« Върни се назад Публикувано на 26.03.2010 / 18:34

Обществена п(о)ръчка за Първанов

Има голяма ирония в това, как един глас може понякога да застане срещу милиони. Защото само с един глас над минимума, изискван от закона, народните представители прекрачиха бариерата пред процедурата по импийчмънт срещу преливащия от самочувствие Първанов, който на пресконференцията си от 12 март се опита да зашлеви с опакото на ръката си законодателите със следното високомерно изречение:

„Мястото ми в президентството е решено от 2 милиона избиратели, което е доста повече от гласовете за цялото правителство“.

Очевидно е, че през всичките тези 8 години на безконтролна власт, Първанов е живял със самочувствието, че носи в ловджийската си раница вечната народна любов, което му дава право да си разиграва троянския кон както си иска.

Каквото и да се случи, дори и да се задържи на седлото, Първанов никога няма да бъде вече същият политик. Ще остане в историята като българският президент, генерирал срещу себе си квалифицирано мнозинство в НС за отстраняване от поста му заради нарушаване на конституцията. За което може да благодари на себе си – в самозабравата си пожела да се покаже “кой е той” . И се видя.

Депутатите са в парламента , за да изпълняват дадената им актуализирана обществена поръчка . А с тази п(о)ръчка и президентът е длъжен да се съобразява. Но той избра да я пренебрегне надменно, позовавайки се на количествени показатели, на сбор от гласове с давност от 4 години, които днес не би събрал. И което е по-важно , те не му дават правото да се противопоставя по чисто механичен начин на друг сбор от гласове, делегирани в полза на институцията Парламент, която на всичко отгоре по закон стои над него.

Остава да се види, с или без успешен край на искането за отстраняването му, как разклатеният му авторитет ще освободи центробежните сили. Те винаги се проявяват в ситуация, като тази. Справка: изваждането на непоклатимия от 20 години Ахмед Доган от равновесие.

Както много пъти съм писал, преялите с власт ги чака съдбата да бъдат нападнати в гръб в момента, когато проявят слабост. Във всяка глутница е така. При Доган това вече е факт.

Да се готви Първанов да рипа според п(о)ръчката. За разлика от журналистиката, работата на депутата трябва да е поръчкова, да отразява нагласата на обществото. Така п(о)ръчка по п(о)ръчка Първанов успя да постигне това, което не успя да постигне Борисов – квалифициран сноп от пръчки в парламента, рядък пример за илюстриране на надписа на официалния вход на Народното събрание.

Иво Инджев
www.ivo.bg

«