютно по ленински: върховете не могат да управляват, а низините не искат да бъдат управлявани по старому.
Паралелно с това западната преса избълва куп гадории за страната ни с явния патос в една посока – под предлог, че се грижи за интересите на българските граждани, да направи всичко възможно парите на ЕС изобщо да не достигат до най-бедната страна в общността. Апологет на този оксиморон стана някой си граф Филип фон Валдердорф. Не е известно какво е казал германският граф за аферите на Хелмут Кол, ала по повод на нашите, съчетавайки несъчетаемото, обясни, че понеже България има завиден икономически растеж, но политиката й е лоша (?!), трябва да ни затворят европейското кранче, за да предизвикат всенародни бунтове, които да гътнат правителството, че да се оправи и политиката. Май са прави генеолозите, изследващи деградацията на титулуваната аристокрация…
Но буквално ден преди окончателното представяне на доклада в Брюксел ЕК смекчи тона. Оказа се, че двете агенции, за които БНТ часове преди излизането на доклада тръбеше вдъхновено, че ще бъдат лишени от акредитация, са само със замразени функции; че изразите "няма никакъв напредък" са сменени с деликатен оттенък за направени усилия; че въпреки оставащия мониторинг върху съда и МВР, е вдигнат мониторингът върху авиацията ни. И изобщо, че дяволът не е чак толкова черен, колкото го описваха. Прекрасен повод за правителството да опери гребен, а за опозицията – да прикрие немощта си. Но поводът е прекрасен и за още нещо – да си кажем истината. А тя не е в полза нито на правителството, нито на опозицията, нито на ЕК.
Повече от очевидно е, че през първата година от членството на България в ЕС правителството на Станишев не даде дори привидни индикации, че има намерение да овладее корупцията и връзките на властта с престъпния свят, защото това означаваше да бие по своите и да разклати позициите си. Но защо да не го направи една година преди края на мандата, когато вече е като пролетариата, описан от Маркс – няма какво да губи, освен оковите си. Това политическо обещание вероятно е причината за омекналите позиции на ЕК.
Нейните аргументи обаче също са политически. България стана член на ЕС заради глобални (т.е. също политически) съображения, а не защото беше готова в каквото и да било отношение. Сега ЕК трябва или да признае пред гражданите на Европа, че е допуснала груба грешка, на която те се противопоставяха, или също да си подаде оставката за разхищаване на средствата на данъкоплатците. Но избори предстоят не само в България, а и в ЕС. И любимата на родната десница ЕНП, която даде всичко от себе си за приемането на страната ни, трябва някак да се оправдае за недалновидния си ход, за да запази мнозинството си и през 2009 г. Иначе заканите на десницата, че ще управлява след нашите избори, няма да са им от особена полза, защото в Европарламента мнозинството ще е друго, както е сега.
Може би опозицията е най-невинна за този доклад. Още повече, че макар и извън властта, тя енергично ходатайстваше пред дясното мнозинство в Брюксел за приемането на България. Но нейният голям грях е, че не удържа позициите си у нас и че докато управляваше, не подсече корените на корупцията и престъпността, за да не процъфтяват след нея. В такъв случай дори и да беше на власт, едва ли днешният доклад щеше да е по-различен.
Тъй че провалът, описан в доклада на ЕК, е за всички – и за наблюдаваните, и за наблюдаващите. А от този омагьосан кръг може да се излезе само по един начин – ако всички признаят грешките си, забравят за политиката и наблегнат на правосъдието и икономиката. Всичко останало са дрънканици за болни от властови амбиции хора и скучаещи графове.

Ива Николова

В. “Монитор”