ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА ЗА ОХРАНА НА ВМА ИЛЮСТРИРА КАК ДЪРЖАВАТА СТИМУЛИРА СИВАТА ИКОНОМИКА, С КОЯТО УЖ СЕ „БОРИ“. ПОРОЧНОСТ, „УЗАКОНЕНА“ ОТ КЗК

Това е линк към обявена обществена поръчка от ВМА, по времето когато неин шеф е проф. Николай Петров, от 10.02.2017 година. Обществената поръчка е за: „Организиране и осъществяване на денонощна физическа въоръжена охрана на обектите на ВМА на територията на Р България по обособени позиции.“

http://www.aop.bg/case2.php?mode=show_doc&doc_id=771827&newver=2

Разглеждането на обществената поръчка е насрочено за 15.06.2017 година от 10:30 ч.

Така обявената обществена поръчка от ВМА, впоследствие и със становището на КЗК, на практика илюстрира как с подобни обществени поръчки се унищожава бизнеса.

ВМА обявява обществена поръчка за охрана, като обявява 590 лева максимум прогнозна цена за охранител на месец.

Обаче! 590 лева не стигат само да им се платят заплатите на охранителите! Отделно от заплатите има и текущи разходи, като обучение, застраховки, такси за оръжие, административни разходи. При 460 лева минимална заплата, реалната  прогнозна цена трябва да е към 760 – 800 лева, която би трябвало да бъде зададена по обществената поръчка.

От ВМА обаче отговарят – вие след като сте охранителни служби, сте длъжни да ги осигурите, въпреки че зададената цена от 590 лева плюс осигуровките – вече става около 630 лева. А останалите разходи – вие ще си ги поемете…

Една от фирмите, участвали в конкурса по обществената поръчка „Индустриален Клъстер сигурност“ пишат до КЗК, но КЗК потвърждават абсурдността на зададената цена за обществена поръчка с отговор, който буди, меко казано, недоумение – виж тук:

http://reg.cpc.bg/Dossier.aspx?DossID=300051047

Обществената поръчка е обжалвана пред Административния съд от страна на „Индустриален Клъстер сигурност“, делата се отлагат протяжно, докато през това време ВМА вече си е направила конкурса и има спечелили фирми за всички обявени позиции. Съдебният спор не спира обществената поръчка, защото КЗК обявяват, че ВМА е обект от стратегическо значение за националната сигурност.

Така обществената поръчка се печели от фирми, които очевидно са готови и на 540 лева цена, за да спечелят. От което пък оттук нататък не е ясно как изобщо ще бъдат плащани заплати на охранителите и как изобщо ще бъдат осигурявани.

На това място е задължително уточнението, че по трудовото законодателство в България щом имаш трудов договор е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да бъдат плащани осигуровки. В становището на КЗК обаче е написано, че щом е нает пенсионер, не трябвало да се плащат осигуровки, което не е вярно.

Обществената поръчка се печели от две фирми – по първа позиция печели фирма „Саламандър“ за цена от 579, което значи, че с тези пари не могат да платят само заплати, камо ли осигуровки, а по всички останали седем позици – печели фирма „Елит ком“.

В жалбата си до КЗК фирмата „Индустриален Клъстер сигурност“ поставя изключително важни въпроси по отношение на това как държавата всъщност стимулира сивата икономика, с която уж се „бори“:

„Установена незаконосъобразна практика при формиране на прогнозните  стойности за трудови възнаграждения при провеждане на процедури по реда на ЗОП.

Констатирана незаконосъобразна практика при формиране на прогнозните стойности при възлагането на обществени поръчки, касаеща трудовите възнаграждения на работници и служители на изпълнителя.

Решение № 255 от 10.02.2017 год., на зам.-началника на Военномедицинска академия /наричана по-долу Възложителя или ВМА/ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Организиране и осъществяване на денонощна физическа въоръжена охрана на обектите на ВМА на територията на Република България по обособени позиции“, както и Решение № 645 от 15.06.2017 год., на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е оставена без уважение жалбата, която представляваното от мен сдружение е подало, срещу посочената заповед на зам.-началника на ВМА.

С посочените решения, Възложителя и КЗК са достигнали до незаконосъобразни и по същество дискриминационни изводи, касаещи наемането и формирането на възнаграждението на работниците и служителите на Изпълнителя, изразяващи се в следното:

По същество КЗК и Възложителя считат, че прогнозната стойност на обществената поръчка, трябва да е обвързана само с бюджета на Възложителя, независимо дали той е достатъчен да покрие плащания, възникващи за Изпълнителя вследствие на изпълнението на поръчката.

Така се стига до абсурдната хипотеза при спечелена обществена поръчка Изпълнителят да търси „друг по-евтин вариант – наемане на лица , които са пенсионери и за които работодателя не дължи други осигуровки, освен здравноосигурителната вноска …“

По същество, посоченото от КЗК представлява заобикаляне на трудовото и осигурителното законодателство, продиктувано от икономически съображения, защото изпълнителят ще работи на загуба (тъй като няма да покрива всички разходи, възникнали вследствие на изпълнението на поръчката).

Затова буди недоумение „узаконяването“ на практиката, при която бизнесът, в лицето на кандидатстващите за изпълнение на обществена поръчка, е принуден да работи под себестойността на предлаганата услуга, заради несъобразяване от страна на Възложителя на всички дължими във връзка с поръчката осигурителни, застрахователни и други плащания към държавата и частни лица, които са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ по силата на закона (например, за осигурителните плащания – КСО, ЗЗО, КТ; за носенето на огнестрелно оръжие – ЗОБВВПИ, КЗ и др.) .

