Обсебването на обесването
Обсебването на обесването на Левски се състоя отново.
„Има какво да научим от толерантността и родолюбието на Апостола”.
Вярно е. Но е също така важно кой го казва.
Нетолерантно спрямо заветите на Апостола за съжителство и равнопоставеност между българи, турци, цигани е да си се покатерил на върха на държавата като виден деец на Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) , който налива масло в огъня на етническата нетолерантност в Кърджали по партийна заръка.
Нетолерантно е да виниш чужденци ,че заснели документален филм за безобразията на ръководената от теб държава, подложила на мизерия, мъки и унижения изоставените си деца, казвайки, че той не бил правен с любов към България (защото филмът със сигурност е замислен и осъществен с повече любов към нещастните дечица, отколкото, уви, точно тази Твоя България е показала към тях).
Нетолерантно е към самите българи да ги баламосваш и насъскваш, че имало антибългарска кампания, за да се оправдаеш за критиките към недъзите на поверената ти държава.
Не е родолюбиво да се правиш, че не знаеш, колко важен е заветът на Апостола : „който ни освободи, той ще ни зароби”.
И нито веднъж, нито веднъж, нито веднъж, нито веднъж, нито веднъж, нито веднъж, нито веднъж, нито веднъж, нито веднъж- общо 9 пъти, колкото са годините на твоето президентско пребиваване на върха на държавата, да не споменеш това в своите обсебващи обесването речи.
Иво Инджев