С други думи – КЗК и Възложителят по конкретния казус, задължават всички кандидати по обществената поръчка да нарушат закона или да работят на загуба, покривайки разходите, които Възложителят трябва да плати, тъй като са направени във връзка с изпълнението на ангажименти, произтичащи от възложената обществена поръчка.

На следващо място следва да бъде съобразено, че съгласно изискванията на Закона за частната охранителна дейност – чл. 27, ал. 1, всяко лице, което е получило лиценз за извършване на дейност по този закон е задължено да сключва само трудови договори с лицата на длъжност „охранител“ и „ръководител на охранителната дейност“.  В този смисъл всички осигурителни, здравни и други плащания, както и разходи във връзка със здравословните и безопасни условия на труд например, произтичат от характера на правоотношението, и не трябва да са обвързани с размера на бюджета на Възложителя.

Същият е трябвало да ги съобрази при изчисляване на прогнозната стойност на поръчката за да не се стига до хипотезата, при която държавата „съветва“ бизнеса да не назначава по-млади кадри, защото са по-скъпи, а да назначи пенсионери, защото било „общоизвестен факт, че в охранителните фирми се наемат основно пенсионери, поради по-ниската цена на труд.“

Посоченото до момента обосновава и извода за това по какъв начин държавата стимулира намаляването на младежката безработица – от една страна държавните органи насърчават декларативно наемането на младежи от работодателите без конкретно стимулиране, докато от друга, ако предприятието-работодател реши да участва в процедура по възлагане на обществена поръчка, младежите до 29 години следва да бъдат изключени, тъй като, по логиката оповестена от КЗК и Възложителя, техният труд е по-скъп, съотв. работодателите трябва да наемат пенсионери, което по същество е дискриминация по признак „възраст“ и „икономическа активност“.

Такова поведение е недопустимо в правовата държава, а още повече е недопустимо, когато изхожда от органи, осъществяващи държавна власт.

 Подобно възлагане, несъобразено с конкретните изисквания за извършване на определената дейност, както и разходите, които кандидат по процедура за възлагане на обществена поръчка прави и трябва да прави, са вече тенденция, а не инцидент.

Така например с Решение № 103/17.09.2012г., променено с Решение №113/04.10.2012г. на Зам. Министъра на отбраната на Република България за откриване на процедура по чл.3, ал.1 от ЗОП /отм./ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Невъоръжена охрана на освободени войскови имоти в управление на Министерството на отбраната”, КЗК в свое Решение № 1312 от 14.11.2012 год., твърди, че звената за самоохрана, по силата на закона имат право да участват в процедура по възлагане на обществена поръчка, без да съобразява фактът, че звената за самоохрана имат лиценз само за охраняване на собствено имущество, и то въпреки изричното указание на законът по този въпрос: чл.11, ал. 1 и по-специално ал. 2 от ЗЧОД.

Видно от гореизложеното, сме изправени пред парадоксалната ситуация, при която държавата определя какви плащания следва задължително да бъдат правени от работодателите, както и определя конкретни и многобройни изисквания към тях за извършване на определена дейност, като същевременно, когато тя, в лицето на държавните органи или предприятия, възлагащи обществени поръчки, отказва да предостави ресурс за тези законоустановени изисквания , като по този начин стимулира сивата икономика, с която същевременно се „бори“.

Обстоятелството, че горепосочените са на бюджетна издръжка не е от значение, тъй като при едно по-добро планиране и познаване на законите и изискванията към работодателите, органите и предприятията, възлагащи обществени поръчки, биха могли да спазят изискванията на законодателството, без да принуждават кандидатите по процедура по ЗОП да търсят начини за заобикаляне на закона, или за неговото нарушаване.

Още по-голям се очертава да е проблемът с непознаването на действащото законодателство от страна на възложителите.

Не са рядкост случаите в които в документацията по обществените поръчки се залагат изисквания и критерии, които пряко противоречат на действащото законодателство. По-горе, в т. II посочихме конкретен пример в тази насока.

Отделно, в практиката е познато явлението, при което обществени поръчки се организират и възлагат на база предвидения бюджет на съответната структура, а не на база прогнозна стойност, която да включва всички плащания към изпълнителя, с изключение на ДДС, каквото е изискването на чл. 21, ал.1 от ЗОП, съотв. каквото бе изискването по чл. 15, ал. 3  от ЗОП /отм./.

Всичко това се „узаконява“ от КЗК, която поради непознаване на материята, или поради някаква друга причина не обсъжда тези изисквания на действащото законодателство, като има практиката да оставя без уважение жалби, които посочват тези пороци в процедурите по ЗОП.

Посоченото до момента повдига няколко съществени въпроса във връзка с възлагането на обществените поръчки:

Защо държавата създава условия за сива икономика, създавайки правила, които в последствие отказва да прилага в процедурите по ЗОП?

Защо държавата създава възможност за дискриминационно отношение към по-младите кандидати за работа, залагайки такива занижени, и противоречащи на действащото законодателство изисквания, чрез които да принуди изпълнителя да наема по-стари служители, защото „това е по-евтиният вариант“?

Защо служителите в държавната администрация и администрацията на предприятията и органите на бюджетна издръжка не познават законовата уредба на дейностите, за които се възлагат обществени поръчки, както и общото трудово и осигурително законодателство?

Защо държавата принуждава изпълнителите на обществена поръчка да работят под себестойността на предлаганата услуга, без да се правят разчети за възможните варианти, при които е възможно възлагането на поръчката без да се заобикаля или нарушава действащото законодателство (в т.ч. не само ЗОП, но и относимата уредба свързана с полагането на труд, здравословните и безопасни условия на труд, лицензионния контрол върху кандидата, ако дейността подлежи на лицензия и др.), което по същество е свързано неразривно с изпълнението на поръчката?“

Afera.bg